Решение № 5085 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 701/2024 г.
ВАСОсмо отделение24.04.2024 г.докладчик Василка Шаламанова
Диспозитив
ОТМЕНЯ Решение 2027/16.11.2023 г., постановено по адм. дело 2384/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ Членове: /п/ ВАСИЛКА ШАЛАМАНОВА/п/ МАРИЯ ТОДОРОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Алфа 2030 ЕООД, [ЕИК], чрез адв. Мянева, срещу Решение 2027/16.11.2023 г., постановено по адм. дело 2384/2022 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) Р-16001621003410-091-001/12.05.2022 г. на органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) Пловдив, потвърден с Решение 360/09.08.2022 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при Централно управление (ЦУ) на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът прави извод за спазване на изискванията на чл. 7, ал. 3 от ДОПК при несъбран относим доказателствен материал. Излага доводи, че съдът е следвало служебно да назначи съдебно-техническа експертиза във връзка с оспорването истинността на документите, създадени в електронен вид, представляващи ЗВР, ЗИЗВР, РД, РА и Решение на Директора на ОДОП. Установявало се, че документите не са били подписани с КЕП. Твърди, че са налице всички изисквания на ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит по фактурите. Подробни съображения излага в касационната жалба. Настоява да се обяви за нищожен процесния РА или да бъде отменен като незаконосъобразен. В условията на евентуалност моли за отмяна на атакуваното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, чрез пълномощника юрк. Калева, в писмена защита оспорва основателността на касационната жалба и моли за оставяне в сила на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Твърди, че представя длъжностна характеристика на Г. Чинков и Заповед 2-194/11.03.2022 г., с която е бил преназначен на длъжност. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият тричленен състав съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Пловдив е бил РА Р-16001621003410-091-001/12.05.2022 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 360/09.08.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Алфа 2030 ЕООД е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в размер на 18 614.00 лв. и са начислени прилежащи лихви в размер на 2 858.28 лв. по фактури, издадени от Алфа програм консулт ЕООД и Ран консулт ЕООД. От фактическа страна съдът е установил, че началото на ревизионното производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ Р-16001621003410-020-001 от 15.06.2021 г., издадена от Г. Чинков, началник сектор при ТД на НАП - Пловдив, с обхват на задълженията по закона за данък върху добавената стойност за периода 01.05.2020 г. - 31.12.2020 г. и е определен срок за извършването ѝ до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 23.06.2021 г. по електронен път. Заповедта е издадена на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, като със същата е определен и екипът: - К. Лазов - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, и С. Петкова - старши инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив. Във връзка със Заповед 2-364/24.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, от директора на ТД на НАП - Пловдив е издадено Решение Р-16001621003410-098-001/01.10.2021 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка (л.520, т.2), с което преписката е иззета от Г. Чинков и е възложена на В. Кирякова - началник сектор в ТД на НАП - Пловдив, в качеството на възлагащ орган. С последващи ЗИЗВР е продължен срокът на ревизията, спряно е ревизионното производство и е възобновено същото. На основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС с мотив за липса на реално осъществени доставки на стоки по смисъла на чл.6 от ЗДДС, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от Алфа програм консулт ЕООД с предмет: офис мебели и климатик Мидеа - втора употреба. На основание чл.70, ал.5 във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и ал.2 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, с мотив за липса на реално осъществени доставки на услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС е отказано правото на приспадане на данъчен кредит, по 16 бр. фактури с предмет на доставка: - консултантски услуги, съгласно протокол, издадени от Ран консулт 2020 ЕООД. При така установената фактическа обстановка административният съд е обосновал извод за законосъобразност на процесния РА. Според съда административният акт е издаден от компетентен орган и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, като във връзка с оспорване на валидността на електронните подписи, с които са подписани ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, съдът е приел, че същите са подписани с КЕП и РА не страда от порока нищожност. Според съда са били налице предпоставките за прилагане нормата на чл.7, ал.3 от ДОПК, които са обусловили нареденото изземване на правомощията по възлагането на процесната ревизия. Административният съд е приел, че не са представени доказателства за транспортирането на стоките, за мястото, от което се твърди, че е натоварена стоката, както и за материалната и кадрова обезпеченост на доставчика. Според решаващия състав е неясен предметът на процесните фактурирани услуги за консултантски услуги, срокът на изпълнение, начин на калкулиране на цената. Счел е, че фактурите не отговорят на задължителното изискване по чл.114, ал.1, т.9 от ЗДДС да съдържат цялата изискуема информация относно конкретната стопанска информация, като такава информация не можело да бъде извлечена и от други документи. Стигнал е до извод, че органът по приходите правилно и законосъобразно е заключил, че не е установено наличие на доставка по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС и правилно е отказал право на приспадане на данъчен кредит за процесните данъчни периоди. Съобразявайки задължението си по чл.218, ал.2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е неправилно, поради постановяването му при неизяснена фактическа обстановка. Не е спорно, че ревизията на Алфа 2030 ЕООД е възложена със ЗВР Р-16001621003410-020-001 от 15.06.2021 г., издадена от Г. Чинков, началник сектор при ТД на НАП - Пловдив. В конкретния случай правомощията на Г. Чинков, като възлагащ орган по процесната ревизия, са иззети и същите са възложени на В. Кирякова, в качеството ѝ на възлагащ орган с Решение Р-16001621003410-098-001/01.10.2021 г. за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка, издадено от директора на ТД на НАП Пловдив с посочено основание чл. 7, ал. 3 от ДОПК във връзка с Заповед 2-364/24.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП. Въз основа на Заповед 2-364/24.09.2021 г. на изпълнителния директор на НАП и считано от 01.10.2021 г. на Г. Чинков, заемащ длъжността началник сектор, се възлага да изпълнява и длъжността началник на отдел в ТД на НАП Пловдив, дирекция Контрол, отдел Ревизии. В разгледаната заповед е посочено, че се издава в хипотезата на вътрешно съвместителство, като останалите условия по заповедта за назначаване остават непроменени. Във връзка с направеното възражение за нищожност на РА, ответникът по касация е изложил, че към датата на издаване на РА 12.05.2022 г. Г. Чинков е преназначен на длъжността началник на отдел видно от заповед 2-194/11.03.2022. Въпреки че в писмената защита се твърди, че се прилага заповед 2-194/11.03.2022 г. и в приложенията към нея е посочена и длъжностна характеристика, такива не са били представени. Предвид забраната за нови фактически установявания от настоящата инстанция чл. 220 от АПК, и твърденията за наличие на горепосочените документи, които са относими към спора, без същите да са представени в първоинстанционното производство, изложеното налага отмяна на съдебния акт в неговата цялост и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Настоящият съдебен състав счита, че за правилното разрешаване на спора е необходимо при новото разглеждане на делото съдът да укаже на директора на дирекция ОДОП Пловдив да представи посочените документи, като едва след това направи преценка относно валидността/невалидността на процесния РА. Съдът следва да отговори на направените възражения на страните. Едва тогава на база представените и събрани доказателства и ако актът е валиден, следва да се направи извод дали фактурираните доставки са реално извършени и дали е налице право на приспадане на данъчен кредит на РЛ. С оглед на всичко изложено решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При повторното разглеждане на делото съдът следва да се съобрази с горепосочените указания на настоящия касационен състав. По направените искания за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,