Решение № 7065 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2010 г.

Решение № 7065 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1015/2010 г., IV о., докладчик съдията Марио Димитров Производство по реда на Глава десета, раздел първи, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и чл. 19а, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползуването на земеделски земи /ППЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба от Тодор Теодорос Гилос от гр. Петрич против заповед № РД-46-783 от 21.10.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 3 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ по заявление вх. № 06-491 от 7.05.2003 г., като наследник на Никола Караматов Стаматов, б. ж. на гр. Петрич, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /ДВ, бр. 87/1964 г./. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на заповедта. Излага, че е осиновен от Никола Караматов Стаматов, който след пристигането му в България е записан в регистъра с имената Никола Стаматов Караматов. Твърди, че е осиновен от него, но това не е отразено в регистъра на Община - Петрич, както и че е единствен негов наследник. Моли, да се отмени обжалваната заповед. Ответникът - министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт Невена Ненова, оспорва жалбата като неоснователна и излага, че заявителят не е наследник на бежанеца Никола Караматов Стаматов, по отношение на който са представените архивни документи, поради което не са налице предпоставките по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Моли, да се отхвърли жалбата като неоснователна. Настоящият съдебен състав на Върховният административен съд, четвърто отделение в изпълнение на определение № 2424 от 20.02.2012 г. по адм. д. № 14463/2011 г. на ВАС, петчленен състав, приема, че жалбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Производството пред административния орган е по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, образувано по заявление вх. № 06-491 от 07.05.2003 г. от жалбоподателя, подадено за признаване на право на обезщетение като наследник на Никола Караматов Стаматов, б. ж. на гр. Петрич. Със заявлението пред административния орган са представени документи от държавен архив по чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ по ликвидационна преписка № 220, АЕ № 46, опис 2 на архивен фонд 1427 на ЦДА. Първоначално по заявлението е издадена заповед № РД-46-692 от 18.05.2006 г. от министъра на земеделието и горите, с която на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 3 и 4 от ППЗСПЗЗ е отказано правото на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗСПЗЗ на Тодор Теодорос Гилос. С решение № 10545 от 30.10.2006 г. по адм. д. № 7447/2006 г. на Върховния административен съд, тричленен състав, е отменена заповедта и е върната преписката на административния орган за издаване на нова заповед. С решение № 2992 от 22.03.2007 г. по адм. д. № 570/2007 г. на Върховния административен съд, петчленен състав, е оставено в сила решението на ВАС. Съдът е констатирал, че приложеното архивното досие от опис 2,А. Е № 46, д. 220 от фонд 1427 на Централен държавен архив е на името на Никола Караматов Стаматов, което не съвпада с посоченото в удостоверението за наследници име на наследодателя на заявителя - Никола Стаматов Караматов, като в тази връзка административният орган не е изследвал несъответствието, дали се отнася до едно и също лице по представените документи/архивни и удостоверение/ и дали заявителят, в качеството си на наследник по удостоверението за наследници има право да черпи права от патримониума на бежанеца по представените архивни документи. Указал е на административния орган да задължи искателя да представи необходимите документи за изясняване на несъответствието. При това несъответствие в имената е констатирано, че не може да се приеме за безспорно, че лицето, посочено в архивните документи като собственик на земеделска земя и лицето по удостоверение за наследници са едно и също лице. От това е изведен извод, че правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ не било доказано по отношение на заявителя. В изпълнение на указанията назначената от административният орган комисия със заповед № РД-46-559 от 8.04.2008 г. е събрала относимите към производството документи за изясняване качеството на наследник на заявителя на бежанеца Никола Караматов Стаматов, за който е представена архивната преписка. По протокол № 81 от 10.06.2009 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ подробно са изложени фактическите обстоятелства свързани с установяване качеството на наследник на заявителя Тодор Теодорос Гилос на бежанеца Никола Караматов Стаматов. Установено е, че заявителят Тодор Теодорос Гилос не е наследник на Никола Караматов Стаматов, както и не са налице данни за осиновяване, каквото се твърди от заявителя. В тази връзка на основание чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ комисията е предложила на министъра на земеделието и храните да се произнесе с отказ на правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ. Въз основа на протокола е издадена обжалваната заповед № РД - 46 - 783 от 21.10.2009 г. на министъра на земеделието и храните. Съгласно чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ българските граждани или техните наследници, чиито земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, изселили се през периода 1913 - 1928 г./Спогодбата, се обезщетяват при наличието на хипотезите по т. 1 - т. 3 по реда на чл. 19а от ППЗСПЗЗ. Съществена предпоставка за признаване на право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ е лицата да са български граждани или техни наследници. Правото на обезщетение е в полза на бежанците или техните наследници. От събраните по делото писмени доказателства се установява, че заявителят Тодор Теодорос Гилос е претендирал право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ и чл. 19а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, за земеделски земи на Никола Караматов Стаматов, б. ж. на гр. Петрич, със стойността на които е погасен държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. В административното производството са представени удостоверения за наследници на Никола Стаматов Караматов, по които за наследник е посочен син Тодор Николов Караматов. В тази връзка административният орган е изискал удостоверения за идентичност на имената /представено у-ние № 003516 от 22.12.2007г/, както и допълнително са приложени удостоверения за наследници, по които Тодор Теодорос Гилос е посочен като син на Никола Стаматов Караматов /у-ние № 1682 от 17.12.2004 г./. В изпълнение на решението на Върховния административен съд от административния орган са събрани допълнителни доказателства във връзка с установяване съответствието в документите относно изясняване качеството на наследник на заявителя на бежанеца, за който претендира право на обезщетение. По писмо вх. № 07-519 от 19.09.2007 г. на кмета на Община Петрич се установява, че с решение № 145 от 25.05.1991 г. на Районен съд - Петрич /л. 46-л. 47/ са променени имената на Тодор Николов Караматов на Тодор Теодорос Гилос, роден на 15.05.1938 г. от родители Пулина и Теодорос Гилос, както и е удостоверено, че Тодор Теодорос Гилос не е наследник на Никола Стаматов Караматов, като са отстранени нередностите отразени в личния регистрационен картон /ЛРК/ на лицето. Със съдебното решение е указано да се издаде нов акт за раждане на Тодор Теодорос Гилос с промененото име, който да се впише в регистъра на населението. Решението е влязло в сила на 25.05.1991 г., но промените са отразени по-късно, видно от писмото на кмета на Община - Петрич. По представения ЛРК на Тодор Теодорос Гилос от служба ЕСГРАОН на Община - Петрич се установява, че негови родители са Теодорос Гилос и Полина Гилос. В административното производство и пред съда жалбоподателя не е доказал твърдението си, че е осиновен син на Никола Стаматов Караматов /Никола Караматов Стаматов/, както и че е негов наследник. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав приема, че правилно административният орган, въз основа на протокол № 81 от 10.06.2009 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ е приел, че заявителят Тодор Теодорос Гилос, няма качеството на наследник по смисъла на чл. 10в, ал. 1 от ЗСПЗЗ на Никола Стаматов Караматов /Никола Караматов Стаматов/, който е бежанеца по представените архивни документи от Централен държавен архив. При тези данни следва да се приеме, че жалбоподателят не е легитимиран да предявява права за обезщетение на лице, на което не е наследник, поради което не е правоимащо лице по смисъла на чл. 10в, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК при цялостната проверка на законосъобразността на оспорения административен акт настоящият съдебен състав приема, че заповедта е издадена от компетентен административен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, в съответствие е с материално правните разпоредби и целта на закона. Предвид на изложените съображения следва да се приеме, че обжалваната заповед е законосъобразна, поради и което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли. При този изход на делото с оглед направеното искане от процесуалният представител на ответника, административният орган има право на разноски по реда на чл. 143, ал. 4 от АПК, в съответствие с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако е бил представляван от юрисконсулт /В този смисъл ТР № 3 от 13 май 2010 г. на ОСК на ВАС/. Предвид на изложеното жалбоподателят по делото Тодор Теодорос Гилос следва да бъде осъден да заплати на Министерство на земеделието и храните, по арг. на чл. 143, ал. 1 от АПК, разноски по делото в размер на 150,00 лева. Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, четвърто отделение