Решение № 7902 от 15.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5053/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. В. А. срещу Решение 1381 от 09.04.2025 г. на Административен съд (АС) Плевен по адм. дело 955/2024 г. С решението съдът е отхвърлил жалбата на А. В. А. срещу Заповед РД-14-4933 от 29.10.2024 г. на началника на Областен отдел "Автомобилна администрация" (ООАА) Плевен, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. [рег. номер] и отнемане на Свидетелството за регистрация [номер] на лек автомобил Хонда ЦР , с рег. [рег. номер], кат. M1G, до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца, както и ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУППС) [номер] на водача А. В. А., до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца. Касационният жалбоподател - А. В. А. счита обжалваното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага, че с разпоредителната част на заповедта в т. 1 е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б" ЗДвП, касаеща таксиметров превоз", а в обстоятелствената част на заповедта е установено извършването на обществен превоз". В хода на съдебното дирене са разпитани, като свидетели актосъставителят и служителят на ООАА - Плевен, които в своите показания твърдят, че са установили извършено от жалбоподателя нарушение обществен превоз на пътници, без редовно издаден лиценз, разрешение документ за регистрация...". От съдържанието на обжалваното решение не става ясно въз основа на кои събрани по делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за законосъобразно спрямо жалбоподателя да бъде разпоредено прилагането на принудителна административна мярка за осъществен таксиметров превоз". Това несъответствие на установеното нарушение и приложената ПАМ е самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед. Налице са несъответствия между установеното от съда и установеното в обстоятелствената част на заповедта относно мястото на управление на моторното превозно средство (МПС). Пред служителите на ООАА не е снемано сведение от жалбоподателя и те не са се запознали с протокола от Националната агенция за приходите (НАП) Плевен, преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН). Налице са нарушения на административнопроизводствените правила при съставянето на АУАН. В него не са посочени законовите разпоредби, които виновно е нарушил с действията си жалбоподателят. Това води до порок в процесната заповед, тъй като в обстоятелствената й част липсва информация за състава на извършеното административно нарушение, на което основание е издадена заповедта за прилагане на ПАМ. Необосновано първоинстанционният съд е приел за установено, че в конкретния случай жалбоподателят е осъществил обществен транспорт". Съгласно пълното съдържание на дефиницията на понятието обществен транспорт" в пар. 1, т.1 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗАвтП, е необходимо кумулативното наличие на заплащане и икономическа облага. В контрактния случай със заплатените 10,00 лева липсва икономическа облага, поради което не може да се счита, че е извършен обществен превоз" по смисъла на закона. Заплащането на услугата превоз е различно от плащането само на разхода на гориво, който е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз при извършване на превоз на пътници", с търговска цел. Прави искане решението да бъде отменено. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание представя Наказателно постановление (НП) 35-000129 от 15.01.2025 г. на началника на ООАА, с което за нарушение на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАвтП на А. В. А. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лв. Представя и влязло в сила решение от 13.05.2025 г. на Районен съд Никопол по адм. дело 24/2025 г., с което е отменено НП 35-000129 от 15.01.2025 г. на началника на ООАА. Касационният жалбоподател се представлява от адв. В. Вутов. Ответникът началникът на Областен отдел Автомобилна администрация Плевен не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че на 29.10.2024 г. в гр. Гулянци, на [улица]А. се намирал в лек автомобил марка Хонда с рег. [рег. номер]. Към него се приближили свидетелите Д. М. и С. С., служители на НАП, които извършили контролна покупка преди да се легитимират - услуга по превоз на пътници по маршрута гр. Гулянци - [населено място] и заплатили поисканата от жалбоподателя сума. В [населено място], автомобилът бил спрян за проверка от органите на Министерството на вътрешните работи (МВР) и служителите на НАП са се легитимирали. Съставен бил протокол за извършена проверка, в хода на която е установено, че А. А. извършва търговска дейност, в качеството си на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18 от 13.12.2006 г.), като не е изпълнил задължението си да монтира, въведе в експлоатация и използва, регистрирано в НАП фискално устройство, чрез което да регистрира и отчита оборотите от продажба на услуги, с което е нарушил чл. 7 ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. За извършеното нарушение е съставен и връчен АУАН F795795 от 29.10.2024 г. При извършената проверка А. е направил възражение, че не извършва дейност като превоз на пътници, а е направил услуга на господата, които си заплатили горивото, за да ги закара до [населено място] на 15 км. от Гулянци. Проверката била извършена в сградата на Районно управление (РУ) - Гулянци, и на място били повикани и служители на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (ИААА) - Плевен, които съставили на А. АУАН за това, че на 29.10.2024 г. в гр. Гулянци, в посока РУ - Гулянци, управлява МПС Хонда СР-V, от кат. М1G, като при проверката е установено, че водачът на МПС извършва обществен превоз на пътници без редовно издаден лиценз, разрешение, документ за регистрация/друг документ, които се изискват от регламент на европейските институции от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Въз основа на АУАН е издадено НП 35-0003129 от 15.10.2025 г. против А. В. А., с което за нарушение по чл. 93 ал. 1 т.1 ЗАвтП, му е наложена глоба в размер на 2 000,00 лв. Въз основа на тези констатации е издадена Заповед РД-14-4933 от 29.10.2024 г. от началника на ООАА - Плевен, с която са приложени ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б ЗАвтП спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна табела с рег. [рег. номер] и отнемане на Свидетелството за регистрация [номер] на лек автомобил Хонда ЦР , с рег. [рег. номер], кат. M1G, до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца и ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП временно отнемане на СУППС [номер] на водача А. В. А., до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца. Като фактическо основание за издаване на заповедта административният орган е посочил, че на 29.10.2024 г. в гр. Гулянци в посока РУ Гулянци е установено, че водач А. В. А. управлява МПС Хонда ЦР , с рег. [рег. номер], кат. M1G, като извършва нерегламентиран превоз на пътници по маршрут гр. Гулянци [населено място]. Посочено е, че водачът на МПС извършва обществен превоз на пътници без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация, други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му. По делото са приложени обяснения на жалбоподателя А. А., дадени пред служители на ИААА, в които е заявил, че се е съгласил да закара двама непознати за него, до [населено място], тъй като казали, че закъсняват за среща и няма автобус, срещу заплащане на стойността на горивото за пробега от 30 км. 10 лв. Заявил е, че не извършва дейност като превоз на пътници. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. М. и С. С., служители на НАП, съдът е установил, че на 29.10.2024 г. в гр. Гулянци, при организирана проверка съвместно с ОД на МВР и ИА АА, са направили контролна покупка, като се качили в колата на жалбоподателя и са поискали да ги закара в посока [населено място]. Първоначално жалбоподателят е казал че бърза, но може да ги метне до [населено място], за да се вмести във времето до автобуса. При тръгването уговорили с жалбоподателя, че ще ги закара за сумата 10,00 лв., които свидетелите заплатили. След като автомобилът потеглил, св. М. се обадил на организатора на операцията, че са намерили превоз и тръгват. В съседното село ги спрял патрул от МВР, след което били ескортирани обратно до РУ - Гулянци, където на жалбоподателя бил съставен акт за това, че в автомобила няма фискално устройство. От показанията на св. М. съдът е установил, че освен служителите на НАП, на излизане от РУ отпред са били служителите на ИААА, които са изчаквали да приключи проверката на служителите на НАП. От показанията на свидетелите М. Х. и А. И., съдът е установил, че на 29.10.2024 г., началникът на РУ - Гулянци е поискал съдействие от ИААА. Служителите са отишли в РУ - Гулянци, изчакали са служителите на НАП да свършат работата си и съставили акт за това, че А. извършва нерегламентиран превод на пътници. От показанията на свидетеля Х. - актосъставител съдът е установил, че са проверили обясненията, които А. е дал пред полицаите. От показанията на свидетеля И. е установил, че АУАН е издаден въз основа на заключенията на служителите на НАП и икономическа полиция и дадените обяснения от жалбоподателя. По делото е разпитан като свидетел Д. Д., от показанията на който съдът е установил, че е видял двама души да се приближават до автомобила на А., да говорят нещо и после да се отдръпват. След малко тези хора са се върнали, качили са се в автомобила и са тръгнали на някъде. Жалбоподателят му е казал, че тези хора са били полицаи и това е постановка, както и че им е взел пари, колкото е стойността на горивото. Според свидетеля, поради това че няма автобуси, жалбоподателят е решил да извърши услуга и затова е качил тези хора. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискваната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания, послужили за издаването й. Счел е, че при издаването на административния акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След анализ на разпоредбите на чл. 6, ал. 1, чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. б , чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП и пар. 1, т. 1 и 2 от ДР на ЗАвтП, съдът е достигнал до извод, че са изпълнени и материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ. Приел е, че от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните по делото свидетели, се установява че на 29.10.2024 г. А. е управлявал собствения си лек автомобил марка "Хонда" ЦР, с рег. [рег. номер] и е превозил пътници от гр. Гулянци до [населено място], без да разполага с изискуемите документи, удостоверяващи нормативно признатата по реда на ЗАвтП възможност за извършване на обществен превоз на пътници. