Решение № 8613 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2021 г.

Решение № 8613 от 6.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9672/2021 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 220, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ).

Образувано е по касационната жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Варна, правоприемник на ТД "Северна морска", подадена чрез пълномощника му юрк. Сърбинска, против решение № 1550/22.07.2021 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, постановено по адм. д. № 3322/2020 г., с което е отменено негово решение с рег. № 32-356172/03.12.2020 г. към MRN19BG002002019051R6/06.11.2019 г., и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 50 лв.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, съставляващо отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът намира, че за разрешаването на спора е необходимо отправянето на преюдициално запитване до СЕС, с оглед на което отправя искане за това с конкретно формулирани в молба от 09.09.2022 г. въпроси. По същество претендира отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В условие на евентуалност релевира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна.

Ответникът по касационната жалба - "НТТ ЗЗ" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител, с писмени бележки по същество оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред АС – Пловдив е било решение с рег. № 32-356172/03.12.2020 г. към MRN19BG002002019051R6/06.11.2019 г. на директора на ТД "Северна морска", с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК) във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във вр. с чл. 5, т. 39 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. чл. 77, § 1, б. "а" вр. чл. 85, § 1 вр. чл. 101, § 1 вр. чл. 102 от същия регламент във вр. чл. 15, ал. 2, т. 8 ЗМ и чл. 19, ал. 1 и 7 ЗМ във вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС вр. чл. 59 АПК е: 1. отказано да бъде приета митническата стойност на декларираната стока № 22 "електрически колелета – 9 броя" по митническа декларация MRN19BG002002019051R6/06.11.2019 г.; 2. определена е митническа стойност на посочената стока в размер на 447, 20 лв. за брой.; 3. коригирана е митническата стойност на стока № 22 "електрически колелета – 9 броя" на 4025, 07 лв.; 4. установени са допълнителни задължения за: мито (А00) в размер на 190, 56 лв.; окончателно антидъмпингово мито (А30) в размер на 1972, 38 лв.; окончателно изравнително мито (А40) в размер на 546, 29 лв. и ДДС (В00) в размер на 1177, 07 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС.

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 06.11.2019 г. "НТТ ЗЗ" ЕООД декларира за режим "допускане за свободно обращение" с митническа декларация MRN19BG002002019051R6/06.11.2019 г стоки –346 колелета, 10 170 кг. бруто тегло, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставката EXB Гуанжоу. Стока № 22 от процесната митническа декларация е описана като "ел. колелета – 9 броя", деклариран код по ТАРИК 8711601000, 275 кг. нето тегло, 321 кг. бруто тегло, декларирана митническа стойност за 1 брой в размер на 94, ЗЗ лв. Към митническата декларация са приложени: фактура № 1213/2 от 29.07.2019 г., опаковъчен лист, коносамент № EURFFG199011 VAR от 01.10.2019 г., фактура за морски транспорт и претоварни операции, фактура за митническо представителство и пълномощно към "Ес- Пи Консулт" ООД.

Към датата на регистриране на процесната МД за стока № 22 "ел. колелета", произход Китай, е деклариран код по ТАРИК 8711601000, попадащ в обхвата на Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/73 и Регламент за изпълнение (ЕС) 2019/72 на Комисията от 17.01.2019 г. за налагане на окончателно антидъмпингово и окончателно изравнително мито. Деклариран е допълнителен код по ТАРИК С999 със ставка на окончателното антидъмпингово мито 62. 10% и окончателно изравнително мито 17. 2%, предвидени за произведените електрически велосипеди от други дружества.

Във връзка с получена информация със съобщение ОСМ(2020)9314-06.04.2020 по чл. 45 от Регламент (ЕО) № 515/97, наричан "Регламент относно взаимопомощта", българските митнически власти са уведомени от Европейската служба за борба с измамите (OLAF) за резултатите до този момент от започнало разследване по повод възможно избягване на антидъмпингово и изравнително мито при внос на електрически велосипеди от Китайската народна република, класирани с кодове по КН 8711 60 10 и 8711 60 90 чрез подфактуриране и кражба на идентичност на износители. След извършен анализ на данните от Surveillance II, OLAF е определил праг от 220 EUR като най-ниска средна единична цена за електрически велосипеди за периода м. юли 2018 г. – м. февруари 2020 г., т. е. за възможно най-евтините велосипеди.

Според митническите органи сравнението на декларираната от вносителя единична цена в митническата декларация за брой електрически велосипед според фактурата на изпращача и установената от OLAF най-ниска средна единична цена в размер на 220 € за период, включващ датата на процесния внос, показва, че действително фактурната цена е значително занижена. От тук те обосновават и съмненията си по чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, параграф 1 от МК като метод за определяне на митническата стойност.

На основание чл. 140, § 1 от Регламента за изпълнение от декларатора за нуждите на допълнителната проверка ся изискани документи в потвърждение на това, че декларираната стойност на стоките представлява действително платена или подлежаща на плащане сума при продажбата им за износ за Съюза. Тъй като представените доказателства са ценени като неотносими, административният орган е счел, че съмненията му не могат да отпаднат и съгласно чл. 140, § 2 от същия регламент е обосновал извод за това, че митническата стойност на стоките не може да се определи по реда на чл. 70 МК.

Тъй като за приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности за идентични стоки, митническата стойност е определена по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, като е възприета тази по MRN19BG002002014921R0/03.09.2019 г., а именно – митническа стойност в размер на 447. 23 лв. /бр.

В изпълнение на чл. 22 § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 "НТТ ЗЗ" ЕООД е уведомено с писмо от 21.10.2020 г., че ще се пристъпи към издаване на решение. В указания срок вносителят не е изразил становище и възражение относно съобщените му мотиви,

Въз основа на така установените факти съдът е приел, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган и в изискуемата от закона форма. За да отмени същото, той е обосновал извода, че решението на митническия орган е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон поради следното:

1. В хода на административното производство е накърнено правото на защита на адресата на акта

1. Липсват мотиви в административния акт, обосноваващи по безспорен начин съмненията по смисъла на чл. 140 от Регламента за прилагане в декларираната от вносителя договорна стойност на процесните стоки, доколкото не са посочени конкретни данни за други вносители на стоки, които да имат сходни характеристики и обективната способност да заменят внасяните по декларацията в рамките на нормалната търговия.

1. Не са налице и предпоставките за приложението на чл. 74 § 2 б. "б. " от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., тъй като формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос на стоки от различен изпращач в приблизително същия период, не обосновава приложение на цитираната по-горе разпоредба,

1. Липсва изследване за сходство на стоките в неговата пълнота. Няма данни да са били изискани допълнителни доказателства от въпросния вносител – договори, сертификати и/или данни за вида, в който е била закупена стоката.

Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

Пловдивският административен съд е определил коректно основния спорен въпрос между страните по делото, който е за това, дали са налице основанията за неприемане на декларираната договорна стойност като метод за определяне на митническа стойност по реда на чл. 70, параграф 1 от МК и определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., съответно, при положителен отговор на този въпрос – законосъобразно ли е определена митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.

Въз основа на установените по делото факти и изложените в решението на митническия орган мотиви първоинстанционният съд в настоящия спор е длъжен на първо място да провери дали съмненията на митническия орган са основателни като предпоставка за това да пристъпи към прилагане на вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74 МК /т. 36 от решение на СЕС от 16 юни 2016 по дело С-291/15, EURO 2004 Hungary Kft/.

По тази спорен въпрос касационната инстанция приема следното:

Според цитираното решение на СЕС допустима е практика на митническите органи като разглежданата в главното производство, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорната стойност на сходни стоки, когато митническата стойност на внесените стоки е основана на изключително ниска фактурна цена спрямо наличната средна статистическа стойност на сходни стоки, което поражда съмнение, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по смисъла на чл. 140, пар. 1 от Регламента за изпълнение 2015/2447, съответстващ на чл. 181а от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92, отм. и тези съмнения не са отпаднали след представянето на допълнителна информация от вносителя.

Вярно е, че в случая митническите органи не са установили средна статистическа стойност на сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, но доколкото са съобразили установената от OLAF възможно най-ниска средна единична цена за най-евтините електрически велосипеди, а сравнението между фактурната стойност на процесната стока с нея показва, че първата е в пъти по-ниска, то следва да се приеме, че съмненията са основателни и те не са отпаднали, доколкото освен фактурата вносителят не е представил други документи, доказващи, че именно фактурната стойност е договорената цена. По аргумент на т. 48 и т. 49 от Решението на СЕС от 16 март 2017 г. по дело С-47/16, Veloserviss, докладът на OLAF може да бъде взет предвид, ако съдържа релевантни обстоятелства и не съдържа само общо описание на съответното положение.

Споделимо обаче е заключението на първостепенния съд, че митническият орган не е определил законосъобразно новата митническа стойност по реда на чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във вр. с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Позовавайки се на договорната стойност по митническа декларация MRN19BG002002014921R0/03.09.2019 г., той не е доказал, че последната касае сходни стоки по определението в чл. 1, § 2, 14) от регламента за прилагане, според което сходни са стоките, произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка.

На първо място, от "НТТ" ЕООД митническият орган не е поискал да бъдат представени технически данни и техническа документация за внесените 9 броя електрически велосипеди, нито данни за производител или търговска марка, нито е поискал от дружеството да представи документи, доказващи тяхното техническо състояние. От данните по делото се установява, че с процесната митническа декларация и тази, послужила за определянето на новата митническа декларация, са декларирани електрически велосипеди, но други данни за стоките, за които касаторът твърди, че са сходни, липсват, тъй като не са установени необходимите релевантни факти.

Макар данните от доклада на OLAF да могат да послужат за обосноваване на съмненията на митническите органи, то за последните не е налице нормативно установено задължение да определят нова митническа стойност, която е по-висока или равна на средната единична цена, посочена в доклада. Съгласно чл. 141 § 3 от Регламента за изпълнение, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки, се използва най-ниската от тези стойности. По делото не е представена справка относно данните в системата МИСЗА за вносовете в страната на стоки с тарифен номер 8711601000 с произход Китай за 2019 г., от които да е видно, че внос на електрически велосипеди е осъществяван в този период при по- високи договорни стойности за брой, както е прието в мотивите на оспорения акт без да са конкретизирани съответните митнически декларации и придружаващите ги документи, индивидуализиращи стоките.

Изложеното по-горе обосновава заключението на първостепенния съд за липсата на изследване за сходство на стоките, дължимо от митническите органи при определянето на нова митническа стойност чрез договорна стойност на сходни стоки, поради неприемане на декларираната договорна стойност, което от своя страна налага извод за незаконосъобразност на оспорения митнически акт.

По искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС с поставените в писмено становище от 09.09.2022 г. по настоящото дело въпроси:

Съгласно чл. 628 ГПК вр. с чл. 144 АПК, тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е обусловено от необходимостта същото да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд.

В случая, отправеното искане е формулирано банкетно, а поставените въпроси не касаят тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а доуточняване на разясненията на СЕС, дадени с Решението по дело С- 291/15. Посочените във въпросите норми от общностното право са ясни и не будят съмнение, поради което настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 629, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК за отправяне на преюдициално запитване до СЕС по така формулираните въпроси.

Следва да се посочи, че отправянето на преюдициално запитване не е средство да се преодолее противоречива национална съдебна практика, а да се изясни точният смисъл на общностните норми.

По така изложените съображения решението на Пловдивския административен съд като обосновано и постановено в съответствие с приложимите материално правни норми е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Същото не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на спора и осъществения обем на предоставена процесуална защита.

Мотивиран така, Върховният административен съд, състав на Първо отделение