Решение № 347 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2008 г.

Решение № 347 от 12.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 2159/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "б" от ГПК (отм.) във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Д. З. и И. Б. З. против решение № 9/18.02.2008 г. на Софийски апелативен съд, ГК, II състав, постановено по гр. д. № 1694/2006 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. Постъпила е касационна жалба и от ЕТ "М." гр. С. против горепосоченото решение, с оплаквания, че същото в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано, като се иска отмяната му в тази обжалвана част. Ответниците по касационната жалба С. С. К., и В. С. З. не вземат становище по жалбите. Третото лице-помагач ЗПАД "Б." С. също не взема становище по жалбите. При извършената проверка касационният съд установи следното: По касационната жалба на И. Д. З. и И. Б. З.: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. С решението си, въззивният съд е отменил решение от 29.07.2002 г., постановено по гр. д. № 645/2000 г. по описа на СГС, 1 г. о., 2 състав, в частта, в която са отхвърлени частичните искове общо за сумата до 9314 щатски долара - за сумата от 2328,50 щатски долара по отношение на С. К. и за сумата от 6985,50 щатски долара по отношение на В. З. и вместо него е постановено: осъжда И. Д. З., И. Б. З. и М. П. Ц., в качеството й на Е. с фирма "М." да заплатят солидарно на С. С. К. и на В. С. З., на основание член 45, ал. 1 от ЗЗД сумата от 19000 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди-стойност за възстановяване на сграда, съборена на 29.03.2000 г., ведно със законната лихва от 29.03.2000 г., до окончателното изплащане на сумата, както и 4000 разноски по делото, като оставя в сила решението в останалата му част, което решение е постановено при участието на трето лице - ЗПАД "Б.". П. на касационната жалба е въззивното решение, в частта му, с която касаторите са осъдени солидарно с М. П. Ц., в качеството й на едноличен търговец, да заплатят сумата от 19000 лева на основание член 45, ал. 1 от ЗЗД, както и направените разноски за двете съдебни инстанции в размер на 4000 лева. Въззивният съд е приел за установено по делото, че сградата, собственост на ищците, съществувала до м. март 2000 г. - момента на аварията, като при извършване на строителни работи в съседния, собствен на ответниците И терен, е била съборена. При анализа на доказателствата по делото, съдът е стигнал до извода, че строителните работи са извършени лично от З., като инвеститори и изпълнители на строежа в собственият им имот, а М. Ц. в качеството й на независим строителен надзор, не е било съобразено с частта отнасяща се до укрепване на сграда, не са реализирани никакви мерки в тази връзка, като е налице за ответниците противоправно бездействие, в причинна връзка с което е причинено вреда на ищците, за която обезвреда отговорността на ответниците се ангажира солидарно, при условията на член 53 от ЗЗД. По отношение основателността на заявения от ищците размер, съдът се е позовал на неоспореното допълнително заключение по съдебно - техническата експертиза, дадено в хода на това производство. Тези изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си касаторите правят оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и неправилни изводи на съда, несъответстващи на доказателствата по делото. Излагат се аргументи, че не е налице фактическият състав на член 45 от ЗЗД, който да ангажира отговорността им, неправилно е прието наличие на солидарна отговорност на тримата ответници по иска. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е преценил годността на доказателствените средства, в случая тази на констативния акт на С. РДНСК, след като по делото е приета единична и тройна съдебно-техническа експертиза за същите обстоятелства. Тези оплаквания са неоснователни. Съдът е задължен по силата на закона да прецени всички събрани по делото доказателства, като ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност и направи своите изводи, въз основа на установеното, свързано с основателността или съответно неоснователността на заявената от ищеца претенция. В настоящия случай съдът е бил сезиран с иска с правно основание член 45, ал. 1 от ЗЗД, при което с оглед всички събрани по делото доказателства е преценил наличието на фактическия състав на тази разпоредба, изискващ виновно и противоправно деяние-действие или бездействие, което в настоящия случай е установено като бездействие, непредприемане на необходимите задължителни действия, според действащите правила и норми, свързани с предприетото от ответниците З строителство, със задължителното обезопасяване по отношение на съседния имот, собственост на ищците-а именно неукрепен изкоп за строеж, довело до причиняване на авария, в резултат на което сградата на ищците е била разрушена, като в пряка причинна връзка на това поведение на ответниците е настъпил горепосочения вредоносен резултат. В тази връзка, съдът е ценил събраните по делото писмени доказателства-актове, заповеди и протоколи на техническа експертна комисия, назначена от Г. държавен инспектор на ДНСК, във връзка с причинената авария при осъществяване на строежа от ответниците З, с оглед всички събрани по делото доказателства. Позоваването на данните на тройната съдебно-техническа експертиза, депозирана по делото, свързана със законността на предприетия от ответниците строеж, по отношение на наличие на необходимата документация и обстоятелството, че така предприетото строителство е било в съответствие с правилата и нормите в строителството, свързани с технологията за изглаждането му се отнасят до цялостното осъществяване на този строеж. Обаче, в процеса на неговата реализация е причинена аварията, довела до разрушаване на сградата, собственост на ищците, в резултат на което последните са претърпели вреди. В т. 4.1 от заключението на тройната съдебно-техническа експертиза се посочва като действителна причина за аварията-нереализирани на практика мерки по отношение на укрепването на съществуващата сграда, които данни съдът е преценил и с оглед констатациите в актовете по проверката извършена от техническата експертна комисия, назначена от ДНСК. Следователно, съдът правилно е приложил материалния закон, като се обосновал изводите си на установеното с доказателствата по делото, че именно вредоносният резултат-разрушаването на собствената на ищците сграда, е вследствие на противоправното поведение на ответниците З, допуснато като неизпълнение на задължението им, при осъществяването на строителството в собственият си имот, да направят необходимото с оглед обезопасяване на строежа по отношение на сградата в съседния имот на ищците. Настъпилите вредни последици са в пряка причинна връзка с липсата на тези действия, които ответниците З като изпълнители на строеж е следвало да предприемат. Наред с това, в жалбата си, касаторите твърдят, че съдът неправилно е приел наличие на солидарна отговорност на тримата ответници, като се позовават на разпоредбата на член 121 от ЗЗД, която обаче регламентира възникването на солидарна отговорност, когато такава е уговорена. Това позоваване е неоснователно, тъй като ангажирането на отговорността на последните произтича от непозволено увреждане, съгласно законовата разпоредба на член 45, ал. 1 от ЗЗД, според която всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а член 53 от ЗЗД предвижда, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Неоснователно е оплакването, че съдът не е съобразил, че разрушената в резултат на причинената от ответниците авария сграда е била стара и не е взето предвид овехтяването й при нейната оценка, съответно това се отразило в размера на присъденото обезщетение. Напротив, видно от данните по делото по тяхно искане пред въззивната инстанция е поставена допълнителна задача на вещото лице по допусната техническа експертиза и с допълнително заключение на вещото лице инж. С. (лист 53 от делото) е определена стойността на сграда към момента на събитието при съобразяване и овехтяването на същата, посочено в размер на 19000 лева, което заключение е прието като обективно и компетентно от страните, не е оспорено и съдът е присъдил дължимия размер на обезщетението, именно съобразявайки се данните по това заключение. По жалбата на ЕТ "М." гр. С. Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Подадената касационна жалба е неоснователна. В жалбата се твърди, че по делото липсват доказателства, че действия или бездействия от страна на лицето, упражняващо строителен надзор - настоящия касатор, са довели до настъпване на причинените вреди, като разрушаването на сградата е в резултат на нейното износване. Наред с това се оспорва доказателствената сила на документите, съставени от органите на строителния надзор. Тези оплаквания са неоснователни. Отговорността на касаторката, съдът е основал на задълженията й в качеството на упражняващ независим строителен надзор на осъществявания от първите двама ответници строеж, като именно неизпълнението на тези й задължения по отношение на предприемане на мерки за укрепването на сграда на ищците, довело до разрушаването й и причиняването на вредоносния резултат, настъпил за ищците. С оглед доказателствата по делото, при техния анализ, както вече бе посочено по-горе, съдът е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, ангажиращи отговорността на този ответник - Е., настоящ касатор, свързани с неизпълнение на предвидените в нормативен акт задължения на лицата, упражняващи независим строителен надзор при строителството. Освен това, по констатациите на тройната експертиза, в резултат на проверка по документацията на извършвания строеж, в редовен протокол от 11.11.1999 г. за откриване на строителната площадка, който е подписан и от Е., осъществяващ строителен надзор, липсват данни относно съществувалата жилищна сграда в съседния парцел, както и данни за наличието на укрепване на съществуващата сграда, съгласно конструктивния проект на строителя. При това положение изводите на съда, относно наличието на противоправното поведение на касатора, в качеството му на орган осъществяващ независим строителен надзор, поради неизпълнение на задълженията му, при което е настъпил като пряка и непосредствена последица вредоносния резултат, са довели до постановяване на правилен и законосъобразен съдебен акт. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд