Решение № 16150 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2013 г.

Решение № 16150 от 5.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1725/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Нгуа Фусилем Кларънс, гражданин на Камерун, против решение № 6663 от 05.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8519/2012 г. по описа на Административен съд София - град с доводи, че е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет на Република България не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлена, като неоснователна, жалбата на Нгуа Фусилем Кларънс срещу Решение № 609 от 15.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлена молбата му за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови посочения резултат, съдът подробно е анализирал събраните доказателства и при изяснена фактическа обстановка е направил обосновани и законосъобразни изводи. Съдът е установил, че производството по предоставяне на статут е започнало по молба с вх. № УП-20891 от 10.09.2012 г. по описа на ДАБ. Подадената молба е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от Допълнителните разпоредби от ЗУБ. За първи път чужденецът е подал молба с вх. № 167 от 01.02.2010 г. до ДАБ при МС, като по нея има постановен отказ по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Съответното решение на ДАБ е обжалвано по съдебен ред, като отказа на административния орган е потвърден. С кандидата са проведени две интервюта, в които чужденецът е изложил историята си. След спазване на административната процедура и обсъждане на материалите по делото, е издадено Решение № 609 от 15.08.2012 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Нгуа Фусилем Кларънс. Съдебното решение е правилно. От представените по делото доказателства, както е посочил първоинстанционният съд, правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че Нгуа Фусилем Кларънс в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, абсолютно правилен се явява извода на административния съд за законосъобразност на решението на ДАБ. В случая е приложима разпоредбата на чл. 13, т. 5 от ЗУБ, която предвижда, че молбата на чужденец за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът е подал последваща молба, в която не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В подадената последваща молба от Нгуа Фусилем Кларънс не само че не се твърди наличието на предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, но и не се сочат никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното положение или относно държавата по произход на чужденеца. Правилно съдът е посочил, че от изложените от лицето причини за напускане на страната си по произход не се установява същият да е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение - чл. 8 ЗУБ. Също така в конкретния случай не са налице и материално-правните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Той не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Както съдът правилно е посочил, дори след последното нападение над дома му, молителят е продължил да живее в Камерун повече от година без други инциденти. Също така не е без значение и факта, че той е напуснал страната си легално и безпроблемно, с валиден задграничен паспорт, от където следва, че правилен е извода на съда, че молителят не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. Административният съд се е позовал и на официална справка на ДАБ, от която е видно, че в Република Камерун няма въоръжен конфликт, поради което не е приложима и разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В страната по произход на Нгуа Фусилем Кларънс няма данни както за наличие на въоръжен конфликт, така и на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт съгласно чл. 15 от Директива 2004/83/ЕО от 29 април 2004 г. на Съвета на Европейския съюз. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение