Решение № 9435 от 10.10.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) чрез пълномощника гл. юрк. И. Манева срещу решение 5790 от 13.10.2022 год. постановено по адм. д. 1620/2022 год. по описа на Административен съд София-град, с което е отменена Писмена покана за възстановяване на суми получени без основание 29-05-60/12.10.2021 год. издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата възражения за неправилно приложение на нормите на чл. 76а и чл. 76б от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във връзка с чл. 215 и чл. 382 от Национален рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 год. (НРД за МД 2018 год. отм.) във вр. с § 10 от НРД за МД 2020-2022 год. са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се потвърди издадената писмена покана изцяло. Ответникът ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП гр. София не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е обсъдил представените доказателства, изяснил е релевантните факти по делото и не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което съдебното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение в съответствие с чл. 220 от АПК настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Писмена покана за възстановяване на суми получени без правно основание с изх. 29-05-60/12.10.2021 год. издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса, с която на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП е приканен доброволно да възстанови неоснователно получена сума в размер на 61, 50 лева (шестдесет и един лева и петдесет стотинки). От фактическа страна по делото е установено, че между Националната здравноосигурителна каса и ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП е сключен договор 221488 от 14.02.2020 год. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Производството пред административния орган е започнало по повод постъпил в СЗОК сигнал вх. 94-Д-1047/09.06.2021 год., във връзка с който със Заповед РД-18-861/26.07.2021 год. на Директора на СЗОК е наредено да се извърши проверка на ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП . За резултатите от извършената проверка е съставен протокол РД-18-861-1/30.07.2021 год. При проверката е установено, че оригиналите на амбулаторните листове (АЛ) 4608/23.03.2021 год., 8651/03.06.2020 год., 12288/16.05.2019 год. и 3685/21.03.2018 год. липсват и не се съхраняват в досието на пациентката. В тази връзка д-р Станчева обяснила, че има технологична трудност да издири и представи същите на проверяващите. Извършена е справка в Интегрираната информационна система на НЗОК, от която е установено, че посочените амбулаторни листове са отчетени и заплатени от СЗОК. Контрольорите разпечатили амбулаторен лист 4608/23.03.2021 год. от информационната система на проверяваното лице като в него не фигурирал подпис на пациента. Проверяващите достигнали до извод, че са нарушени изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219, ал. 1 НРД за МД 2018 г., вр. § 10 НРД за МД 2020 - 2022 г. и са нарушени изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219 НРД за МД 2020 - 2022 г. Съставени са протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-2/30.07.2021 г. и протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-3/02.08.2021 г., в които е отразено отчитането и заплащането на прегледи от страна на СЗОК, както следва: 12 лева по АЛ 3685/21.03.2018 год., 15 лева по АЛ 12288/16.05.2019 год., 16, 50 лева по АЛ 8651/03.06.2020 год. и 18 лева по АЛ 4608/23.03.2021 год., т. е. общо сума в размер на 61, 50 лева подлежаща на възстановяване от ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП". От ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП" е подадено възражение вх. 22-1488-6/09.08.2021 год., с което оспорва протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-3/02.08.2021 год. Във възражението е посочено, че на тази дата е дефектирал хард дискът, на който се съхраняват данните на практиката. При възстановяване на данните не всички били възстановени в пълен обем. Това наложило ръчно въвеждане на част от данните, при което се получило грешка при вписване на данните на лицето, което било прегледано на 26.03.2021 год. В тази връзка погрешно е въведено ЕГН на пациентката Диловска вместо на лицето, на което действително е извършен преглед. Моли възражението да се разгледа от арбитражна комисия. Към възражението е приложен протокол за технически инцидент в информационна система на лекаря възникнал на 26.03.2021 год. Във връзка с направените оспорвания спорът е отнесен пред Арбитражна комисия, създадена със Заповед РД-09-87/19.05.2021 г. на Директора на СЗОК. Видно от становище 1 към протокол 4/13.09.2021 год. на постоянно действащата Арбитражна комисия възражението на д-р Станчева е прието за неоснователно и са потвърдени констатациите на контролния орган. Издадена е писмена покана изх. 29-05-60/12.10.2021 год. до ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП" за възстановяване на получена без основание сума в размер на 61,50 лева. Със Заповед РД-15-1314/22.10.2021 год. на Директора на Столична здравноосигурителна каса на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, б. "а" ЗЗО на ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП" е наложена санкция - частично прекратяване на договор 22-14888/2020 год. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ сключен между НЗОК и ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП" по отношение на медицинската дейност на д-р Е. Станчева. Заповедта е оспорена от ЕТ "Д-р Е. Станчева - АИПМП" и е отменена с Решение 4991/20.07.2022 год. постановено по адм. д. 1621/2022 год. по описа на Административен съд София-град, оставено в сила с Решение 6703 от 21.06.2023 год. по адм. д. 9823/2022 год., VІ отд. на ВАС. След анализ на съвкупния доказателствен материал първоинстанционният съд намира, че писмената покана е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, издадена е при спазване на процедурата по чл. 76а от ЗЗО, но при несъответствие между правното основание за издаване на писмената покана по чл. 76а, ал. 1 ЗЗО със соченото като установено нарушение на НРД за МД. Посочено е, че в хода на извършената проверка е установено, че ИМП е нарушил изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219, ал. 1 НРД за МД 2018 г., вр. § 10 НРД за МД 2020 - 2022 г. и са нарушени изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219 НРД за МД 2020 - 2022 г. В писмената покана е посочено, че не са спазени разпоредбите на чл. 215 и чл. 250, вр. чл. 382 от НРД за МД 2018 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд приема, че така описано нарушението попада в хипотезата по чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, а не в посочената в поканата хипотеза на чл. 76а от ЗЗО. Според решаващия съд като е издал покана за възстановяване на суми, получени в резултат на нарушение, за което е наложена съответна санкция, на основание чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, административният орган е смесил две различни хипотези на закона - тази по чл. 76а, ал. 1 и по чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО, поради което крайният акт писмена покана по чл. 76а от ЗЗО не съответства на приложимата материалноправна разпоредба, посочена като основание за издаването й. Въз основа на изложеното от първоинстанционния съд е формиран решаващ мотив за незаконосъобразност на процесната писмена покана. Върховният административен съд - шесто отделение намира постановеното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените. Подложеното на касация съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК означава същият да съдържа конкретни фактически и правни съображения. В обстоятелствената част на оспорената пред първата инстанция Писмена покана 29-05-60/12.10.2021 год. издадена от Директора на СЗОК е отразено, че се издава на база протокол РД-18-861-1/30.07.2021 год., протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-2/30.07.2021 год. и протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-3/02.08.2021 год. В писмената покана е посочено, че не са спазени разпоредбите на чл. 215 и чл. 250, вр. чл. 382 от НРД за МД 2018 г. вр. § 10 от НРД за МД 2020 - 2022 г. В съответствие с Тълкувателно решение 16/1975 г. на ОСГК на ВС на Република България и трайната практика на ВАС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт и е възможно да предхождат издаването му и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случаите, когато оспорваният акт е издаден при наличието на подготвителни документи, изложените в тях съображения също се приемат за мотиви на самия акт. В посочения в писмената покана протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-2/30.07.2021 г. е прието, че от ИМП не са спазени разпоредбите на чл. 215 и чл. 250, вр. чл. 382 от НРД за МД 2018 г. вр. § 10 от НРД за МД 2020 - 2022 г., като същия се издава на основание чл. 76а от ЗЗО. В другия цитиран в писмената покана протокол за неоснователно получени суми РД-18-861-3/02.08.2021 г. е прието, че са нарушени изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219, ал. 1 НРД за МД 2018 г., вр. § 10 НРД за МД 2020 - 2022 г. и са нарушени изискванията на чл. 217, чл. 218, ал. 1, чл. 219 НРД за МД 2020 - 2022 г., чл.122, ал. 3 във вр. с чл. 215 от НРД за МД 2020-2022 г. Двата протокола за неоснователно получени суми са съставени при идентична фактическа обстановка. В протокола за неоснователно получени суми РД-18-861-3/02.08.2021 г. изрично е посочено, че същият е изготвен на основание чл. 76б, ал. 1 от ЗЗО и сумата подлежи на възстановяване на основание чл. 76б от ЗЗО (неточно в писмената покана е посочено, че същият е по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО). Разпоредбата на 76б от ЗЗО е цитирана и в протокол РД-18-861-1/30.07.2021 г. и в приложената по преписката докладна записка на началник отдел ДКИМДПА до Директора на СЗОК. Налице са очевидни противоречия в мотивите на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт. Посочените противоречия и липсата на ясни мотиви препятстват, както защитата на жалбоподателя, така и извършваният от съда контрол за законосъобразност на акта. Допуснатите неясноти в мотивите на акта не могат да бъдат изяснявани и допълвани едва в хода на съдебното производство, тъй като по този начин се ограничава правото на защита на адресата на акта. В случая липсата на ясни и точни мотиви в оспорения пред първата инстанция административен акт и посочените по-горе противоречия обосновават извод за незаконосъобразност на издадената писмена покана. С оглед гореизложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно като краен правен резултат, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,