Решение № 3952 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2021 г.

Решение № 3952 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 11976/2021 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) – Велико Търново, чрез юрк. Х. Ангелов, срещу Решение № 308/21.10.2021 г. на Административен съд Велико Търново, постановено по адм. дело № 85/2021 г., с което е отменена негова Заповед за налагане на санкция №РД-09-72 от 28.01.2021 г. на "ГППМП - Сирона" ООД, ЕИК[ЕИК], със седалище гр. Павликени. Касационният жалбоподател счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, които са касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Поддържа, че съдът неправилно е приел, че единствено значение има основната диагноза на прегледания пациент, като са пренебрегнати останалите вписани заболявания, основания за диспансеризация, поради което правилно органът констатирал неизпълнение на задълженията на лекаря, вменени в нормата на чл. 134, ал. 1 НРД за МД за 2020 г. – 2022 година. Моли касационната инстанция да отмени решението на административния съд. Ответникът – "ГППМП Сирона" ООД, чрез адв. Ж. Димова, в писмена молба изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното съдебно решение. Претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Велико Търново, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е била Заповед за налагане на санкция № РД-09-72/28.01.2021 г. на директора на РЗОК – Велико Търново, с която на "ГППМП Сирона" ООД е наложена санкция "финансова неустойка" в размер на 150, 00 лева. За да постанови решението си в посочения смисъл съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на акта по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че между "ГППМП Сирона" ООД и НЗОК е сключен Договор № 040585 от 10.02.2020 г. за оказване на първична извънболнична медицинска помощ съгласно Приложение № 1 към чл. 1 на Наредба № 9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Със своя Заповед № РД-09-989 от 12.10.2020 г., директорът на РЗОК – Велико Търново, на основание чл. 72, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), е разпоредил да бъде извършена тематична проверка на изпълнението на цитирания договор за оказване на първична извънболнична медицинска помощ. Резултатите от проверката са описани в Протокол №ПМ 123 от 14.10.2020 г., за който дружеството е било уведомено надлежно. В точка 6. 1 от същия е констатирано, че на 25.06.2020 г. в гр. Бяла черква, общ. Павликени, [улица], месторазположението на лечебното заведение, е извършен диспансерен преглед на здравноосигуреното лице В. А., отчетен с Амбулаторен лист № 2422 с основна диагноза [диагноза] с код по МКБ [номер] и придружаващо заболяване [диагноза] с код по МКБ [номер]. В поле "Обективно състояние" на амбулаторния лист не е отразено извършено ЕКГ изследване и в досието не е приложена електрокардиограма с датата на прегледа. Здравноосигуреното лице е диспансеризирано от д-р Ц. за заболяването [диагноза] с код по МКБ [номер] от 08.01.2018 година. Според проверяващите липсата на надлежен запис в издадения амбулаторен лист за извършени на лицето ЕКГ, е квалифицирано от проверяващите като нарушение на изискванията, условията и реда за оказване на медицинска помощ съгласно чл. 134, ал. 1 от НРД 2020 – 2022 за медицинските дейности, във връзка с чл. 30, т. 1 и т. 2 от НРД 2020 – 2022 за медицинските дейности, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 ЗЗО. "ГППМП Сирона" ООД е възразило срещу посоченото в протокола, като възражението му е обсъдено от арбитражна комисия, която с Решение № 1 от 11.12.2020 г. единодушно е потвърдила оспорените констатации. Впоследствие директорът на РЗОК – Велико Търново е издал процесната Заповед за налагане на санкции № РД-09-72 от 28.01.2021 г., с която на основание чл. 414, ал. 1 от НРД 2020 – 2022, във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗЗО, във връзка с чл. 30, т. 1 и т. 2 и чл. 134, ал. 1 от НРД 2020 – 2022 на "ГППМП Сирона" ООД е наложена санкция – финансова неустойка, в размер на 150, 00 лева. По делото е назначена и приета от съда графико-техническа експертиза, с която е установено, че датата на извършване на представената по делото ЕКГ на пациента В. А. датира от 12.02.2020 г. а не от датата на прегледа, състоял се на 25.06.2020 година. При осъществения контрол за законосъобразност на административния акт и след обсъждане на приетите за установени факти по делото, релевантни