Решение № 3918 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7719/2021 г.

Решение № 3918 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7719/2021 г., I о., докладчик председателят Благовеста Липчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Заложна къща – Кеш финанс" ООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 3876/14.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2009/2021 г. по описа на Административен съд –София град. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел безкритично доводите на издателя на акта, без да формира собствени фактически изводи. Намира, че решаващият състав не е съобразил, че нарушението е извършено еднократно, а това обстоятелство не кореспондира с продължителността на срока на налагане на процесната ПАМ. Заявява, че от изложените в акта мотиви по никакъв начин не става ясно как точно е определен срокът на продължителност на принудителната административна мярка. Счита, че не е преценен баланса между личните и обществените интереси. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу заповедта, ведно с присъждане на осъществените разноски за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по основателността й. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първостепенният съд е приел, че оспорената Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-С905-0084008 от 1.02.2021 г. на Началник отдел "Оперативни дейности" – София в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Преценил е, че са налице материалноправните предпоставки за издаването на оспорения акт, както и, че същият е съобразен с целта на закона. Според решаващия състав, изложените в заповедта мотиви са съобразени с конкретната фактическа установеност и обосновават формираната воля за налагане на ПАМ за срок от 14 дни. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. С разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" във вр. с ал. 3 ЗДДС законодателят е предвидил налагането на ПАМ с мотивирана заповед на органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице, която съдържа изложение на предвидените в закона предпоставки. Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начина за издаване на фискални касови бележки е уреден с Наредба № Н-18/2006 г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се налага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е наложена за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, поради неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от ФУ при извършено и получено плащане в брой за продажба на детска играчка на стойност 70 лв. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 24.01.2021 г. на стойност 70 лв., търговецът не е издал фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, органът по приходите, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. Противно на доводите на касатора, преценката на изложените в оспорения акт мотиви сочи, че същите обосновават срока, за който е предприета процесната ПАМ. В тази връзка обосновано решаващият състав е съобразил, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Несподелима е тезата в касационната жалба, че осъщественото от търговеца нарушение е еднократно, поради което налагането на ПАМ за 14 – дневен срок е несъразмерно. Релевираните в тази връзка доводи не кореспондират с констатациите на проверяващите при осъществената на 24.01.2021 г. проверка, при която освен процесното нарушение е установено, че към 12. 37ч. фискалното устройство в обекта не е регистрирало никакви продажби, като е констатирана положителна разлика в касовата наличност в размер на 3 162 лв. Тези относими обстоятелства са изрично посочени в мотивите на оспорената заповед, а в своята съвкупност изключват възможността нарушението по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС да се квалифицира като еднократно. При индиции, че само в рамките на деня на проверката не са издадени ФКБ за плащания в размер на установената положителна касова разлика, следва да се приеме, че от тези нарушения са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, спрямо които налагането на ПАМ за срок от 14 дни се явява съразмерно. То не засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава и не е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Като е достигнал до същия краен извод и е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, АССГ е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на Първо отделение