Решение № 623 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2014 г.

Решение № 623 от 20.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7493/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационнa жалбa на Общински съвет - гр. Вълчедръм, област Монтана, подадена чрез председателя на Общинския съвет, против решение № 203 от 3.04.2014 г. по адм. дело № 23/2014 г. по описа на Административен съд - Монтана. По поддържаните оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът - Районният прокурор при Районна прокуратура Лом, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът съобрази следното: С обжалваното решение Административен съд - Монтана е отменил разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Вълчедръм, приета от Общинския съвет - гр. Вълчедръм. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспорването е допустимо. Счел е, че обжалваната разпоредба е подзаконов нормативен акт и че е приета от компетентен орган - Общински съвет - Вълчедръм, който съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 3 АПК има процесуално-правна компетентност в изпълнение на правомощията си да издава нормативни актове, с които да уреждат, съобразно с нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение на територията на Община Вълчедръм. На следващо място според АС - Монтана обжалваният подзаконов нормативен акт е издаден в установената писмена форма със съответните реквизити при подробно и надлежно отбелязване на фактическите и правните основания за издаването му, при спазване на административно-производствени правила - предварително обявен за обсъждане акт, предварително обявен дневен ред и при наличие на законоустановения по ЗМСМА кворум, без наличие на съществени нарушения. Според първоинстанционният съд обаче разпоредбата на чл. 16 от Наредбата е приета в нарушение на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ, предвиждащ определянето на размера на таксата да става според количеството на битовите отпадъци, и едва когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на имота, балансовата му стойност или пазарната му цена. С тези мотиви разпоредбата на чл. 16 от Наредбата е отменена като незаконосъобразна. Така постановеното решение е недопустимо. Отменената разпоредба има следното съдържание: "Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране на битови отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване." Идентично съдържание има и разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси, съгласно която "Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за: 1. осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; 2. събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; 3. проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от Закона за управление на отпадъците; 4. почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Първоинстанционният съд е сезиран с протест срещу разпоредба от подзаконов нормативен акт, която преповтаря законова норма и която няма самостоятелен характер и самостоятелни правни последици, тъй като с нея не се създават права и задължения, различни от правата и задълженията, разпоредени в чл. 66, ал. 1 на ЗМДТ. Целеният с приетата норма правен резултат всъщност произтича от законовата, а не от подзаконовата разпоредба. Дали разпоредбата на чл. 16 от наредбата ще съществува или не е без значение за правния мир, тъй като целените от нея правните последици настъпват по силата на законовата разпоредба на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ. Т.е. не е необходимо текстът на чл. 66, ал. 1 от закона да бъде преповторен в подзаконов нормативен акт, за да породи правно действие. Няма пречка законови норми да се възпроизвеждат в подзаконов нормативен акт предвид разпоредбата на чл. 44. ал. 1 на Указа за прилагане на закона за нормативните актове, съгласно която актът по прилагане на закон урежда изчерпателно материята, до която се отнася, като той може да възпроизвежда разпоредби на закона по изключение. Доколкото обаче оспорената разпоредба на чл. 16 от наредбата възпроизвежда изцяло разпоредба на закон, то същата няма самостоятелно правно действие, с оглед на което не притежава характеристиките на нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 АПК. При положение, че оспорената разпоредба няма характер на нормативен административен акт, то в първоинстанционното производство е липсвал предмет на съдебно оспорване - административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Отсъствието на годен за обжалване административен акт препятства надлежното упражняване на правото на оспорване и валидното учредяване на процесуално правоотношение по първоинстанционната жалба. Ето защо като е приел оспорването за разглеждане и решаване по същество АС - Монтана е постановил недопустим съдебен акт, който подлежи на обезсилване. С оглед констатираната липса на предмет на съдебен контрол и на основание чл. 159, т. 1 АПК протестът на районния прокурор при Районна прокуратура Лом срещу разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 9 за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги на територията на община Вълчедръм, приета от Общинския съвет - гр. Вълчедръм, следва да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство - прекратено. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 3 АПК Върховният административен съд, седмо отделение