Решение № 5938 от 6.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. (ОПИК), подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 361 от 20.09.2022 г., постановено по адм. дело 288/2022 г. по описа на Административен съд - Монтана, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-15-75 от 21.06.2022 г. на Зам. Министъра на Иновациите и растежа, в качеството му на УО на ОПИК 2014 2020 г.

Макар и касационният жалбоподател да прави оплакване за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, всъщност излага аргументи за постановяване на съдебния акт в противоречие с материалния закон. Оспорва решаващият извод на първостепенния съд, че случаят не следва да намери разрешени на плоскостта на Наредба Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество (наричана по-долу само Наредба Н-3/2018 бел., моя). Счита, че ясно е формулиран и начина на изчисляване размера на установеното публично държавно вземане. В този аспект и доколкото АУПДВ е отменен единствено и само на процесуално основание, без да се разглежда спорът по същество, настоява за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В условията на евентуалност настоява за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата против АУПДВ като неоснователна. Претендира разноски и за двете съдебни инстанции юрисконсултско възнаграждение и заплатена държава такса, настоява в условията на евентуалност за редуциране на претендирания адвокатски хонорар на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.

Ответникът Сдружение Клъстер Геодинамика, чрез процесуалния си представител адв. Радева, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, по подборни съображения, изложени в пледоарията по същество и в депозирани писмени бележки. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, като се запозна със събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните, наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното съдебно решение по жалба на Сдружение Клъстер Геодинамика, гр. Монтана е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) РД-15-75 от 21.06.2022 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г., с който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правила за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, във връзка с чл. 62 ЗПФ /Закон за публичните финанси/, чл. 166, ал. 2 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 59 ал. 1 и ал.- 2 от АПК на Сдружение Клъстер Геодинамика, гр. Монтана, е установено публично държавно вземане в размер на 78 521,33 лева по смисъла на чл. 168 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, представляващо надплатени суми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по Договор BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г. по проект Развитие на Клъстер Геодинамика.

Съдът е описал установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, при липсата на основанието по чл. 177 ал. 2 от АПК за обявяването му за нищожен, но в противоречие с материално правните разпоредби.

Според разбиранията на първостепенния съд административният орган не е съобразил, че Наредба Н-3/2018 г., в частност приложените от него норми на чл. 35 ал. 1 т. 2 и ал. 3, а и сега действащата редакция на чл. 168 ал. 2 т. 8 от ДОПК, са несъотносими към правния спор с аргумента, че не са действащо право към момента на сключване на Договора BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г. по проект Развитие на Клъстер Геодинамика (наричан по-долу само ДБФП, бел.моя).

За основателни са приети аргументите на оспорващия, че при това положение и съобразно отменената, но приложима по време според съда, Наредба Н-3/08.07.2016 г. и клаузите на самия ДБФП, за да възникне твърдяното публично държавно вземане, то следва да е установено по основание и размер по надлежния за това ред с влязъл в сила административен акт.

Прието е, че при действието на Наредба Н-3/08.07.2016 г.(отм.) редът за установяване на публично вземане за надплатена сума по договор за финансова подкрепа е този ЗУСЕСИФ (всъщност Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление или ЗУСЕФСУ, наименованието е променено в сила от 01.07.2022 г., бел.моя) издаване на Решение за финансова корекция по чл. 73 ал. 1 или отказ за верификация по чл. 64 ал. 3 от същия закон, както това е разписано и в ДБФП чл.5.5, чл. 16 от Приложение II.

В обобщение съдът е приел, че разграничението в ред за възстановяване на предоставената финансова подкрепа в зависимост от основанието за възстановяването й по чл. 35 ал. 1 т. 1 или чл. 35 ал. 1 т. 2 от Наредба Н-3/2018 г., въведено след сключването на Административен договор BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г., е неприложимо за преуреждане на възникнали до приемането й правоотношения, поради което основанието за възстановяване на определеното с оспорения АУПДВ публично държавно вземане е следвало да бъде установено с издаване на административен акт по ЗУСЕСИФ.

Най-сетне е приета и неяснота по въпроса как точно е изчислен размерът на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане в размер на 78 521,33 лева.

По тези съображения е възприета незаконосъобразността на АУПДВ и същият е отменен.

Решението е валидно и допустимо. Относно приложението на материалния закон решението е неправилно.

Посочи се оплакванията в касационната жалба на УП на ОПИК 2014 2020 г. всъщност са свързани с неправилност на първоинстанционното решение поради допуснато нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Макар и чисто формално да са поддържат и касационните основния по чл. 209 т. 3 от АПК - съществени процесуални нарушения и необоснованост, конкретни оплаквания в тези насоки не са изложени.

Предвид обхвата на касационния контрол, дефиниран в чл. 218 ал. 2 от АПК, касационната инстанция не дължи служебно произнасяне по чисто формалното позоваване на посочените отменителни основания.

По направените оплаквания за нарушение на материалния закон настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Между страните по делото са безспорни следните факти и обстоятелства, установени и в производството пред първата инстанция:

1. Между Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 /ОПИК/, и Сдружение Клъстер Геодинамика, гр. Монтана, в качеството му на бенефициер, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в максимален размер до 352 559,98 лева за реализиране на проектно предложение "Развитие на Клъстер Геодинамика, съставляващи 80 % от общо допустимите разходи по Компонент 1 и 80 % от общо допустимите разходи по Компонент 2 и 0,00 % от общо допустимите разходи по Компонент 3, като окончателната сума на безвъзмездната финансова подкрепа се определя при спазване разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от Приложение II към договора л. 94 и сл. по първоинстанционното дело.

1. В изпълнение на договора са били верифицирани разходи и съответно извършени плащания в полза на бенифициера /Сдружение Клъстер Геодинамика/, както следва: - по междинен отчет 1 от 04.09.2018 г. на 07.11.2018 г. е верифициран размер на допустимите разход от 36 890,87 лева, от които 29 512,73 лева безвъзмездна финансова помощ de minimis, съответно е последвало и плащане на сумата; - по междинен отчет 2 от 28.11.2018 г. на 13.02.2019 г. е верифициран размер на допустимите разходи от 36 724,91 лева, от които 29 379,95 лева безвъзмездна финансова помощ de minimis, отново е последвало и плащане; - по междинен отчет 3 от 23.05.2019 г. на 01.08.2019 г. е верифициран размер на допустими разходи от 73 449,90 лева, от които 58 759,98 лева безвъзмездна финансова помощ de minimis, последвало е и плащане; - по междинен отчет 4 от 27.09.2019 г. на 03.04.2020 г. е верифициран размер на допустими разходи от 114 362,87 лева, от които 91 490,28 лева безвъзмездна финансова помощ de minimis, последвало е и плащане;

1. В първите четири междинни отчета са отчетени разходи за възнаграждения /вкл. Здравни и осигурителни вноски за сметка на работодателя/ на квалифициран персонал, необходим за изпълнението на дейностите по проекта в размер общо на 196 053,64 лева (от които 156 843,02 лева БФП и 39 210,62 лева собствено финансиране);

1. Прието е, че общо допустимите разходи по проекта след прилагане на всички ограничения са в размер на 195 804,04 лева, т.е. разходите за възнаграждения надвишават с 50 % общо допустимите разходи по проекта, което е в противоречие с т.14.2 Допустими разходи от Условията за кандидатстване на процедурата.

1. С Решение 558 от 14.12.2020 г., постановено по адм. дело 4444/2020 г. по описа на Административен съд Монтана, оставено в сила с Решение 8909/29.07.2021г., постановено по адм.дело 2303/2021 г. по описа на ВАС, е отменено поради допуснати съществени нарушения на административно производствените правила предходно Решение 16-884 от 08.09.2020 г. на УП на ОПИК 2014 2020 г., вкл. и в частта му по т. 3 и т. 4, без да се обсъжда въпросът относно допустимостта на отчетените разходи от бенефициера в аспекта на правилото на т.14.2 Допустимост на разходите от Условията за кандидатстване на процедурата.

1. С писмо изх. 92-00-53 от 11.04.2022 г. на УО на ОПИК 2014-2020 г. Сдружение Клъстер Геодинамика е уведомен за откриване на производството по издаването на АУПДВ в хипотезата на чл. 35 ал. 1 т. 2 във вр. с ал. 3 от Наредба Н-3/2018 г. във вр. с чл. 168 ал. 2 т. 8 и чл. 166 ал. 2 от ДОПК, във връзка с възприетите като недопустими на основание чл. 57 ал. 1 т. 1 от ЗУСЕСИФ (тогава, сега ЗУСЕФСУ, бел.моя) разходи верифицирани и платени по трети и четвърти междинни отчети в размер на 98 151,62 лева, от които 78 521,33 лева безвъзмездна финансова помощ, както и за аргументите на административния орган за това;

1. На 19.04.2022 г. е подадено Възражение;

1. Последвало е издаването на процесния АУПДВ РД-15-75 от 21.06.2022 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г., с който на основание чл. 35, ал. 1, т. 2 и ал. 3 от Наредба Н 3 от 22.05.2018 г. за определяне на правила за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, във връзка с чл. 62 ЗПФ /Закон за публичните финанси/, чл. 166, ал. 2 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ и чл. 59 ал. 1 и ал. 2 от АПК на Сдружение Клъстер Геодинамика, гр. Монтана, е установено публично държавно вземане в размер на 78 521,33 лева по смисъла на чл. 168 ал. 2 т. 8 и т. 9 от ДОПК, представляващо надплатени суми, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове, по Договор BG16RFOP002-2.009-0050-C01/30.03.2018 г. по проект Развитие на Клъстер Геодинамика, съобразно така описаната фактическа обстановка и след отхвърляне възраженията на бенефициера, че спорът относно приложението на материалния закон е разрешен с посочените съдебни актове.

По изложението по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че оспореният АУПДВ РД-15-75 от 21.06.2022 г. на Ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност 2014 2020 г. е незаконосъобразен, ерго - подадената срещу него жалба се явява основателна.

Настоящата съдебна инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за неправилен спрямо приложимия закон.

На първо място следва да се отбележи, че макар и съставът на АС Монтана да е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в нарушение на материалния закон в случая от изложените съображения е видно, че това не е така. Съдът въобще не се е занимавал с материалната законосъобразност на установеното публично държавно вземане, а единствено е констатирал, че ответникът не е следвало да се произнася с такъв по вид индивидуален административен акт, издаден на основание чл. 35 ал. 1 т. 2 и ал. 3 от Наредба Н-3/2018 г. във вр. с чл. 168 ал. 2 т. 8 и чл. 166 ал. 2 от ДОПК, които разпоредби е приел за неприложими по време.

Неправилно съдът е приел, че чл. 166 от ДОПК като основание за издаване на акта е неприложим, а приложим в случая е реда на специалния закон ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), който регламентира реда за издаване на решение за извършване на финансова корекция.

Правилата за възстановяване на суми по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество към датата на образуване на административното производство по издаването на спорния АУПДВ са тези уредени със сега действащата Наредба Н 3 за определяне на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните програми и програмите за европейско териториално сътрудничество от 22.05.2018 г., издадена от министъра на финансите.

Именно същите следва да намерят приложения към казуса. Не се касае до материално правни разпоредби, на които в случай че не е придадено обратно действие, не могат да намерят приложение към неприключилите правоотношения, а за процесуално правни норми (относно вида на производството и актът, с който същото приключва), които при липсата на изрично правило за противното се прилагат незабавно към всички висящи към датата на влизането им в сила правоотношения.

Съгласно чл. 35, ал. 1 от наредбата бенефициентът възстановява предоставената с акта по чл. 2, ал. 1 финансова подкрепа, когато е: 1. определена индивидуална финансова корекция; 2. недължимо платена или надплатена, както и неправомерно получена или неправомерно усвоена сума по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

В алинея втора и трета на същата норма е определен реда, по който следва да бъде издадена акта по възстановяване на сумата. Според алинея втора, в случаите по ал. 1, т. 1 управляващият орган определя сумата за възстановяване и отчита вземане по програмата въз основа на акта по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), а според алинея трета, в случаите по ал. 1, т. 2 управляващият орган отчита вземане въз основа на акт за установяване на публично вземане, издаден във връзка с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Тъй като в случая става въпрос за възстановяване на суми, съставляващи разходи, за които в последствие е установено, че не е изпълнено условието по чл. 57 ал. 1 т. 3 от ЗУСЕФСУ, то възстановяването на същите следва да стане по реда на алинея трета, т. е. чрез издаване на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на чл. 166, ал. 2 ДОПК. Този ред е спазен от административния орган, а доводите на първостепенният съд за приложимост на реда по ЗУСЕФСУ, обвързани с изводите за приложимост на отменената Наредба, са неоснователни.

В този смисъл и Решение 11154 от 06.12.2022 г. на ВАС по адм. дело 1643/2022 г., I о.

Изложените доводи от съда доводи относно неяснотата за начина на формиране размера на установеното публично държавно вземане, не могат да обосноват самостоятелно основание за отмяна на акта. В тези случаи, ако страните спорят по този размер, респ. ако съдът счита че същият е необоснован и не разполага със специални знания, за да провери правилността на тези фактически установявания и разпоредените правни последици, в условията вкл. и на служебно начало следва да назначи вещо лице, което да отговори на тези въпроси.

По възраженията на ответника по касация следва да се посочи, че правилно първостепенният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган въз основа на Заповед РД-16-64 от 10.03.2022 г. на Министъра на иновациите и растежа.

На основание гореизложеното следва да бъде прието, че оспореният АУПД не страда от релевирания от първостепенният съд порок постановяването му при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, което налага отмяна на съдебния акт, като неправилен поради постановяването му в противоречие с материалния закон.

Предвид липсата на произнасяне на първостепенният съд относно материалната законосъобразност на установеното спрямо бенефициера публично държавно вземане, забраната за нови фактически установявания от касационната инстанция (чл. 220 от АПК) и осигуряване правото на страните спорът да бъде разгледан от две съдебни инстанции, съдебният акт следва да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Монтана.

По въпросът за разноските, вкл. и пред касационната инстанция, дължи произнасяне първостепенният съд чл. 226 ал.3 от АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,