за правния спор, Административен съд Велико Търново е достигнал до извод, че заповедта за налагане на санкция е немотивирана от гледна точка на фактическите основания за нейното издаване, постановена е при неизяснена фактическа обстановка, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е материално незаконосъобразна. Обосновал се е с обстоятелството, че органът в противоречие с изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК не е изследвал спорния въпрос, а именно дали договорената медицинска помощ е предоставена в пълен обем за 2020 г., касателно направените на В. А. ЕКГ, които са част от дейностите по диспансеризация, и които следва да се определят в НРД, в случая Приложение № 8 към НРД за МД за 2020 г. – 2022 г., съдържащ минимален брой прегледи и изследвания на диспансеризираното лице. Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационното отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, настоящият съдебен състав намира за неоснователни. Съгласно чл. 134, ал. 4 от НРД 2020 – 2022 в случаите, в които едно диспансеризирано ЗОЛ над 18 години е със заболявания, класифицирани в един клас, но с различни МКБ кодове, за едни от които подлежи на диспансерно наблюдение при ОПЛ, а за други – при лекар специалист, то този пациент подлежи на диспансерно наблюдение (медицински дейности и изследвания по вид, периодичност и честота) за всички заболявания изцяло от ОПЛ съгласно Приложение № 8 и Приложение № 13. В настоящия случай това изискване не е съобразено от административния орган при налагане на санкцията на лечебното заведение. Видно от представения по делото Амбулаторен лист № 2422/25.06.2020 г., същият е издаден от лекар специалист, а не от общо практикуващ лекар както предвижда цитираната разпоредба. Не е взето предвид каква е основната диагноза, определяща хода на конкретния диспансерен преглед на 25.06.2021 г. и е отчетено само едно от заболяванията, по което пациентката е диспансеризирана, без да се държи сметка, че има и придружаващи такива. Това е довело до извод, че не е спазен протоколът за наблюдение по едно от всички останали придружаващи заболявания, изискващ извършването на ЕКГ изследване при всеки преглед (от 4 до 6 прегледа годишно). Нормативната уредба не изисква при наличие на повече заболявания, по които лицето е диспансеризирано, провеждането на дейности и изследвания за всички придружаващи заболявания по време на един конкретен преглед. В случая, при наблюдаването на лице, диспансеризирано по [диагноза], също се изисква провеждане на ЕКГ изследване, но не при всеки преглед, а веднъж годишно. От РЗОК не е извършена проверка дали за 2020 г. на пациентката е направено ЕКГ, във връзка с наблюдаването на [диагноза]. Както се е обосновал и първоинстанционният съд в мотивите си, в забележка 1 от Приложение № 8 към НРД 2020 – 2022 е регламентирано, че МДИ (медицински дейности и изследвания, каквото е ЕКГ), извършени по друг повод може да не се провеждат повторно в рамките на алгоритъма на диспансерно наблюдение. Освен това, съгласно забележка 5 от Приложение № 8 в случаите, когато здравноосигуреното лице е диспансеризирано за всичките си заболявания при общопрактикуващия лекар, и когато за отделните заболявания са посочени едни и същи медико-диагностични и консултативни дейности, за общ брой (честота на тези медико-диагностични и консултативни дейности) се приема най-високият предвиден брой честота за което и да е от заболяванията в рамките на периода на диспансерно наблюдение за календарна година. В случая не е изследван въпросът за общия брой ЕКГ, извършени на пациента през 2020 г. и съответно констатации по този въпрос липсват в протокола от проверката, както и в оспорената заповед. Това оставя като недоказано твърдяното от органа нарушение по изпълнението на обема на гарантираната от НЗОК извънболнична помощ. В тази насока от страна на РЗОК не са изпълнени разпоредбите на чл. 35 и чл. 36 АПК тъй като не са изяснени всички относими към случая факти и обстоятелства и не е извършена преценка на вече събраните доказателства, отчитаща причинно-следствените им връзки. Предвид изложеното, и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника се дължат претендираните разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, които следва да бъдат възложени в тежест на касатора и са платени в брой, съгласно писмен документ на лист 14 от делото. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение