Решение № 12269 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2016 г.

Решение № 12269 от 16.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8183/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби против решение № 3712/01.06.2016 г. по адм. д. № 9661/2015 г. на Административен съд – С.-град. В касационната жалба на И. Г. Д., подадена чрез адв. Г. Г., се обжалва решението в отхвърлителната му част. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено. Оспорва извода на съда, че при приемане в ареста Д. е бил прегледан от лекар. Претендира разноски по делото. В касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието, се обжалва решението в осъдителната му част. Оспорва се извода на съда, че е налице бездействие на служителите на ареста при оказването на медицинска помощ на Д.. Излагат се доводи, че същият не е информирал медицинските работници за здравословното си състояние, нито е представил болничен лист. Доказателствата установяват, че му е назначена терапия на 01.12.2010 г. Два дни по-късно му е назначено и антибиотично лечение. При напускане на ареста той не е бил в тежко здравословно състояние. Моли да бъде отменено решението в осъдителната му част. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на И. Д. е неоснователна, а касационната жалба на ГДИН е основателна. При постъпване в ареста Д. е прегледан от медицинско лице. Не е представил болничен лист и не е заявил, че е болен. За здравословното си състояние не е уведомил прокуратурата, нито съда при определяне на мярката "задържане под стража". От медицинската документация е видно, че след като е уведомил служителите за здравословното си състояние, е бил прегледан от лекар, който му е предписал лекарства. Освободен е на 27.12.2010 г., а по делото е представен болничен лист от 28.12.2010 г. от лекар от [населено място], за 3 дни болничен с диагноза остър синузит, а не бронхопневмония. Едва на 03.01.2011 г. той е постъпил в болница за лечение на бронхопневмония. От това следва, че той не е заболял от бронхопневмония в резултат на бездействието на служителите от ареста. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. АССГ е бил сезиран с искова молба на И. Г. Д., с настоящ адрес ЗО - [населено място], с която са предявени два обективно съединени иска срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", Областна служба "Изпълнение на наказанията" - С. - сектор "Арести", за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в размер общо на 300 000 лева от незаконосъобразни действия и бездействия на ответника по време на престоя на ищеца в ареста, в периода от 25.11.2010 г. до 27.12.2010 г. и в периода от 27.12.2010 г. до 11.01.2011 г., когато му е върната неоснователно задържаната лична карта. С молба от 01.12.2015 г. е направено уточнение, че сумата от 295 000 лева е обезщетение за претърпени неимуществени вреди, а сумата от 5000 лева е обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи стойност на необходимите лекарства. В исковата молба и в уточнението от 22.10.2015 г. се твърди, че условията на задържане са били нечовешки и унизителни, не са предприети действия във връзка с влошеното здравословно състояние на ищеца по прилагане на лечение и предоставяне на медикаменти, в резултат на което здравословното му състояние се е влошило многократно и на 27.12.2010 г. е бил приет в болница за лечение от бронхопневмония, в критично състояние, с опасност за живота. След освобождаване от ареста не му е била върната личната карта, а при задържането са му иззети ключовете от апартамента и така не е могъл да получи най–необходимите му неща по време на престоя в ареста, както и при последващия болничен престой. Действията и бездействията на служителите на ответника са причинили болки и страдание, загуба на самоуважение, унижение и невъзможност да посреща ежедневните си и ежемесечни нужди. С обжалваното решение АССГ е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, да заплати на И. Г. Д. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие, в размер на 6500 лева за периода от 25.11.2010 г. до 10.02.2011 г. Отхвърлил е като недоказан иска за разликата от присъдения размер до пълния размер на претендираната искова сума от 295 000 лева и за периода от 10.02.2011 г. до 08.09.2011 г. Отхвърлил е като недоказан иска на Д. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 5000 лева от незаконосъобразно бездействие за периода от 25.11.2010 г. до 08.09.2011 г. Осъдил е Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Административен съд – С.-град сумата от 124. 81, представляващи разноски за съдебното производство. Съдът е приел в мотивите на решението, че искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 5000 лева, представляващи стойност на средства за лечение, е недоказан. По делото не са представени доказателства за направени разходи за лечение, нито за техния размер. Искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е приел за частично основателен. По отношение на връщането на личната карта и ключовете от жилището на ищеца, съдът е посочил, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на ответника. Личната карта не е вписана в протокола за личен обиск при приемането в ареста и е върната с протокол на прокурор от СВОП. Поради това липсва бездействие от служители на ответника, поради което не са налице предпоставки за уважаване на предявеният иск за неимуществени вреди за периода от 27.12.2010 г. до 11.01.2011 г., във връзка с връщането на личната карта. Прието е за недоказано бездействието по отношение на връщането на ключовете от жилището на ищеца. Съдът е приел, че твърдяното бездействие на служители на ответника за оказване на необходимата медицинска помощ и лечение е доказано. Посочил е, че при постъпване на ищеца в ареста, същият е бил със заболяване от остър синузит, което не е налагало болнично лечение. По време на задържането състоянието му се е влошило. Въз основа на свидетелските показания е приел, че ищецът през цялото време в ареста се е чувствал зле. Поради това свидетелката Р. С. е подала молба до СВОП да му се окаже медицинска помощ. Въпреки отправените молби не му е прилагано лечение и не е имал подобрение. Предприетите медицински действия и осигурената медицинска помощ не са довели до подобряване на състоянието на задържания и той е напуснал ареста в тежко здравословно състояние, с бронхопневмония. Постъпил е на болнично лечение. Въз основа на тези факти, съдът е направил извод за незаконосъобразно бездействие на служители на ответника, изразяващо се в неосигуряване на необходимата медицинска помощ, на своевременно болнично лечение, в резултат на което здравословното състояние на ищеца се е влошило. Решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. В отхвърлителната му част решението е правилно. От фактическа страна по делото е установено, че И. Г. Д. е изтърпявал мярка за неотклонение "задържане под стража" в ареста на бул. "Г. М. Димитров" № 42 от 25.11.2010 г. до 27.12.2010 г. На 27.12.2010 г. мярката за неотклонение на лицето е изменена от "задържане под стража" в "парична гаранция". При постъпване в ареста е изготвена справка за предварителен медицински преглед от 26.11.2010 г., в която е вписано, че задържаният е здрав, не съобщава за заболявания. Представена е медицинска справка от 26.04.2011 г., изготвена от д-р Х. за здравословното състояние на Д. по време на пребиваването в ареста от 25.11.2010 г. до 27.12.2010 г., в която е отразено, че при първоначалния преглед обвиняемият не е съобщил оплаквания и наличие на заболяване. По време на престоя в ареста е преглеждан няколко пъти, регистрирано е респираторно заболяване – бронхит и е изписана терапия с антибиотик и симптоматични средства. При останалите регистрирани прегледи не са съобщени оплаквания. С молба от 02.12.2010 г. до СВОП е направено искане от Р. С. - приятелка на Д., за оказване на медицинска помощ, лекарски преглед и лечение. Представен е болничен лист от 22.11.2010 г., видно от който ищецът е бил с остър синузит и назначено медикаментозно лечение и към датата на задържането му в ареста. Издадени са болнични листове № 0857220 от 28.12.2010 г. за периода от 28.12.2010 г. до 31.12.2010 г., с диагноза остър синузит и № 2802277 за периода от 03.01.2011 г. до 10.02.2011 г., с диагноза бронхопневмония. На 03.01.2011 г. ищецът е постъпил за лечение в МБАЛ - [населено място], изписан на 10.01.2011 г., лекуван от бронхопневмония. На 02.12.2010 г., на 16.12.2010 г. са направени искания до СВОП за връщане на ключовете от апартамента, на 29.12.2010 г. и на 11.01.2011 г. – за връщане на личните документи. С постановление на прокурор от СВОП на 11.01.2011 г. е разпоредено връщане на иззетите лични документи. Въз основа на тези данни обосновани са изводите на съда, че не е установено бездействие на затворническата администрация, която е задържала и не е върнала своевременно личните документи и ключовете от жилището на ищеца. Безспорно е установено, че личната карта не е вписана в протокола за обиск при приемането в ареста и е върната с протокол на прокурор от СВОП. Действията по задържането й не са извършени от служители на ответника. На задържания са били дадени указания да направи искане до СВОП, като след освобождаването му от ареста личната му карта е била върната. Ключовете за жилището му са иззети при постъпване в ареста и са върнати с протокол при освобождаването му. В същото време съдът необосновано е приел, че бездействието на служители на ГДИН за оказване на необходимата медицинска помощ и лечение е доказано. По делото действително е приложен болничен лист от 22.11.2010 г., в който са вписани оплаквания на И. Д. от главоболие, неразположение и изтичане на слузно-гнойна секреция от носа. Няма данни обаче по делото този болничен лист да е представен от Д. след задържането му на служителите от ареста и на медицинското лице при ОСИН - С.. Съгласно чл. 17 от Правилника за организацията на дейността и вътрешния ред в Медицинския център при ОСИН - С., всеки новопостъпил се подлага на първичен медицински преглед. Видно от медицинско направление от 25.11.2010 г. още при задържането му е вписано, че няма данни за остро начинаещо заболяване. Същото е отразено и в Справката за предварителен медицински преглед от 26.11.2010 г. В разпита на свидетелите О. Х. и Д. Ш., съответно директор на МЦ и фелдшер в МЦ, се установява, че още първоначално са извършени прегледи на Д., при които не е установено остро заболяване на задържания. Никоя от тях не заявява да й е бил представен посочения по-горе болничен лист. Видно от медицинската документация по делото, Д. е бил прегледан на 01.12.2010 г. по повод остро респираторно заболяване. Този преглед е бил извършен още преди подаването на молбата от неговата приятелка Р. И. С. от дата 02.12.2010 г. При този преглед му е предписано лечение от парацетамол, ефизол и витамин С. Б. е активно проследяван от фелдшера при МЦ и отново е прегледан на 03.12.2010 г., когато му е предписано лечение с антибиотик Оспексин. След освобождаването му от ареста на 27.12.2010 г., му е бил издаден болничен лист от 28.12.2010 г. от д-р Р. М. - общопрактикуващ лекар, в който е установено заболяване остър синузит. Едва на 03.01.2011 г. Д. постъпва в болница за лечение на бронхопневмония. Всички тези данни сочат на предприети действия от страна на служителите на ареста в съответствие с Правилника за организацията на дейността и вътрешния ред в Медицинския център при ОСИН - С.. Задържаният И. Д. е бил преглеждан и лекуван, по същия начин, както е бил лекуван и след излизането му от ареста. Влошаването на здравословното му състояние може да се дължи на много фактори, включително и неповлияване от предписаните лекарства. Но то не се дължи на бездействие на служителите на ответника по делото, включително и на работещите в медицинския център към ареста, които са осигурили на Д. прегледи и лечение, каквото са преценили за необходимо по отношение на състоянието му към този момент. От това следва, че касационната жалба на ГДИН е основателна и решението на административния съд в осъдителната му част е неправилно. Същото следва да бъде отменено в тази част и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на служителите на ГДИН - С. в размер на 6500 лева за периода от 25.11.2010 г. до 10.02.2011 г. Искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за касационната инстанция не следва да бъде уважено, поради това че Д. е освободен от заплащане на разноски по делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,