Решение № 5618 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2015 г.

Решение № 5618 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11141/2015 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. А. М. и Х. С. А., чрез пълномощника им адв. Красимира Петкова, срещу решение № 55 от 12 август 2015 г., постановено по адм. д. № 45/2015 г. по описа на Административен съд Търговище, с което е обявена нищожността на заповед № 702/25 септември 2014 г. на кмета на община Омуртаг. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответниците Б. В. М. и М. И. М., чрез пълномощника им адв. Гергана Цонева, са постъпили писмени бележки, в които са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Другият ответник - кметът на община Омуртаг, не е заявил становището си по подадената касационна жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на Б. В. М. и М. И. М. с искане за обявяване нищожността на заповед № 702/25 септември 2014 г. на кмета на община Омуртаг, с която е одобрена поправката на грешка в кадастралния план на с. Церовище, одобрен със заповед № 94/03 юни 1992 г., като е заличена кадастралната граница между ПИ № 244 и ПИ № 243 и е нанесена нова такава с кафявата линия според геодезическа снимка, направена от лицензиран геодезист. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена в нарушение на влезлите в сила съдебни решения - № 52 от 04 май 2011 г., постановено по гр. д. № 693/2010 г. по описа на Районен съд гр. Омуртаг, № 68 от 16 май 2012 г., постановено по гр. д. № 93/2012 г. по описа на Окръжен съд Търговище и № 99 от 14 ноември 2013 г., постановено по гр. д. № 197/2013 г. по описа на Окръжен съд Търговище. Поради това е прието, че са налице предпоставките на чл. 177, ал. 2 от АПК и е обявена нищожността на заповедта на кмета на община Омуртаг. Решението е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, на която се е позовал административният съд, актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни, като всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. За да е налице тази хипотеза оспорвания административен акт с искане за обяваване на нищожността му съгласно цитираната норма, следва да е повторно издаден акт от административния орган със същото съдържание като отменения, т. е. - да е налице административен акт, с който са разпоредени същите права и задължения на същите фактически основания. В конкретния случай - обратно на приетото от административния съд, тези изисквания не са налице. Касае се за съдебни решения, постановени от гражданските съдилища, които са с предмет, различен от този по съдебното административно производство. Противоречието на оспорената пред съда заповед на кмета на община Омуртаг с посочените решения, с които са разрешени гражданско-правни спорове, може да бъде основание за отмяната й като незаконосъобразна, но не я прави нищожна. Законосъобразността на заповед № 702/25 септември 2014 г. на кмета на община Омуртаг обаче не е предмет на настоящото производство. Предметът на дадено съдебно производство се определя от изложеното в жалбата, с която това производство е инициирано. Видно от подадената от Б. В. М. и М. И. М. жалба вх. № 414/21 март 2015 г., въз основа на която е образувано производството пред Административен съд Търговище, искането на оспорващите е само да се обяви нищожността на обжалваната заповед. При това положение съдът няма право да разглежда предпоставките за законосъобразност на административния акт. В тази връзка съдът в мотивите си недопустимо е разгледал предпоставките за законосъобразността на заповедта на кмета на община Омуртаг, но доколкото по отношение на тези предпоставки няма произнасяне в диспозитива на решението, то това обстоятелство е без значение. С оглед горното подадената от Б. и М. М. жалба с искане за обявяване нищожността на заповедта на кмета на община Омуртаг е била неоснователна. Като е приел обратното, съдът е допуснал нарушение на материалния закон - чл. 177, ал. 2 от АПК, поради което неправилното решение ще следва да бъде отменено. Вместо него при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК ще следва да бъде постановено друго, с което подадената жалба ще следва да бъде отхвърлена. Предвид изхода на делото и направеното искане Б. и М. М. ще следва да бъдат осъдени да заплатят на Р. А. М. и Х. С. А. направените пред двете инстанции разноски общо в размер на 310 лева, от които 300 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,