Решение № 13089 от 17.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10648/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) Разград, чрез юрк. Железарова, срещу Решение 952/11.08.2025 г. на Административен съд (АС) Силистра, постановено по адм. д. 123/2025 г., с което, по жалбата на Т. А. Т., гр. Дулово, [улица], е отменен издаденият от касатора Акт за установяване на публично държавно вземане 19/06/1/0/01400/04/01 от 06.02.2025 г., изх. 05-2-172/ 32#11 от 25.02.2025 г., с който на основание чл. 27, ал. 3 и 7 и чл. 20а, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 165 и чл. 166 от ДОПК в тежест на Т. е установено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 48 895 лв. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, в подкрепа на чието осъществяване са изложени подробни съображения. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ с присъждане на разноски в минимален размер, при условията на евентуалност се възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, Т. А. Т., чрез адв. Русчева, в писмен отговор оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодните разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в нея доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна, поради следните съображения: Между страните липсва спор, че Т. А. Т., регистриран земеделски производител, на 14.06.2018 г. е подал проектно предложение за подпомагане по подмярка 6.1 "Стартова помощ за развитието на млади земеделски стопани" от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програма за развитие на селските райони 2014 - 2020 г., включващо бизнес план със заложени от Т. показатели. Между земеделския производител и ДФЗ е сключен Административен договор BG06RDNP001-6.001-1714-C01 от 12.12.2019 г., извършено е първо плащане в размер на 24 447,50 лв. Към второто искане за плащане от 07.04.2021 г. ответникът по касация е приложил декларация за данните за определяне на стандартен производствен обем на стопанството към датата на искането, в която са описани 4 парцела сливи с обща площ 22 дка и 4 парцела кайсии с обща площ 8,478 дка. Въз основа на декларацията икономическият размер на стопанството е изчислен на 22081,33 евро. В Констативен протокол АР-07-216/11.08.2023 г. за щети от неблагоприятно климатично условие градушка е отразено погиване на 1,53 ха и 0,7 ха сливи. В периода на мониторинг след второто плащане на 12.06.2024 г. е извършена проверка на място в присъствието на земеделския производител, при която е констатирано, че стопанисваните от него земеделски парцели с трайни насаждения сливи и кайсии са в неподдържано състояние висок тревостой. В писмено обяснение от същата дата Т. заявил, че ще окоси сливовите насаждения в срок до 1 месец. Посочил, че кайсиевите насаждения са унищожени в резултат от сланите през пролетта на 2023та, а градушките от м. август същата година довели до 100% щета за градините. Късното изплащане на обезщетенията за вреди от градушките му попречило през м. март 2024 г. да закупи биологичен посадъчен материал и да ги възстанови. Заявил, че това ще бъде сторено през м. ноември 2024 г. Въз основа на констатациите за неизпълнение на задълженията по чл. 6, т. 1, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 9 от административния договор Т. е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ. Предоставена му е възможност да презасади трайните насаждения в посочения от него срок. Въз основа на Заповед 518229/22.01.2025 г. на началник отдел Регионален технически инспекторат ОД Разград при ДФЗ в периода 28-31.01.2025 г. е извършена проверка на място, за която на 31.01.2025 г. е съставен контролен лист, съдържащ констатации, че парцели 18018.25.10 кайсии и 18018.26.5 кайсии представляват неподдържана площ, а парцел 18018.6.182 кайсии е необработваема площ. Така наличните при проверката на място от 31.01.2025 г. площи с трайни насаждения са 4 парцела 21,6 дка сливи и 1 парцел 3,509 дка кайсии, формиращи 18 191,49 евро икономически размер на стопанството. За да постанови отмяна на АУПДВ, първостепенният съд е приел, че той е издаден от компетентен орган в хипотезата на делегация, но не съдържа нито фактическите основания, нито правната норма, обуславящи разпоредената с него правна промяна. Според АС Силистра съдържанието на АУПДВ не позволява да се прецени в какво се изразява неизпълнението на административния договор независимо от посоченото от органа намаляване на икономическия размер на стопанството след второто плащане, тъй като липсват пояснения за критериите и начина на изчисляване на СПО. Становището на настоящия касатор, че СПО е изчислен въз основа на площите, е възприето като необосновано с аргумент, че АУПДВ не съдържа данни кои площи са взети предвид - всички площи, предмет на административния договор, допълнително придобити, всички засяти или само пропаднали. Съдът заключава, че не е мотивиран и размерът на задължението с оглед частичното изпълнение и доказаната подготовка за пълно изпълнение на ангажимента за подновяване на унищожени насаждения. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Финансовата помощ по Наредба 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР 2014 2020 г. се предоставя при спазване на условията на Регламент (ЕС) 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) чл. 3 от Наредбата. По силата на чл. 42, т. 9 от Наредбата ползвателят на помощта е длъжен в срок до изтичане на пет години от сключване на договора за предоставяне на финансова помощ да поддържа икономическия размер на стопанството си, измерен в стандартен производствен обем (СПО), за който е получил второто плащане по договора, за периода от подаване на заявката за второ плащане до изтичане на пет години от датата на сключване договора така чл. 6, ал. 1, т. 9 от административния договор, сключен между ДФЗ и Т.. Последицата от неизпълнението на нормативно установеното и предвидено в договора задължение обуславя правото на Разплащателната агенция (РА) по чл. 45, т. 6 от Наредбата да изисква от ползвателя връщане на всички получени по договора за предоставяне на финансова помощ суми със законната лихва върху тях, дължима за периода, посочен в договора. Поетите от Т. Т. задължения по договора са, при налична към сключването му обща обработваема (използвана) земеделска площ на стопанство от 24,204 дка, с начален икономически размер 30666 лв, или 15 679,28 евро; заложено нарастване на икономическия размер към 31.03.2021 г. с 8791,07 лв., или 4494,80 евро, или стопанството следва да достигне към цитираната дата стандартен производствен обем от 39 965,07 лв. При извършената на 22.04.2021 г. проверка на място са констатирани мотокултиватор и следните новосъздадени растениевъдни площи: имот 18018.26.4 - 2,4 дка сливи, имот 18018.26.5 - 4,3 дка сливи и 1 дка кайсии, имот 18018.25.9 12 дка сливи, имот 18018.25.10 3,3 дка сливи и 1,204 дка кайсии, имот 18018.6.192 2,765 дка кайсии и имат 18018.15.4 - 3,509 дка кайсии. Проверката на място от 12.06.2024 г. показала, че стопанисваните от Т. земеделски парцели с трайни насаждения сливи и кайсии са в неподдържано състояние така таблицата на стр. 1-2 от АУПДВ. Във връзка с предоставената на ответника по касация възможност да възстанови насажденията следващата проверка на място установява презасаждане на един парцел от 0,3509 ха кайсии и че мотокултиваторът е неизползваем. Обобщено е, че към 31.01.2025 г. земеделски парцел 18018.25.9 с 1,2 ха сливи е наличен, 18018.25.10 с 0,33 ха сливи е наличен в размер 0,29 ха, парцел 18018.25.10 кайсии 0,1204 ха е неподдържана площ, парцел 18018.26.5 сливи 0,43 е наличен, 18018.26.5 кайсии 0,1 ха е неподдържана площ, парцел 18018.26.4 сливи 0,24 ха е наличен, парцел 18018.6.182 кайсии 0,2765 ха е неподдържана площ, а 18018.15.4 кайсии е наличен. Изложените площи обуславят икономически размер на стопанството е 18 191,49 евро при положение, че при подаване на искането за второ плащате е бил 22081,33 евро. Изложените данни препятстват обосноваване на извод, че е налице точно изпълнение на заявения от Т. и одобрен от административния орган бизнес план в частта относно увеличението на икономическия размер на стопанството, измерен в СПО (не по-малък от 4000 евро СПО) към датата на подаването на искането за второ плащане, считано от подаване на искането за второ плащане до изтичане на 5 години от датата на сключване на административния договор. Стандартен производствен обем" по дефиницията в § 1, т. 28 от Наредбата е стойността на продукцията, която отговаря на средната стойност за даден район за всеки един земеделски продукт, изчислена в евро по таблица съгласно приложение 1. Съдържанието на таблицата в частта Костилкови овощни видове (череша, вишна, праскова, кайсия, сливи) сочи 1417 лв. на декар от двата вида насаждения. Неизпълнението на Т. на одобрения бизнес план във визираната част е обусловило непостигане на посочените в нормативния акт цели улесняване и подпомагане на процеса на създаването на жизнеспособни и устойчиви земеделски стопанства или поемането от млади хора на вече съществуващи стопанства. Независимо от междувременното засаждане на допълнителни овошки от Т., стопанството към 31.01.2025 г. е било в състояние, подобно на това, констатирано при проверката от 12.06.2024 г. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че АУПДВ не е засегнат от отменителното основание по чл. 146, т. 2 АПК. Като е мотивирал противоположен извод, първостепенният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено като вместо това бъде постановено отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на касатора се следват разноски, каквито са направени за заплащане на държавна такса за касационното производство от 391,16 лв., както и 260 лв. юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,