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел за установено по безспорен начин извършването на превоза срещу заплащане. Счел е, че в случая е без значение, дали жалбоподателят е реализирал икономическа облага или не. Достигнал е до извод, че обуславящите приложението на процесните две ПАМ юридически факти, съдържащи се в хипотезата на всяка от нормите, се явяват осъществени. Счел е също така, че оспорената заповед съответства и на целта на закона. Решението е частично неправилно. Неоснователни са твърденията на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Наведените доводи имат отношение към задължението на съда да обсъди всички относими факти и обстоятелства, както и към задължението му да изложи мотиви чл. 172а, ал. 2 АПК. Видно от мотивите на обжалваното съдебно решение съдът е обсъдил относимите доказателства, както и е изложил мотиви за направените от него изводи. Доколко обосновани са изводите на съда и доколко съответстват на материалния закон е въпрос не на спазване на процесуалните правила, а на обоснованост и съответствие на решението с материалния закон. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебното решение са свързани с преценката на съда относно приетите за осъществени предпоставки за прилагане на процесните ПАМ. По отношение на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП: Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или е без разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. Съгласно пар. 26 от ДР на ЗАвтП, "таксиметрови превози" са превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от клиента цел. Видно от посочената разпоредба процесната ПАМ се прилага спрямо МПС извършващи таксиметров превоз на пътници, без да са включени в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници или без да е налице разрешение извършване на таксиметров превоз на пътници за съответната община. Безспорно, по аргумент от чл. 6 ЗАвтП, общественият превоза на пътници би могъл да бъде и таксиметров превоз. За да приложи обаче тази ПАМ никъде в заповедта органът не е установил и мотивирал извършването на таксиметров превоз на пътници от страна на А.. В обстоятелствената част на заповедта се твърди извършването на нерегламентиран обществен превоз на пътници, който би могъл да е основание за прилагането на друга ПАМ - по чл. 106, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗАвтП, но никъде не е посочено и обосновано, че превозът е именно таксиметров. Посоченото несъответствие между установеното нарушение и приложената ПАМ е основание за отмяна на съдебното решение, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. срещу заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП. Вместо него следва да бъде постановено ново решение, с което Заповед РД-14-4933 от 29.10.2024 г. на началника на ООАА, в частта с която с нея е приложена ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗАвтП, следва да бъде отменена. По отношение на ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 4 б. б ЗАвтП: Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП предвижда, че за преустановяване на административните нарушения се прилага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който извършва обществен превоз на пътници или товари с моторно превозно средство, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или не е включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или без да има заверено копие към лиценз на Общността до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Съгласно пар. 1, т. 1 ДР ЗАвтП "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. По смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР ЗАвтП превоз на пътници" е дейност на лице, което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага. Превозът на пътници е услуга с търговска цел, която се извършва срещу заплащане и се различава от превоз за собствена сметка по смисъла на пар. 1, т. 4 от ДР ЗАвтП, който представлява превоз на пътници без заплащане с нетърговска или нестопанска цел. Следователно, за да бъде установено нарушение на разпоредбите на ЗАвтП за извършване на обществен превоз на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал. 1 АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане или има уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. В контекста на описаната нормативна уредба и при вярно установените правнозначими факти по делото, АС Плевен обосновано е приел, че са изпълнени предпоставките по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената ПАМ. От съдържащите се в административната преписка писмени сведения от А. безспорно се установява, че е осъществил превоз две лица от гр. Гулянци, в посока [населено място] срещу заплащане на сумата от 10,00 лв. Възмездното осъществяване на превоза се установява и от показанията на лицата Д. М. и С. С., разпитани по делото като свидетели. Свидетелят М. е заявил, че още при тръгването попитали А. колко ще струва да ги закара в посока [населено място] и той отговорил, че ще им струва 10,00 лв., които били заплатени. Същото се потвърждава и от показанията на свидетеля С.. Договорът за превоз на пътници е двустранен, възмезден и неформален, поради което заплащането на услугата, води до извод, че е извършен превоз на пътници по смисъла на ЗАвтП. От сбраните по делото доказателства не се установява, че е налице договорка между превозваните лица и А. за заплащане на бензина, изразходван за превоза, а не за запращане на самата услугата за превоз. Такова твърдение е налице само в дадените от А. сведения, но не се потвърждава от свидетелските показания на М. и С.. Наред с това А. не е ангажирал доказателства, че сумата от 10,00 лв. е цена само на горивото. По делото не са представени доказателства, а и не се твърди от касатора, процесният лек автомобил да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или де е включен в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, или да има заверено копие към лиценз на Общността. Срокът на мярката до отстраняване на нарушението, но не за повече от 12 месеца (една година) е фиксиран от закона, поради което няма възможност за индивидуализиране на неговия размер. Дали и кога нарушението ще бъде отстранено, зависи от волята и активността на адресата. За да се гарантира, че ПАМ няма да засегнат нарушителя в степен, по-голяма от необходимото, е определен и краен 12-месечен (едногодишен) срок, с настъпването на който, независимо от отстраняване на нарушението, се прекратява неблагоприятното въздействие на ПАМ. След като законодателят е преценил като разумно засягането на правната сфера на адресатите за посочения период, независимо дали деянието е изолиран случай или трайна практика, както и без значение от факта дали лицето възнамерява или не да извършва обществената превоз на пътници по занятие, то органът е длъжен да се съобрази с тази предварително определена като интензивност принуда и да я приложи така, както е установена по нормативен път. Неоснователен е релевираният в проведеното открито заседание от страна на процесуалния представител на касатора довод за неправилност на решението, основан на отмяната на наказателното постановление, с което водачът на автомобила е санкциониран за извършването на административно нарушение, послужило като основание за издаване на процесната заповед. Административнонаказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност. Между административния акт, с който се прилага ПАМ с преустановителен и превантивен характер и наложеното на същия адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ ги юридически факт - допуснатото закононарушение. Поради това представеното от жалбоподателя решение на Районен съд Никопол не е основание за отмяна на процесната заповед за прилагане на ПАМ. Предвид посоченото, АС Плевен е достигнал до фактически верен и правно обоснован извод за наличие на основанията по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. б ЗАвтП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата на А. срещу заповедта за прилагане на ПАМ по чл. 106, ал. 1, т. 4, б. "б" ЗАвтП е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна се явява претенцията на касатора за заплащане на направените в първоинстанционното и в касационното производство разноски, съразмерно с уважената част на касационната жалба. В хода на първоинстанционното производство от А. са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500,00 лв. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение 6 от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело 6/2012 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговска колегия на Върховния касационен съд, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 30.10.2024 г., сключен между А. и представляващия го адвокат, е посочено, че за осъщественото процесуално представителство е платена сума от 500, 00 лв. Липсва посочване обаче, че сумата е платена в брой, а същевременно не са представени и доказателства за заплащане на възнаграждението по банков път. Предвид посоченото искането на А. за присъждане на разноски за първоинстанционното производство е неоснователно. За касационното производство от А. са претендирани разноски в размер на 1 100,00 лв. за адвокатско възнаграждение. В представения по делото договор за правна защита и съдействие от 23.04.2025 г., сключен между А. и представляващия го адвокат, е посочено, че за изготвянето на касационна жалба и осъществяване на процесуално представителство е от А. е платена сума от 1 100, 00 лв., в брой. Предвид посоченото и на основание чл. 143 АПК съдът следва да осъди ИААА юридическото лице в чиято структура е органът ответник, да му заплати сумата от 550,00 лв. заплатени от него разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част на касационната жалба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд,