Решение № 15251 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2012 г.

Решение № 15251 от 3.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9181/2012 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Пепа Недкова Тодорова от гр. Кърджали, чрез пълномощника й адв. Венелина Петкова Милушева, срещу решение № 97 от 24 май 2012 г., постановено по адм. дело № 20/2012 г. по описа на Административен съд Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № ДК-02-ЮЦР-277/10 юни 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът началникът на РДНСК Южен централен район не е заявил становище по подадената касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Пепа Недкова Тодорова срещу заповед № ДК-02-ЮЦР-277/10 юни 2011 г. на началника на РДНСК Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Покрити с навес с керемиди два фургона", находящ се в поземлен имот /ПИ/ № 000001, с ЕКАТТЕ 72802, община Кърджали, в чашката на язовир "Кърджали". За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че процесният обект представлява строеж, тъй като с описаните характеристики и функционалното си предназначение по никакъв начин не може да се определи като преместваем обект по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗУТ. Съдът намира строежа за незаконен, тъй като е изграден без изискващите се строителни книжа. Прието е също така, че процесният обект се намира в землището на село Тополчане - земеделска територия, но не попада в приложното поле на Наредба № 5 за правилата и нормите по териториално и селищно устройство /отм. ДВ, бр. 48/26.05.1995/. Съдът е установил, че строителството не е било допустимо по действащите правила и норми към момента на извършването му, нито съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), поради което не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ и подлежи на премахване. Така постановеното решение е правилно. При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и този строежът е изпълнен без необходимите строителни книжа. Това го квалифицира като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Тази му характеристика, както правилно първоинстанционният съд е установил, е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, която да предизвика като правна последица премахването на строежа. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд относно липсата на предпоставките на § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ. Съгласно цитираната норма строежи, изградени до 07 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно Закона за устройство на територията, са търпими строежи и не подлежат на премахване. В случая процесният строеж е изградена в терен, за който няма и не е имало одобрен подробен устройствен план, което е достатъчно основание да се приеме липсата на търпимост на строежа. С оглед горното и предвид липсата на релевираните от касатора пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,