Решение № 2904 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12113/2010 г.

Решение № 2904 от 25.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12113/2010 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иван Николаев Младенов срещу решение № 2511 от 21.07.2010 г. по адм. дело № 3091/2010 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед рег. № 265/31.03.2010 г. на ВНД началник на 03 РУ-СДВР за отказ да му бъде подновено разрешението за съхранение и носене на късо огнестрелно оръжие. В касационната жалба се правят общи оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, които основно се свеждат до доводи, че съдържащата се в административната преписка оперативна информация за касатора не отговаря на истината. Ответникът - ВНД началник на 03 РУ - СДВР, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като няма доказателства, които да обуславят приемането на различно фактическо положение, водещо до други правни изводи и е налице недоказана необходимост, основание по чл. 16, ал. 1, т. 4 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите(отм.) за отказ да бъде продължено разрешението. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Съдът, като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посоченото в нея основание, намира същата за неоснователна по същество. За да отхвърли жалбата срещу заповедта за отказ да бъде подновено разрешението за носене и съхранение на късо огнестрелно оръжие, административният съд е приел, че в тежест на жалбоподателя е да установи необходимост от продължаване срока на действие на разрешението, а заявлението му не съдържа фактически обстоятелства, които да съставляват самостоятелно основание за издаване на разрешението, нито са представени доказателства за необходимостта от подновяването му. Счел е, че предходното разрешение е било издадено за самоохрана, каквато нужда в случая не е доказана. Приел е, че съгласно чл. 5, ал. 1 от Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ЗКВВООБ, отм.) според предназначението, субектите, които го използват, и техническата му характеристика огнестрелното оръжие е за служебни или за граждански цели, каквито в случая не са налице. Счел е, че нуждата от оръжие за самоохрана не е мотивирана, а обстоятелството, че жалбоподателят работи в търговско дружество, при което му се налага да пренася документи и парични суми, не е доказателство в тази насока. Прието е, че не е доказано наличието на реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на заявителя и на неговите близки, налагаща необходимост от носене и съхранение на оръжие. Счетено е, че ежедневното боравене с големи парични суми във връзка с изпълнението на задължения по трудов договор може да мотивира издаването на разрешение за служебни цели, но такова разрешение не се издава на физически лица. Приел е, че не са представени доказателства за извършване на транспорт на ценни пратки и товари, във връзка с изпълнението на изискванията на Наредба № I-121/24.06.2004 г. за реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари, по-конкретно доказателства за наличието на звено за охрана в дружеството, където работи жалбоподателят и към каквото звено няма пречки той да се числи. Счел е за относимо и обстоятелството, че срещу жалбоподателя е имало образувани наказателни производства за престъпления от общ характер, независимо, че са прекратени с прокурорски постановления, а и няма данни дали последните са влезли в сила към момента на подаване на искането. Приел е, че е спазена и целта на закона, която е осъществяване на контрол върху огнестрелните оръжия и боеприпасите - предмети със завишена степен на обществена опасност, чието безконтролно и нецелесъобразно разпространение би могло да предизвика заплаха за останалите членове на обществото. Решението, предмет на касационно обжалване, е правилно. Не се оправдават оплакванията в касационната жалба за нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че в случая е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1, т. 4 ЗКВВООБ (отм.) за отказ да бъде издадено разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие на физическото лице Иван Младенов, тъй като не е доказано необходимостта от извършване на посочените правнорегламентирани действия. Безспорно е по делото, че касаторът е поискал издаване на цитираното разрешение, като в заявлението до административния орган е посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като пренася парични суми като служител на търговско дружество "Юлия - СН" ЕООД, като в хода на производството е представил и служебна бележка от цитираното търговско дружество, с която се потвърждават твърденията му. При тези данни съдът по същество правилно е приел, че в производството по издаване на разрешението и впоследствие пред съда касаторът, върху когото лежи доказателствената тежест относно наличието на необходимост за издаване на същото, не е доказал такава необходимост. Последната е предпоставка за издаването на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие и следва да бъде доказана както при първото кандидатстване за издаване на разрешение, така и по време на всяка следващо производство за подновяването му. Съдът правилно е приел, че с оглед направеното искане и посочените обстоятелства в заявлението до административния орган, не са налице предпоставките за издаване на разрешение. Законосъобразно е становището му, че няма основание за издаване на разрешение на касатора нито като физическо лице за самоотбрана по чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите (ППЗКВВООБ), нито по чл. 40 от същия правилник за нуждите на юридически лица или търговци. Касаторът е подал заявлението като физическо лице, при което е следвало да докаже наличието на изискваната от закона необходимост с оглед защитата на неговия живот, здраве или имущество или тези на негови близки. По преписката няма твърдения и данни за наличието на заплаха за тези блага. Вместо това, заявителят е мотивирал необходимостта от издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие с трудовата си функция, т. е. касае се до искане, което е следвало да бъде отправено от търговеца, за чиито служебни цели се изисква носенето на оръжие, тъй като същото е с оглед охраната на документация и парични суми, собственост на дружеството. В чл. 5, ал. 2 ЗКВВООБ (отм.) е предвидено, че за служебни цели се използва огнестрелно оръжие с определени в правилника за прилагане на закона характеристики, предоставено на юридически лица и на търговци по смисъла на Търговския закон за охрана на собствеността, защита на живота и здравето на личността, както и за други разрешени дейности. В този случай искането по чл. 40, ал. 2 ППЗКВВООБ се подава от законния представител на търговеца или упълномощено от него лице, а не от физическото лице, комуто ще бъде предоставено оръжието с цел охрана имуществото на търговеца. Изискването на закона оръжието да се придобива от работодателя - търговец, е валидно и когато е с цел да се предостави за самоотбрана на лицето, извършващо транспортиране на ценни пратки и товари, при което следва да се съобрази и специалният режим за пренос на посочените ценности. Отделно от горното основание за отхвърляне на жалбата по същество, основателен е доводът в касационната жалба, че съдът неправилно е отчел оперативните данни за криминални прояви на заявителя, както и е взел предвид наличието на образувани срещу него досъдебни производства, тъй като същите са прекратени и е безспорно, че към момента на подаването на искането за издаване на разрешение за носене и съхранение на огнестрелно оръжие касаторът не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер и срещу него не е започнало наказателно преследване за умишлено престъпление от общ характер, което е отделно основание за неиздаване на разрешението по чл. 16, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 12 ЗКВВООБ (отм.) и не следва да се смесва с предпоставките на отказа в разглеждания случай. Наличието на оперативни разработки срещу дадено лице не са въздигнати от закона като основание за неиздаване на разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, поради което съдът по същество незаконосъобразно ги е взел предвид и обсъждал в мотивите на обжалваното съдебно решение. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,