Решение № 7562 от 10.7.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), против Решение 4557 от 11.08.2020 г., постановено по адм. дело 8658/2019 г. по описа на Административен съд София - град с доводи за неправилност като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу нейният административния акт оспорен пред съда, като законосъобразен. Иска присъждане на сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение за две инстанции.

Ответникът по касационната жалба ТЕЦ Бобов дол ЕАД, чрез пълномощника си адвокат Дерелиева в писмен отговор и писмени бележки взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в законоустановения срок.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалба на ТЕЦ Бобов дол ЕАД срещу Решение Ц-18 от 01.07.2019 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране в частта му по точка 36, с която на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и т. 8б, чл. 30, ал. 1, т. 3 и т. 4, чл. 33, чл. 33а, чл. 36а, ал. 2 от ЗЕ, § 40 ПЗРЗЕ, чл. 2, т. 1 и т. 2, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 32, ал. 1 и чл. 37, ал. 2 от Наредба 5/ 23.01.2014г. за регулиране на цените на топлинната енергия (НРЦТЕ), чл. 2, ал. 2, т. 1, чл. 3, ал. 2, т. 1, чл. 24, чл. 49, ал. 1 и чл. 56 от Наредба 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ), считано от 01.07.2019 г. по отношение на дружеството се утвърждават пределни цени на топлинната енергия и преференциални цени и премии за електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централи с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия, при прилагане на метода на ценово регулиране норма на възвръщаемост на капитала.

С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на КЕВР за ново произнасяне, съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на съдебния акт. Съобразно този резултат са присъдени и разноски по делото.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи.

Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател КЕВР за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при постановяване на обжалваното решение. Правото на участие на тази страна в съдебното производство не е препятствано по никакъв начин, решението е мотивирано съгласно законовите изисквания.

Неоснователни са и доводите в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с материалния закон. Съдът е осъществил дължимата преценка на относимите към спора доказателства, събрани в хода на административното и съдебно производство. Въз основа на правилна преценка на относимите доказателства, съдът е извел правни изводи, които надлежно е мотивирал.

От фактическа страна е установено, че производството пред КЕВР е образувано по заявление, подадено от ТEЦ Бобов дол ЕАД за утвърждаване на цени на електрическа и топлинна енергия за новия регулаторен период, считано от 01.07.2019 г. Дружеството е предложило за утвърждаване следните цени на енергия, без ДДС:

1. индивидуална цена на комбинирана електрическа енергия -189,00 лв./MWh;

1. еднокомпонентна цена на топлинна енергия с гореща вода - 45,65 лв./MWh.

Изчисленията били извършени при следните цени на горивата(без ДДС):

По производството административният съд е изложил последователно обстоятелствата по извършените действия от административния орган при разглеждане на заявлението, събиране на относимите доказателства и съобразяване на обосновките и възраженията на заявителя по доклада на работната група, сформирана от председателя на КЕВР, проект на решение и неговото обсъждане. По подаденото от ТEЦ Бобов дол ЕАД заявление, комисията е извършила следните корекции на заявените от топлофикационното дружество разходи:

В справка 1 Разходи били извършени следните корекции:

Разходите за емисии СО2 били коригирани от 39 117 лв. на 4 135 лв. или с 34 982 лв., като необходимите количества за дружеството през новия ценови период в размер на 84 609 t се умножавали по икономически обоснованата цена на емисиите за периода от 25 евро/t, съгласно т. 13 от общия подход.

В справка 2 РБА оборотният капитал бил изчислен съгласно т. 32 от Указания-НВ и т. 2 от общия подход, като 1/8 от утвърдените годишни оперативни парични разходи за дейността, като не се включвали разходите за амортизации.

В справка 3 Норма на възвръщаемост на капитала нормата на възвръщаемост на привлечения капитал била коригирана от 7,52% на 3,57%, в съответствие с т. 41 от Указания-НВ пределна пазарна цена на привлечения капитал към м. 12.2018 г., по данни на БНБ, и т. 3 от общия подход.

В справка 4 ТИП в производството били извършени следните корекции:

Коригирана била цената на въглищата от 94,02 лв./tнг на 90,00 лв./tнг (с 4,02 лв./tнг) при калоричност 2 269 kcal/kg до достигане на отчетената стойност за 2018 г., съгласно т. 8 от общия подход.

Коригирана била цената на биомасата от 94,02 лв./tнг на 90,00 лв./tнг (с 4,02 лв./tнг) при калоричност 2 269 kcal/kg до достигане на отчетената стойност за 2018 г, съгласно т. 8 от общия подход.

КЕВР е извършила преглед на заявленията на топлофикационните дружества и приложенията към тях за съответствие с изискванията на НРЦТЕ и НРЦЕЕ. След преглед на възражението, депозирано от ТEЦ Бобов дол ЕАД, КЕВР е постановила оспореното Решение Ц-18 от 01.07.2019 г., с което в частта му по т. 36, на ТEЦ Бобов дол ЕАД са утвърдени следните цени за ценовия период, считано от 01.07.2019 г.:

променливи - 153 902 хил. лв.;

Решението на КЕВР е оспорено от ТEЦ Бобов дол ЕАД пред административния съд по реда на чл. 13, ал. 9 от ЗЕ. В производството административният съд е допуснал и приел комплексна технико-икономическа експертиза (КТИЕ), като въз основа на заключението на вещите лица е изяснил относимите към възраженията в жалбата фактически обстоятелства по определяне на цените на електрическа и топлинна енергия по заявлението на жалбоподателя. Съдът е установил фактическите обстоятелства по проведеното административно производство пред КЕВР и постановяване на обжалваното решение, както и е разгледал приложимите материалноправни разпоредби при определяне на цените на електрическа и топлинна енергия на жалбоподателя по обявения от административния орган метод на регулиране "норма на възвръщаемост на капитала", като е изследвал ценообразуващите елементи, за които КЕВР е извършила корекции по заявлението и възраженията на дружеството. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е направил своите правни изводи, които основават отмяната на оспорения акт.

По отношение на конкретните ценообразуващи елементи, коригирани от КЕВР в посока намаление, спрямо заявените от ТEЦ Бобов дол ЕАД, касационната инстанция намира следното:

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове. Същите са определени от КЕВР за използването на 120 000 тона въглища и и 1440 тона мазут, като видно от заключението на експертизата, на тази база използвано гориво изчислението в оспореното решение на КЕВР е коректно, при спазване на изведените от закона критерии. По отношение на този ценообразуващ фактор настоящата инстанция счита, че в оспорения административен акт не се съдържат мотиви, относно възражението на ТEЦ Бобов дол ЕАД, в което е посочено, че освен тези горива, на база на които е извършено изчислението в обжалваното решение, дружеството планира да използва още 973 334 тона въглища за производство на електрическа енергия по договор (пакетна сделка), одобрена от КЕВР. С решението си Комисията не е дала отговор следва ли да се признаят или не разходи за закупуване на квоти за така планираното за използване количество въглища. Мотивирането на административния акт е гаранция за неговата законосъобразност, даваща възможност на страните в административното производство да се запознаят със съображенията на административния орган за издаването му, съответно съдът да осъществи дължимата се преценка на съответствието му с материалния закон. Липсата на изложение на конкретни фактически и правни основания в случая води до незаконосъобразност на оспореното пред съда решение и налага отмяната му. При липса на мотиви в административния акт, тази проверка е невъзможна. В случая решението на КЕВР в частта относно разходите за закупуване на квоти за емисии парникови газове не отговаря на законовите изисквания, при неизпълнение на изискването за обсъждане на възражението на адресата на акта и при изясняване на фактите на които се основава, при което се явява незаконосъобразно.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателно възражението на жалбоподателя по отношение на нормата на възвръщаемост на привлечения капитал, определена от регулатора. Съгласно чл. 31, т. 4 ЗЕ цените на енергийните предприятия трябва да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитал. Съгласно приетите от Комисията и представени по делото Указания за образуване на цените на топлинната енергия и на електрическата енергия от комбинирано производство при регулиране чрез метода норма на възвръщаемост на капитала, в частта им по т. 40 от Глава Втора, Раздел Трети, нормата на възвръщаемост на привлечения капитал се изчислява като средно претеглена величина от договорените годишни лихви на заемите и относителното тегло на съответния заем в общата сума на привлечения капитал. Дружеството е заявило норма на възвръщаемост на привлечения капитал като среднопретеглена, съгласно т. 40 от Указанията според договорените лихви и тегла на заемите в размер на 5.0 %. Комисията обаче, позовавайки се на т. 41 от Указанията е определила пределна пазарна цена на привлечения капитал за всички дружества в сектор Топлоенергетика на база на статистически данни на БНБ за 2018 г. в размер на 3.57 %. По този ценообразуващ елемент съдът правилно е приел, че регулаторният орган е поставил пазарни ограничения на договарянето на привлечен капитал, но не на база на относимите към момента на привличане на капитала лихвени нива, съгласно изискването на т. 40 от Указания НВ, а въз основа на лихвените нива за предходния регулаторен период. В тази връзка регулаторният орган при връщане на преписката за ново разглеждане следва да изложи мотиви относно извършената корекция в частта по отношение приетата среднопретеглена норма на възвръщаемост, с оглед спазване на принципа по чл. 31, т. 4 от ЗЕ цените да осигуряват икономически обоснована норма на възвръщаемост на капитала, въз основа на представените от енергийното предприятие писмена обосновка и доказателства, като неразделна част от заявлението за цени. Съгласно приложимата в случая норма на чл. 33, ал. 3 ЗЕ преференциалната цена на електрическата енергия, произведена по високоефективен комбиниран начин от централите с комбинирано производство на електрическа и топлинна енергия се определя на база индивидуалните разходи за производство съгласно наредбата по чл. 36, ал. 3. Следователно от КЕВР се дължи произнасяне по конкретното заявление с относими към него мотиви, а не чрез позоваване на възприет общ подход към всички заявители.

Неоснователен е доводът на касатора, че съдът неправилно е приел за основателна жалбата по отношение на разходите за достъп до електропреносната мрежа. Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 11, ал. 5 от НРЦЕЕ е приета извън делегацията на чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Едва с приемането на чл. 33, ал. 6 ЗЕ законодателно е предвидено, че тези разходи не се включват за целите на регулирането на цените, която разпоредба е приета след постановяване на оспореното решение на КЕВР. За регулативния период се предвижда производителите на електрическа енергия да заплащат цена за достъп до електропреносната мрежа. В подаденото заявление не са предвидени разходи за такава компонента. Съдът правилно е приел, че разходите за осъществяване на лицензионната дейност по производство на електрическа енергия на дружеството за достъп до електропреносната мрежа са присъщи и необходими. Това са присъщи разходи, които всеки енергиен производител извършва и които произтичат от законовото задължение по чл. 36е, ал.1, т. 1 от ЗЕ. Невъзстановяването им противоречи на разпоредбите на чл. 23, т. 5 и чл. 31, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗЕ, тъй като по този начин се нарушава равнопоставеността между отделните категории енергийни предприятия и се утвърждават цени, които са дискриминационни и не възстановяват икономически обоснованите разходи за дейността на производителите на високоефективно комбинирано производство на електрическа енергия.

С оглед гореизложеното настоящата съдебна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора искането за присъждане на разноски, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно и следва да се остави без уважение. От страна на ответника не са представени доказателства за направени разноски в касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд,