Решение № 16148 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2013 г.

Решение № 16148 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 2807/2013 г., VIII о., докладчик съдията Калин Куманов Производството е по чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Юнайтед медикал" ЕАД със седалище в гр. София и адрес на управление ж. к. "Младост" IV, БП - София, сгр. 2, ЕИК по Булстат: 131238335, представлявано от Дилян Красимиров Димитров, срещу Решение № 7301 от 27.12.2012 г., постановено от Административен съд - София град по адм. д. № 10874 по описа на същия съд за 2011 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) № 2251100102/25.07.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. София, потвърден в обжалваната част с Решение № 1910/27.10.2011 г. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от АД "Андонов и Радинска" и АД "Тодоров и Дойкова".

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора Съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 5 от Закона за данъка върху добавената стойност, че се касае за освободени доставки. Подателят на касационната жалба се оплаква, че не са обсъдени всички аргументи в жалбата му. От касационния съд се иска да отмени решението на АССГ и да реши спора по същество с цялостна отмяна на РА, като ми присъди разноски. В с. з. касаторът чрез адв. Митев поддържа жалбата. Представя писмено становище с подробни съображения.

Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП - в представени писмени бележки и в с. з. чрез процесуалния си представител юк. Бонев, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалбата и наведените в нея отменителни основания, както и валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, съгласно чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна.

Съдът е описал подробно фактите по спора. Възприетата от него фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. Релевантните по спора факти и обстоятелства са правилно установени и са последователно възпроизведени в мотивите на обжалваното решение. Спорът по делото е правен и се свежда до приложението на ЗДДС.

За да отхвърли жалбата, Съдът е намерил за обоснован и правилен извода на органа по приходите, че следва да бъде отказано признаване на данъчен кредит по подробно описаните фактури, издадени адвокатските дружества "Андонов и Радинска" и "Тодоров и Дойкова", тъй като предназначението на предмета на част от доставките е придобиване на дялове, което попада в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС и на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от същия закон не е налице право на приспадане на данъчен кредит, а за други не е изпълнено изискването на чл. 68, ал. 1, т. 1 от закона, тъй като получател на услугите са други лица, различни от ревизираното.

Предмет на доставките са различни видове правни консултации, част от тях предоставени по договор за абонаментно обслужване от двете адвокатски дружества. С РА е определен ДДС за възстановяване в размер на 372002,09 лв. (ДДС 400177,04 лв. - 28174,95 лв. лихви към датата на издаване на РА), при деклариран от дружеството ДДС за възстановяване в размер на 482854,54 лв. Съобразно внесените и възстановени суми са определени задължения общо в размер на 110852,75 лв., в това число главница 82677,80 лв. и лихви 28174,95 лв. ( съгласно табл. 3 към РА). С Решение № 1910 от 27.10.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" РА е отменен в частта на непризнат данъчен кредит по ЗДДС за данъчни периоди м. декември 2007 г. и м. февруари 2009 г., а в останалата обжалвана част РА е потвърден. С обжалваното пред настоящата инстанция съдебно решение е отменен процесният РА в частта относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1200,88 лева по фактура № 127/30.04.2008 г. от АД "Андонов и Радинска". Тъй като срещу тази част на съдебния акт няма подадена касационна жалба от Д "ОДОП", в същата част решението е влязло в сила. Предмет на касационен контрол е съдебното решение в частта, в която жалбата на дружеството е отхвърлена.

1. За двете фактури, издадени от АД "Тодоров и Дойкова" е установено, че услугите са предоставяни във връзка със сключване на конкретно изброени 20 договора. Прави впечатление, че по голямата част от тези договори са свързани със сделки с предмет дружествени дялове и акции - прехвърляне на дружествени дялове, залог, апорт на дялове, записване на акции. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС сделките (вкл. договарянето), свързани с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, са освободени доставки, с изключение на управлението и отговорното пазене, като това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този текст. Следователно за услугите, свързани с изброените договори, като попадащи в хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 от закона правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74 от същия.

Не се споделя възражението на касатора, че част от договорите са свързани с договор за управление на дружества, поради което изрично са изключени от хипотезата на чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС - договор за управление между "Медикъс алфа - Амбулатория за специализирана извънболнична помощ - ДКЦ" ЕООД и Динко Младенов - управител; договор за управление на "ЦМТ Манус Вита" ООД и Божидара Бостанджиева, и договор за управление между "Амбулатория Медицински център за специализирана медицинска помощ" ООД и Венелина Филипова Атанасова. Прави впечатление, че по посочените договори за управление (както и по голяма част от договорите, свързани с прехвърляне на дялове и залог и записване на акции) касаторът (с предишно наименование "Юнайтед Хелткеър България" АД) не е страна. Както правилно е отбелязал административният съд, независимо дали се касае за подготвителни действия по последващо изкупуване от страна на ревизираното лице на дялове в дружества, които са страни по описаните по-горе договори, към момента на изготвяне на договорите като част от престираните консултантски услуги, получатели на услугите се явяват съответните контрагенти по договора, а не жалбоподателят. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка. Тъй като услугите не са получени от ревизираното лице, за него не възниква право на приспадане на данъчен кредит, поради което правилно РА в тази част е потвърден.

1. По отношение на спорните 25 фактури, по които не е признато право на приспадане на данъчен кредит на получателя, които са издадени от АД "Андонов и Радинска". Предмет на процесните фактури в по-голямата им част отново се отнасят до сделки, свързани с дружествени дялове и акции.

Неоснователно е възражението в касационната жалба относно фактура № 208/22.12.2008 г., че правните услуги се отнасят до правни анализи по сделка за придобиване на дялове, която не е реализирана и респективно не е възможно предоставените правни консултации да се отнасят към сделка за придобиване на дялове. В хипотезата на чл. 68, ал. 1, т. 5 ЗДДС попада и договарянето, свързано с дружествени дялове и това изрично е предвидено в текста на разпоредбата.

След подробен анализ на съдържанието и страните по договорите и консултациите, предмет на процесните фактури, административният съд правилно е приел, че голяма част от посочените услуги са предоставени на юридически лица, които, макар и дъщерни дружества на ревизираното лице, са различни от него данъчни субекти, поради което за тези доставки не е изпълнено условието на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС и за тях ревизираното лице няма право на данъчен кредит. Такива са услугите по следните фактури: № 103/31.03.2008 г. (по т. 3 и т. 6); № 117/31.03.2008 г. (по т. 2 и т. 3); № 133/31.05.2008 г. № 142/30.06.2008 г. (по т. 1, т. 4 и т. 8); № 151/31.07.2008 г.; № 220/30.01.2009 г.; № 240/31.03.2009 г.; № 269/30.06.2009 г. и др.

И при този доставчик по-голямата част от фактурираните услуги, освен че са предоставени на други юридически лица, са свързани с придобиване на дялове или залог на акции, представляващи освободени доставки според чл. 46, ал. 1, т. 5 ЗДДС, поради което на основание чл. 70, ал. 1, т. 1 по тях не е налице право на приспадане на данъчен кредит.

След съпоставка между предмета на предоставените услуги и предмета на дейност на дружеството се стига до извода, че не е налице пряка и непосредствена връзка между разходите по подробно описаните консултантски услуги и икономическата дейност на ревизираното лице, което е изведено като условие в практиката на Съда на ЕС в решение по дело С-29/08. В тази връзка и съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 предл. второ ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или чл. 74, за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.

Поради изложеното неоснователни са и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл. 46 ЗДДС и практиката на СЕС. Първоинстанционният подробно е анализирал тази съдебна практика във връзка с придобиването на дялове от ревизираното лице. В решение по дело С-435/05 на СЕС е прието, че направените от дружеството разходи за консултантски услуги във връзка с вземане, свързано с продажба на акции, не е достатъчно, за да се констатира наличието на пряка и непосредствена връзка между разходите за консултантските услуги и икономическата дейност на дружеството. Според постоянната съдебна практика на СЕС продажбата на акции сама по себе си не представлява икономическа дейност по смисъла на Шеста директива и следователно не попада в приложното й поле.

Настоящата инстанция не споделя и доводите в касационната жалба, че административният съд не е обсъдил всичките му възражения. Напротив, Съдът е обсъдил всички възражения, в това число и възражението за наличието на спорното право (частично) съгл. чл. 73 ЗДДС и е стигнал до правилния извода, че РА е издаден в съответствие с материалния закон.

С оглед изложеното в решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно прилагане на материалния закон и въз основа на правилно установена фактическа обстановка са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. При постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предвид, че не се установиха отменителните основания, визирани от касатора, решението на съда като правилно следва да бъде оставено в сила. Тъй като не се установи решението на АССГ да страда от пороците, посочени в жалбата, при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да бъде оставена без уважение, тъй като такива съгласно чл. 161, изр. 3 ДОПК са присъдени в размер до минималното възнаграждение за един адвокат.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,