Решение № 6414 от 28.6.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Зам. Изпълнителен директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 160 от 15.12.2021г., по адм.д. 324/2021г. на Административен съд Търговище/АС-Търговище/, с което по жалба на П. Тодоров, е отменено Уведомително писмо с изх.02-250-6500/3292#12 от 18.10.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подаденото от П. Тодоров заявление за подпомагане с УИН25/310516/96988 за кампания 2016г. в 14-дневен срок от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането на закона, дадени в мотивите на решението. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът- П. Тодоров чрез процесуален представител в писмен отговор, писмено становище и писмени бележки оспорва касационната жалба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред АС-Търговище е образувано по оспорване на Уведомително писмо с изх.02-250-6500/3292#12 от 18.10.2021г. на Зам. ИД на ДФЗ, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. за кампания 2016, издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което земеделският производител /ЗП/ Тодоров е уведомен за оторизирана субсидия по мярка 11 Биологично земеделие от ПРСР 2014-2020г. съгласно подадено заявление за подпомагане с УИН25/310516/96988 и приложенията за кандидатстване по мярката за кампания 2016г., в размер на 0 лева. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел, че оспорения акт е постановен от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, акта не е нищожен, издаден е в предвидената от закона писмена фирма, при спазване на относимите специални административнопроизводствени правила, но при неправилно приложение на материалния закон. АС-Търговище е приел, че: -административния орган е мотивирал постановения от него отказ за финансово подпомагане с неспазване изискването на чл.11, ал.5 от Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020г. (Наредба 4/2015г.). -разпоредбата на изискването на чл.11, ал.5 от Наредба 4/2015г. препраща към периодите на преход, уредени в Регламент на Комисията(ЕО) 889/2008 (Регламента), но гласи, че плащанията в предвидените случаи се предоставят на подпомаганите лица за срок, който не надвишава периодите на преход по чл.38 от Регламента. -няма разпоредба нито в Регламента, нито в Наредба 4/2015г., която да посочва кои са максималните периоди на преход, а очевидно за АО минималният срок от една година означава и максималния период на преход. Според съда подобно тълкуване не съответства на смисъла на чл.38 от Регламента. -с утвърдената със заповед на МЗХ Методика не могат да се въвеждат условия, които не са нормативно регламентирани в Наредба 11/2009г., както и в актовете от по-висш порядък. Според съда недопустимо е с вътрешно служебен акт, какъвто е Методиката, да се извършва първична правна уредба на базови изисквания като се дописва Наредба 9/2011г. и се създава правило, което не съответства на смисъла на европейското право. В чл.38, §3 от Регламента е посочен само минималния, но не и максималния период на преход. Съдът е счел, че период на преход към биологично производство, който е обективно по-дълъг от определения в дял II, глава 5 от Регламент на Комисията(ЕО) 889/2008, не води до нарушаване на разпоредбата на чл.38, §3 от същия, поради което не представлява и основание за отказ за оторизация за подпомаган стопанин по направление биологично земеделие. АС-Търговище е достигнал до извод, че в случая жалбоподателя действително е заявил за подпомагане втора година от поетия ангажимент по Мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, 200 броя пчелни семейства с код за подпомагане Биологично производство в преход, но липсват фактически констатации стопанството да е преминало към биологично производство при спазване на всички изисквания за това, поради което отказът и на това основание е незаконосъобразен. Решението е правилно като краен резултат. В процесния случай ЗП П. Тодоров със заявление за подпомагане с УИН 25/190515/90215 е кандидатствал за подпомагане по мярка 11 Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, ПРСР 2014-2020, за кампания 2015, със заявени 160 броя пчелни семейства, за пчелини с рег. 7843-0210 и 7843-0214. На това заявление са извършени административни проверки по реда на чл.37, ал.2 ЗПЗП, и ЗП е одобрен за участие по мярката с Уведомително писмо за одобрение и неодобрение за участие по мярка 11 Биологично земеделие с изх.02.250-6500 от 04.01.2016г.(неприложено по делото). ЗП е подал и общо заявление за подпомагане за кампания 2016г. (вх. от 04.05.2016г.) като при автоматичната проверка на въведените данни от 04.05.2016г. не са открити несъответствия на данните по заявлението. В заявлението за подпомагане форма ФЛ с дата 04.05.2016г., УИН25/310516/96988, е посочена и мярка 11-Биологично земеделие, направление Биологично пчеларство, като в таблица за описание на пчелините в стопанството 2016, са посочени пчелин рег. 7843-0210 с брой на пчелни семейства в пчелина 100, и пчелин рег. 7843-0214 с брой на пчелни семейства в пчелина 60, всички с код БПП 6 по Мярка 11. Резултати от последващи административни проверки по това заявление са обективирани на осн. чл.37, ал.2, изр. второ ЗПЗП в решението по чл.11, ал.1, т.1 ЗПЗП- в случая в УП изх.02-250-6500/3292 от 12.11.2018г., което е отменено с Решение 4107 от 13.04.2020г. по а.д.6784/2019г. на Върховен административен съд на РБ-четвърто отделение, и преписката е върната за ново произнасяне на АО по подаденото заявление от П. Тодоров. Новото произнасяне на АО е обективирано в процесното УП изх.02-250-6500/3292#12 от 18.10.2021г. на Зам. ИД на ДФЗпредмет на контрол по а.д.324/2021г. на АС-Търговище. При тези данни неправилни са заключенията на първостепенния съд свързани с прилагането на Глава 5 Разпоредби за прехода, чл.36, чл.38 и чл.38а от Регламент на Комисията(ЕО) 889/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета. Възприетият от Регламента подход за установяване специфични периоди от време за различните сектори на производство за преход към метод на биологично производство, е чрез определяне минималния срок, в който може да се постигане целената адаптация и изисквания резултат. След като метод на биологично производство може да се достигне само чрез спазване на определени правила, стимулиране на изпълнението им от съответния ЗП е предвидено да се осъществява чрез финансово подпомагане по мярка 11 "Биологично земеделие" (Мярка 11) от общата селскостопанска политика. Годишното финансово подпомагане по тази мярка, включително дейностите по подмярка "Плащания за преминаване към биологично земеделие" се извършва чрез годишно плащане. Извън целите на Регламента е плащането за подпомагане на ЗП достигане на биологични методи на производство да се извършва за неопределени и неограничени периоди от време, поради което срокът, в който ЗП може да бъде подпомогнат по тази мярка, се определя от държавата членка на национално ниво, и е обвързан с предвиденото в Регламента само по отношение минималните периоди на преход, определени за съответния производствен сектор. В този смисъл са и разпоредбите на чл.10, вр. Приложение II, Част II, т.1.2 , конкретно за пчели- т.1.2.2., б. е на Регламент (ЕС) 2018/848 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета. На национално ниво условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда по мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г., финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за процесния период са уредени в Наредба 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (Обн. ДВ. бр.16 от 19 февруари 2013г., изм. и доп. ДВ. бр.63 от 1 август 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.49 от 28 юни 2016г., отм. ДВ. бр.75 от 11 септември 2018г.), Наредба 5 от 3 септември 2018 г. за прилагане на правилата на биологично производство, етикетиране и контрол, и за издаване на разрешение за контролна дейност за спазване на правилата на биологичното производство, както и за последващ официален надзор върху контролиращите лица, и Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г. Релевантни за процесния случай са действалите разпоредби към датата на подаване на заявлението на П. Тодоров, а именно -04.05.2016г. до края на периода 2016г., които е следвало да бъдат съобразени от административния орган в актовете му по чл.11, ал.1 ЗПЗП по заявлението на ЗП за 2016г. В настоящия казус при безспорния по делото факт, че за ЗП Тодоров 2016г. е втора година от последно поетия от него ангажимент по процесното направление, възприетите от АО правни основания за оторизиране 0 лв. на субсидия на Тодоров по негово заявление за подпомагане с УИН25/310516/96988 за кампания 2016г. не обосновават отказ за финансово подпомагане, но по различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. От прочита на УП с изх.02-250-6500/3292#12 от 18.10.2021г., е видно, че правните основания за отказ от финансиране са: 1./ т.IV Изчисляване и налагане на намаленията, втори абзац от Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020г., утвърдена със заповед РД 09-144 от 23.02.2017г. на Министъра на земеделието и храните, след изчисляване на минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл.36, чл.37 и чл.38 от Регламент на Комисията(ЕО) 889/2008 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007г. на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18.09.2008г.), според която не се предоставя финансово подпомагане за площите, животните и пчелните семейства, заявени за подпомагане по дейност за преминаване към биологично земеделие (периода на преход), като установения размер се изключва от избираемия за подпомагане. 2./ чл.11, ал.5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 2020 г.- санкция за неспазени базови изисквания съгласно цитирания текст от Наредба 4, относно нормативно установения срок, през който пчелните семейства в преход могат да получат финансово подпомагане, а именно за период от дванадесет месеца при спазване разпоредбите на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008. Според цитирания чл.11, ал.5 от Наредба 4 ( редакция към 15.12.2021г.-датата на издаване на оспорения акт), подпомаганите лица получават плащания по ал. 1 за срок, който не надвишава минималните периоди на преход към биологично производство съгласно чл. 36, ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) 889/2008 за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (ОВ, L 250 от 18 септември 2008 г.). Визираната от АО в оспорения акт норма на чл.11, ал.5 от Наредба 4/2015г., в частност относно редакцията, записана в административния акт ( ДВ, бр.38 от 2020г., в сила от 24.04.2020г.), е неприложима за посочения по-горе период 04.05.2016г. до края на периода 2016г., защото същата е в сила от 24.04.2020г., и няма обратно действие (чл.14, ал.1 ЗНА). В разясненията (стр. 4 от УП) към колона 7 на таблица с изчисление на финансово подпомагане по направление Биологично пчеларство (стр.3 и стр.4 от УП), е посочено, че се налага санкция за неспазени базови изисквания съгласно изискването на чл.11, ал.5 от Наредба 4 от 24.02.2015 г. относно нормативно установения срок, през който пчелните семейства в преход могат да получат финансово подпомагане, а именно за период от дванадесет месеца при спазване разпоредбите на Регламент (ЕО) 834/2007 и Регламент (ЕО) 889/2008. Както се отбеляза по-горе за процесния период разпоредбата на чл.11, ал.5 от Наредба 4 е неприложима, включително по отношение на евентуално съдържащи се в нея изисквания. Независимо от горното, по делото няма данни за неспазени от ЗП базови изисквания, определени нормативно в Приложение 2 към чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба 4/2015г.( в приложимата редакция). Тяхното неспазване се установява чрез административни проверки или проверки на място. По отношение на биологичното пчеларство изискванията, посочени в т.2 от приложението са както следва: Постоянни и временни пчелини не се устройват на разстояние, по-малко от 10км, в райони с регистрирани племенни пчелини за производство на елитни пчелни майки и резерватни пчелини; разстояние, по-малко от 5 км, в райони с регистрирани репродуктивни пчелини за производство на племенни пчелни майки (чл.15, т.2 и 3). Временни пчелини се настаняват на места, отстоящи на повече от 300 м от съседни пчелини и на повече от 100 м от републиканската пътна мрежа. Дори да се приеме, че в конкретния казус санкцията и редукцията на субсидията е за неспазени базови и други изисквания, по т.IV Изчисляване и налагане на намаленията, втори абзац от Методика за намаляване и отказване на плащания по Мярка 11 БЗ от ПРСР 2014-2020г., при липса на установено неспазване на базови изисквания по Приложение 2 към чл.13 и чл.19, ал.2 от Наредба 4/2015г., не е приложима и Методика за намаляване и отказване на плащанията по м.11 Б3 от ПРСР 2014-2020 (без настоящия състав да се произнася относно характера на този акт (Методиката)) защото съгласно чл.13 от Наредба 4/2015г.( в приложимата редакция) плащанията за биологичните дейности се отказват или намаляват съгласно методика, утвърдена от министъра на земеделието и храните, само когато при проверка на място или административни проверки се установи, че за съответните пчелни семейства не са спазени базовите изисквания съгласно приложение 2, а както се отбеляза по-горе в случая такова неспазване от ЗП Тодоров не е установено. Следва да се отбележи, че в случая ЗП е надвишил минималните периоди на преход към биологично производство, които предвид приложимата към настоящия казус разпоредба на чл.26, т.5 от Наредба 1 от 7 февруари 2013 г. за прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (отм.), са дванадесет месеца за пчелини, но оспорения АА е основан на неприложима материалноправна норма. Горното налага споделяне от настоящия състав на крайният извод на АС-Търговище за издаване на оспорения акт в противоречие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Разград е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е разпределил тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. На основание горното касационната жалба следва да се отхвърли, а обжалваното решение да се остави в сила като постановено при липса на сочените от касатора основания за отмяна по чл.209, т.3 АПК. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за касационното производство, доказани общо в размер на 850лв., представляващи възнаграждение за един адвокат по договор за правна защита и съдействие от 24.01.2022г. с адвокат Я. Тончева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,