Решение № 7115 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11717/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на К. Т. М. против решение 10556 от 17.10.2024 г. по адм. дело 1145/2024 г. на Административен съд Варна ( АС-Варна). В нея са развити доводи за неправилност на съдебното решение като немотивирано и необосновано, постановено в противоречие с разпоредбите на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и се иска отмяната му. Претендират се разноски по представен списък. Ответникът по касационната жалба община Варна, чрез пълномощник, в писмен отговор на касационната жалба заявява позиция за нейната неоснователност и за оставяне в сила на решението на АС-Варна. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, приема следното: С обжалваното решение Административен съд Варна е отхвърлил искането по чл.256, ал.2 АПК на К. Т. М. за предоставяне на защита срещу фактическо бездействие на Община Варна, изразяващо се в отказ да входира/регистрира/ устно запитване по реда на Закона за достъп до обществена информация от 23.05.2024г. Съдът е установил, че на 23.05.2024 г. К. Т. М. е подала устно запитване за достъп до обществена информация до Кмета на Община Варна. Изготвен е протокол за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация от 23.05.2024г., съобразно информацията в който К. М. е поискала да й се предостави достъп до информацията, идентична с предоставената в Решение ДОИ-24000090ВН_006ВН/30.04.2024 г., което да се извърши в присъствието на К. Б., представляващ Сдружение Отворен обществен съвет на протестиращите. За желана форма за получаване на исканата информация било посочено Да бъде същата като цитираното решение. Протоколът за приемане на устното запитване за достъп до обществена информация е бил изготвен от длъжностното лице в община Варна, но не е подписан нито от него, нито от К. М., и не е бил регистриран в системата на Община Варна. К. М. отказала да подпише протокола, тъй като счела, че не следва да го подписва след като прави устно запитване за предоставяне на обществена информация. АС Варна е установил, че посоченият протокол за устно запитване представлява като бланково съдържание - Приложение 2 от Вътрешни правила за организация на работата по предоставяне на достъп до обществена информация в Община Варна (Вътрешните правила), утвърдени със Заповед 3620/07.11.2022 г. на Кмета на Община Варна и в съответствие с разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗДОИ, съобразно която заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган. Съгласно чл.10 ал.1 от Вътрешните правила устните запитвания за достъп до обществена информация се приемат от служител в Център за административно обслужване, който ги отразява в Протокол съгласно Приложение 2, като протоколът се подписва от заявителя и служителя, който го е съставил и се регистрира по реда на чл.9 от същите правила. При тези фактически обстоятелства съдът е приел, че при отказ бъде да подписан протокола за приемане на устното запитване на К. М. за достъп до обществена информация, изготвен от служител в Община Варна, не е доказано виновно бездействие на община Варна да регистрира заявление по реда на ЗДОИ. Решението на АС Варна е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд точно е установил фактическите обстоятелства и въз основа на тях е достигнал до обосновани правни изводи. Правилен е изводът на АС- Варна относно характера и целта на защитата срещу неоснователни бездействия на административните органи по чл.256 АПК. Бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове (ал.1), а според ал.2 неизвършването на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, подлежи на оспорване в 14-дневен срок от подаването на искане до органа за извършването му. Разпоредбата регламентира фактическото бездействие, каквото в случая, както е посочил и АС Варна, не се констатира. Съдът правилно е приел, че съгласно чл. 25 ал.3 от ЗДОИ заявленията за достъп до обществена информация подлежат на задължителна регистрация по ред, определен от съответния орган, в случая община Варна и че този ред е определен в горепосочените Вътрешни правила за организация на работата по предоставяне на достъп до обществена информация в Община Варна. Споделят се като правилни и изводите на първата инстанция относно законовата регламентация на съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация в чл.25 ал.1 от ЗДОИ, които не са в противоречие с въведеното изискване във Вътрешните правила за полагане на подпис от заявителя в протокола за приемане на устно запитване за достъп до обществена информация, съдържащи реда за регистрация на заявленията за достъп. Не е налице фактическо бездействие за регистриране на заявление за достъп до обществена информация, тъй като по силата на Вътрешните правила административният орган не е длъжен да регистрира устното заявление за достъп до обществена информация, след като протокола за приемането му не е подписан от заявителя. В конкретния случай административният орган е длъжен да се приеме устното запитване, като го отрази в протокол, съгласно Приложение 2, който се подпише от заявителя и служителя на община Варна и се регистрира в административната информационна система на община Варна. Касае се за поредица от правни, а не фактически действия, поради което и първоинстанционният съд е отхвърлил искането на К. М. при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното, обжалваното решение не страда оп посочените касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, К. М. следва да заплати на Община Варна юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100лв. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,