Решение № 12139 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7533/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Х. К., срещу решение 6561 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело 10096/2023 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение, с което е отхвърлено оспорването й против решение по т. 3 от протокол 29 от заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС), проведено на 19.09.2023 г., в частта му, в която на съдия К. за извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 (десет) на сто за период от шест месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебния акт поради противоречието му с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че тричленният състав обосновава неправилен извод за липса на допуснати съществени процесуални нарушения при приемане на оспорения акт поради отчасти неизяснена фактическа обстановка. Навеждат се оплаквания за необсъждане в мотивите на обжалваното решение на възраженията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения административен акт. Ответниците СК на ВСС, чрез юрк. Арсов като процесуален представител и административният ръководител председателят на Софийски градски съд, в писмени отговори изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е решение по т. 3 от протокол 29 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на СК на ВСС, проведено на 19.09.2023 г., в частта му, в която на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 (десет) на сто за период от шест месеца за допуснати нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ, осъществени чрез бездействие при изготвяне и постановяване на съответния изискуем краен съдебен акт, както следва: в период на забавата, продължила след 07.06.2021 г., считано от 08.06.2021 г. до датата на образуване на дисциплинарното производство 28.01.2022 г. по описани в таблица въззивни граждански дела по описа на Софийски градски съд с поредни номера от 1 до 109; за период на забавата, считано от съответната дата, на която е изтекъл срокът по чл. 235, ал. 5 ГПК до датата на образуване на дисциплинарното производство 28.01.2022 г., по въззивни граждански дела по описа на Софийски градски съд в таблица, описани с поредни номера от 110 до 143 включително. С обжалваното решение оспорването срещу акта в частта му за налагане за налагане на дисциплинарно наказание е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът приема, че решението на СК на ВСС е издадено от компетентен по смисъла на чл. 311, т. 2 ЗСВ орган, прието с необходимото мнозинство и при наличие на кворум съгласно нормата на чл. 320, ал. 6 ЗСВ. От тричленния състав са изложени съображения за спазване на изискванията за форма и съдържание, като мотивите в оспорения акт са подробни и обосновани и се съдържат както в протокола от дистанционното заседание на СК на ВСС, така и в решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело 7/2023 г. по описа на ВСС съобразно чл. 320, ал. 7, изр. второ ЗСВ. Посочено е, че дисциплинарната процедура протича без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила като административният ръководител на СГС в съответствие с правилото по чл. 310, ал. 1 ЗСВ издава заповед за образуване на дисциплинарно производство и изготвя предложение за продължаването му до СК на ВСС, съответно дисциплинарният състав е сформиран при спазване на нормата на чл. 316, ал. 3 ЗСВ и на привлеченото лице е предоставена възможност да организира защитата си, както и да представи писмени обяснения, каквито са депозирани на 07.02.2022 г. и 22.02.2022 г. Съдът приема, че не са изтекли 5-годишните срокове по чл. 310, ал. 3, изр. първо във вр. с ал. 6 ЗСВ по отношение на въззивни граждански дела по описа на Софийски градски съд, описани в две таблици с поредни номера от 1 до 143, считано от извършването на нарушението до неговото откриване. Излага съображения за постановяване на решението в съответствие с материалния закон и неговата цел. Посочва, че са налице основанията за реализиране на дисциплинарната отговорност на магистрата, която се реализира при доказано дисциплинарно нарушение, обусловено в случая от бездействие, обективно несъответстващо между правно дължимото и фактически осъщественото поведение, вредоносен резултат, причинна връзка между деянието и резултата, противоправност на деянието и вина на дееца от субективна страна. Обосновава извод за издаване на решението в оспорената му част в съответствие с материалноправните норми и при наличие на всички предпоставки от фактическия състав за налагане на дисциплинарното наказание. Излага съображения, че съдия К. е допуснала забавяне при изготвянето на съдебните актове по общо 143 броя дела с различна продължителност на забавата повече от 1 година до повече от 7 години, което обстоятелство не се оспорва от наказания магистрат. Съдът приема, че в дисциплинарното производство са събрани необходимите доказателства и са обсъдени възраженията за липса на виновно поведение предвид прекомерната натовареност на жалбоподателката. Според тричленния състав натовареността на магистрата е около или малко над средното ниво, но съпоставима с тази на останалите съдии в гражданското отделение на СГС. Намира за неоснователни изложените доводи за участието в съставите на голяма част от възложените й дела на младши съдии, напуснали или назначени като районни съдии, което съответно довежда до проблеми в произнасянето и забавяне при постановяване на окончателен акт по тях. Съдът приема, че тези оплаквания са отчетени като смекчаващи обстоятелства при определяне на размера на наложеното наказание, но не обуславят липсата на виновно поведение, съответно не изключват дисциплинарната отговорност на магистрата. По тези съображения е обоснован извод за законосъобразност на решението на СК на ВСС в оспорената му част. Обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е установено, че дисциплинарното производство срещу жалбоподателката е образувано със заповед РД-08-457 от 28.01.2022 г. на председателя на Софийски градски съд, който впоследствие изготвя и предложението до СК на ВСС на основание чл. 312, ал. 1 във вр. с чл. 308, ал. 1, т. 2 от ЗСВ, за системно неспазване от съдия К. на сроковете, предвидени в процесуалните закони и за бездействие, което неоправдано забавя производството по 109 дела на неин доклад, в качеството й на председател на IV-Б въззивен състав и по 34 дела на неин доклад, като председател на IV-Е състав, с неразделна част от заповедта справки с ненаписани актове към 05.01.2022 г. и 07.01.2022 г. в табличен вид, съдържащи данни за съответните дела с име на докладчик, предмет и дата на проведено заседание. Според събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства към 28.01.2022 г. съдия К. допуска забавяне на постановяването на краен съдебен акт по общо 143 дела, от които по 103 дела забавата е повече от 1 година, по 28 от тях - от 1 до 2 години; по 28 дела - от 2 до 3 години; по 8 дела - от 3 до 4 години; по 10 дела - от 4 до 5 години; по 16 дела - от 5 до 6 години; по 12 дела - от 6 до 7 години и по 1 дело - над 7 години. Като доказателства са събрани и обсъдени справки за натовареността на съдия К. и общо на всички съдии в отделението в периода 2018 г. 2020 г. На оспорващата е предоставена възможност да представи писмени обяснения, каквито са дадени на 07.02.2022 г. и 22.02.2022 г. Магистратът е уведомен за продължаване на процедурата пред СК на ВСС. След направените разисквания на съдия К. е наложено за извършените от нея дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ наказанието намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за период от шест месеца. Законосъобразно и обосновано тричленният състав приема, че дисциплинарното производство протича без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неговото начало е поставено съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 ЗСВ със заповед от административния ръководител на СГС, който по реда на чл. 312, ал. 1 и чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ отправя предложение до СК на ВСС за продължаването му. Дисциплинарният състав е сформиран при спазване на изискването на чл. 316, ал. 3 ЗСВ за случаен подбор между членовете на СК на ВСС на тричленен дисциплинарен състав и председател на състава, който е и докладчик. На наказания магистрат е съобщено за продължаване на производството и му е представена възможност да организира защитата си, което право е осъществено с представянето на писмени обяснения от 07.02.2022 г. и 22.02.2022 г. Съобразени са сроковете по чл. 310, ал. 3, изр. първо и ал. 6 ЗСВ като наказанието е наложено на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице само по отношение на попадащите в този времеви диапазон неизготвени съдебни актове. Възражението в касационната жалба за неизясняване на фактическата обстановка в както в дисциплинарното, така и съдебното производство е лишено от конкретни аргументи в тази насока. В мотивите на постановеното от него решение съдът обсъжда всички наведени доводи за процесуална и материална незаконосъобразност на акта в оспорената му част. Жалбоподателката не оспорва по същество констатациите за допуснато бездействие по изброените и подробно описани 143 съдебни производства, а акцентира защитната си позиция на липсата на виновно поведение от нейна страна, както и на несъбиране на относими за правния спор доказателства относно фактическата и правна сложност на възложените й за разглеждане дела. Неоснователно е основното възражение в касационната жалба за невиновно поведение поради наличието на изключващи дисциплинарната отговорност обстоятелства. Изложените от жалбоподателката доводи в писмените бележки в дисциплинарното производство, към които се препраща и в касационната жалба, са обсъдени от дисциплинарния състав, дисциплинарно наказващия орган и впоследствие в мотивите на обжалвания съдебен акт. Оплакването за завишена натовареност правилно е прието от съда за неоснователно с оглед данните в приетите по делото справки относно натовареността на съдиите от Гражданско отделение на СГС в периода 2018 2020 г., според които на наказания магистрат са възложени като количество дела около и малко над средното, но съпоставимо с разпределеното на останалите съдии, които не са допуснали забавяния в такъв обем при постановяване на съдебните си актове или при такава продължителност от време, значително надхвърляща разумните срокове за изготвянето им. Не води до извод в различна насока обстоятелството, че в по-голямата част се касае за въззивни производства, при разглеждането на които са участвали и младши съдии, които след това са разпределени в други съдилища. Тези доводи не могат да обосноват непроизнасянето в срок на обявените за решаване дела с такъв значителен брой и при толкова съществено забавяне. Участието в съдебния състав на младши съдии е част от работния процес, осъществяван и от останалите съдии в отделението, а не е възложено единствено на наказания магистрат. Качеството на постановените съдебни актове, доколкото същото е съобразено при определяне размера на наказанието, също не променя факта на настъпилата забава от системно неспазване на процесуалните срокове. Създаването на условия за своевременно произнасяне по обявените за решаване въззивни дела е задължение на докладчика и е част от организацията на работата, за която е отговорен самият магистрат. Описаното бездействие е довело до системно забавяне на производството по голям брой дела за значителни периоди от време при липса на представени доказателства за наличието на обективни организационни затруднения. Правилно решаващата инстанция приема, че възраженията на наказания магистрат касаят наличието на смекчаващи обстоятелства, относими към определянето на размера на наказанието, а не обосновават извод за изначална липса на виновно поведение. Съответно тези аргументи са отчетени в дисциплинарното производство, като предложеното наказание е обсъдено и съобразено при приемане на оспореното решение на СК на ВСС, при което е определено в минималния законов размер по отношение на процентното намаление на основното трудово възнаграждение и времевия му период. В тази връзка обстоятелството, че съдия К. в хода на дисциплинарното производство изготвя окончателни актове по 42 от делата, за които е привлечена към дисциплинарна отговорност, както и качеството на мотивите към тях, са отчетени от дисциплинарно наказващия орган, което е видно от отразените в протокола от проведеното дистанционно заседание на 19.09.2023 г. изказвания. Наличието на фактическа и правна сложност на някои от делата също не може да обуслови извод за липса на виновно поведение от страна на магистрата. В случая установената забава при изготвяне на съдебните актове е повече от една година и значително над този период, което съставлява нарушение на общото задължение на съда за разглеждане и решаване на делата в разумен срок. Предвид изложеното при налагане на дисциплинарното наказание е спазен принципът за съразмерност. Наложено е наказание по чл. 308, ал. 1, т. 2 ЗСВ, което е второто най-леко по степен, предвидено от закона, при това в минимален размер и за минимална продължителност - намаляване на основното трудово възнаграждение с 10 на сто за срок от 6 месеца. То съответства на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, вината и поведението на нарушителя. В този смисъл при направена съвкупна преценка на събраните доказателства и при правилно приложение на закона е изводът за безспорно установяване на бездействие от страна на магистрата, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност за нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 1 и т. 2 ЗСВ - системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони и действие или бездействие, което неоправдано забавя производството. Като достига до заключение за процесуална и материална законосъобразност на оспорения пред него акт, тричленният състав на Върховния административен съд постановява решението си в съответствие с относимите законови разпоредби. Предвид изложеното касационната инстанция приема обжалвания съдебен акт за правилен. Не са налице твърдените основания за отмяната му, поради което същият следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия