Решение № 8575 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2017 г.

Решение № 8575 от 4.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2727/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на община С. против решение № 349/22.12.2016 г. по адм. дело № 157/2016 г. на Административен съд - С. и допълнително решение № 23/23.01.2017 г. по същото дело, в частта им, с която общината е осъдена да заплати на И. Е. С. и К. Р. С. обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди от издаден нищожен административен акт - Заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С. в размер на 13 526,25 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 3.07.2012 г. - 28.06.2016 г. в размер на 5494,91 лв. и законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на делото - 28.06.2016 г. до окончателно заплащане на сумата, както и деловодни разноски по компенсация в размер на 1085,28 лв. О. С., чрез процесуалните си представител - юрк. Велинов и юрк. Равелов, поддържат, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Според касатора, съдът се е отклонил от твърденията на ищеца, че вредите произтичат от обявената за нищожна заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С. и извършеното в процесния имот строителство, обосновавайки основателността на претенцията чрез доводи относими към въвеждането на строежа в експлоатация. Оспорват се изводите на съда, че е налице причинно-следствена връзка между издаването на нищожната заповед и настъпването на вредите, тъй като фактическото строителство е реализирано в периода януари - април 2011 г., респ. макар и издадена, процесната заповед не била породила правни последици. Посочено е, че съдът е следвало да отчете и факта, че заповедта не е послужила и като основание за строителството или въвеждането в експлоатация на строежа, както и че по делото няма данни за предприемане на конкретни действия по реализирането на предназначението на процесния имот като семеен хотел. Искането към касационната инстанция е за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковата претенция. Ответните страни - И. Е. С. и К. Р. С., представлявани от адв. Л. Сираков, оспорват касационната жалба и поддържат първоинстанционното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава заключение, че касационната жалба е основателна. Неправилен бил изводът на съда, че е налице причинна връзка между настъпилите за ищците вреди, изразяващи се в обезценка на имота им поради невъзможност в него да се извърши предвиденото по действащия план за застрояване строителство - семеен хотел, и обявената за нищожна заповед по по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ. Вредите обективно следвали издаването на съответния акт, респективно, извършването или неизвършването на дължимо действие или бездействие. В случая е установено по категоричен начин, че строежът "Рехабилитация и разширяване на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр. С.", част от който са изградените в имота на ищците канализационни съоръжения, е изпълнен в периода 19.11.2010 г. - 7.06.2011 г., т.е., преди издаването на визираната заповед, респ. не е налице причинна връзка между нищожната заповед и причинените вреди. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав като прецени, че касационните жалби са редовно подадени, в срок и от надлежна страна, намира същите за допустими. Разгледани по същество са основателни. С обжалваното решение № 349/22.12.2016 г., административният съд по съществото на главния иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е осъдил община С. да заплати на И. Е. С. и К. Р. С. обезщетение от 13 526,25 лева за претърпените от тях имуществени вреди, причинени пряко от издадената нищожна Заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С. За да постанови този резултат, съдът е приел за доказан фактическия състав на хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ твърдян от ищците и установен от събраните по делото доказателства. По отношение на фактите, съдът е приел за установено, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор 67653.914.1545 по кадастралната карта на гр. С., целият с площ 595 кв. м., от който е образувано УПИ VIII-1060 - за семеен хотел в кв. 72 по ПУП на гр. С., както и че заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С., с която е учредено в полза на община С. право на преминаване през процесния имот, е прогласена за нищожна с решение № 125/3.07.2012 г. по адм. д. № 155/2012 г. по описа на Административен съд - С. Въз основа на приетите по делото заключения към основната и допълнителна съдебно - техническа експертиза, съдът е установил, че в имота на ищците има изградени канализационни съоражения-канализационни клонове и канализационни шахти, които са част от строеж: "Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр. С."., и които възпрепятстват застрояването на имота съгласно предвижданията на ПУП-а. Установено е, че в случая строежът е изпълнен и въведен в експлоатация през 2011 г., както и че самото изграждане е извършено в периода 19.11.2010 - 7.06.2011 г. Приета е действителна пазарна цена на имота от 20 825 лв. и степен обезценка в размер на 65%. При тази фактическа обстановка, съдът е приел, че предявеният иск за главничната сума от 23 800 лв. е частично основателен до размера от 13 526,25 лв. Съдът е приел, че в случая е налице отменен по съответния ред административен акт, както и че тази заповед е послужила като основание за подписване на акт 15 в хода на строителството на строеж: "Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр. С.", а оттам и като основание за въвеждане на строежа в експлоатация. Посочено е, че без въвеждане в експлоатация на колекторната система в имота, извършеното строителство нямаше да нанася вреда върху него, тъй като би последвала забрана за използването му. Прието е, че е доказано настъпването на вредата, изразяваща се в невъзможността имота да бъде ползван по конкретното му устройствено предназначение - за изграждане на хотел. Относно размера на вредата, съдът е приел, че искът е основателен до сумата от 13 526,25 лв., формирана при пазарна цена на имота от 23 800 лева и степен на обезценка на имота от 65%. Решението е неправилно. Исковата претенция е предявена с твърдение за пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между обявената за нищожна заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С. и застрояването на собствения на ищците имот. По делото не се спори, че фактическото застрояване на имота е започнало и е извършено в периода от 19.11.2010 г - 7.06.2011 г. и че към датата на издаване на нищожния акт - 11.08.2011 г., обективно са извършени такива по обем строителни дейности, които изключват застрояването на процесния имот съгласно устройственото му предназначение. При тези факти, първоинстанционният съд е извел необосновани правни изводи за установена пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на нищожния акт и застрояването на имота. Със заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С. е направен опит за учредяване по реда на чл. 192, ал. 2 от ЗУТ на право на преминаване в полза на община С. през множество имоти, сред които и процесния с КИ 67653.914.1545, във връзка с реализирането на обект "Рехабилитация и разширение на водоснабдителната и канализационна мрежа на гр. С." - РШ 11 до РШ 13 и РШ 30 и РШ 11. Установено е, че строителството на обекта е реализирано преди издаването на заповедта по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ чрез застрояване в процесния имот. По делото няма данни за друго правно основание, легитимиращо застрояването на имота на ищците, освен въведената като причина за вредите заповед на кмета на община С. При това положение може да се допусне, че издаването на заповед № РД-2073/11.08.2011 г. е породено от необходимостта да се оправдае извършеното без правно основание строителство, но няма как да се направи логически издържан извод, че строителството е извършено като резултат (в изпълнение) от издадения акт. Във връзка с установяването на причинната връзка между заповедта и вредите е достатъчно да се посочи, че обективната действителност не би се променила и имотът нямаше да бъде запазен като възможност за застрояване, ако не бе настъпило издаването на заповедта. При това положение, не може да бъде прието, че съществува пряка и непосредствена причинна връзка между издаването на акта и безспорно засегнатите застроителни права на ищците към техния имот. Съображенията на съда, че заповедта е послужила като основание за въвеждане на строежа в експлоатация, както и че без въвеждане в експлоатация на колекторната система в имота, извършеното строителство нямаше да нанася вреда върху него, тъй като би последвала забрана за използването му, са необосновани и непочиват на установеното по делото. Физическото наличие на изградената колекторна система в имота на ищците е установената по делото пречка за потенциалното застрояване на имота, съгласно предназначението му "За хотел". Дали тази система е въведена в експлоатация или е налице "забрана за използването" е ирелевантно обстоятелство спрямо възможността за застрояване на имота по предназначението му. Въвеждането на строежа в експлоатация би бил от значение за решението по делото, ако същият бе въведен от ищците като причина за вредите. В случая причинната връзка е аргументирана с факта на издаване на заповед № РД-2073/11.08.2011 г. на кмета на община С. и следващото се от нея застрояване на собствения на ищците имот. С оглед изложеното следва да се приеме, че тази връзка не е доказана и искът като недоказан следва да бъде отхвърлен. Неоснователно е възражението на адв. Сираков, изложено в проведеното съдебно заседание по делото, че искът е основан "не само, че нищожния акт е станал причина за вредите, а (на)... всички действия и бездействия на общината, които са довели до това незаконно строителство". Възражението е в противоречие, както с обстоятелствената, така и с петитумната част на иска. Видно от исковата молба, останала неизменена в хода на процеса, се твърди, че "именно допуснатото фактическо изпълнение на нищожната заповед е станало причина за настъпилото увреждане на частния УПИ" и се иска от съда да осъди ответника за това, че са причинени вреди от заповед № РД-2073/11.08.2011 г., "въз основа на която нищожна заповед е бил фактически завзет този имот и застроен...". Както вече бе посочено, при установено фактическо "завземане" и застрояване на имота преди издаването на акта, така предявения иск се явява неоснователен. Неоснователни са и въведените в защитата на ответниците по касационната жалба доводи относно допускането от общинската администрация на незаконно строителство в полза на община С. чрез избягване на своевременно отчуждаване на имота и обезщетяване. Тези аргументи имат своето значение като цяло относно очевидно усложнените отношения между ищците и органите и лицата, имащи отношение към реализирането на строителството и контрола върху същото, но са извън предмета на настоящото исково производство. Спорът по делото не е дали строежът е незаконен или е допуснато незаконно строителство, от което ищците търпят вреди, а дали вредите са пряка последица от издаването на заповед № РД-2073/11.08.2011 г. и застрояването на имота като резултат от нейното изпълнение. В тази връзка трябва да се посочи, че по делото въпросът за законността на строежа нито е въведен като преюдициално разрешен спрямо исковата претенция, нито е разрешаването му е съединено с иска. Недопустимо е без допуснато по съответния ред изменение на първоначално предявения иск да се търси неговата основателност въз основа на обстоятелства и твърдения, различни от изначално въведените. Разглеждането на решението, в частта му, касаеща акцесорните искове за лихви, с оглед изложеното по съществото на главния иск е ненужно. Неоснователността на главничната претенция води до неоснователност и на допълнителните претенции за забава на претендираното обезвреждане. С оглед изхода на делото, следва да се разгледа искането на община С. за присъждане на юрисконсулско възнаграждение, направено от юрк. Равелов в ход на делото по същество. Съдът като отчете, че същото е бланкетно и не съдържа точно претендирата претенция намира, че следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение: