Решение № 16582 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2019 г.

Решение № 16582 от 5.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11577/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 237 и сл. АПК. Образувано по молба на С. Данчев, ЕГН [ЕГН], с адрес Затвора – [населено място], 5 група, чрез адв. Л. Мошолов, за отмяна на Решение № 1767 от 19.03.2018 г. по адм. д. № 461/2018 г. на Административен съд София-град, и оставящото го в сила Решение № 5257 от 09.04.2019 г. на Върховния административен съд, състав на трето отделение, по адм. д. № 5281/2018 г. В молбата се твърди, че е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК, защото пред касационния съдебен състав били представени множество нови доказателства от значение за решаване на делото, които нито били обсъдени, нито били взети предвид при постановяване на решението; били представени две молби, в които се изтъквали нови обстоятелства от значение за решаването на спора, които също били игнорирани. Оспорват се фактическите и правни изводи на първоинстанционното съдебно решение и изводите на касационния съдебен акт за правилността на това решение. Първоинстанционният съд не приложил правилно материалния закон, а касационното решение не било ясно мотивирано. Иска се отмяна на решенията и връщане на делото на надлежния съд за ново разглеждане. Изтъква се принципното съгласие на молителя и ищец в редовния процес за постигане на споразумение с ответника. Ответникът по молбата за отмяна – Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към министъра на правосъдието, чрез юрк. Василева, оспорва молбата по съображения в писмен отговор. Иска отхвърляне на искането за отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на молбата за отмяна и изложеното с нея, намира молбата процесуално допустима, но неоснователна, поради следното: Производството за отмяна на влезли в сила съдебни решения е средство за защита срещу неправилни съдебни актове поради противоречието им с обективната истина. Такава отмяна е допустима само на лимитативно посочените в чл. 239 АПК основания. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Твърденията на молителя са за представяне на нови доказателства в касационното производство, които касационният съд не е обсъдил и взел предвид при постановяване на решението си. По същество, тези твърдения са за пороци на касационното решение, изразяващи се в липса на мотиви, необсъждане на доказателства и необоснованост на правните изводи за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Очевидно е, че евентуални пороци на необжалваемото касационно решение не са основание за отмяна по т. 1 на чл. 239 АПК. Това е така, защото обратното разбиране би превърнало извънредния способ за отмяна на влязло в сила съдебно решение в трета съдебна инстанция за оспорване на решението, постановено в касационното производство. Представени пред касационния съдебен състав доказателства и изложени обстоятелства пред този съд, по съществото си, не са "нови" по смисъла на чл. 239, т. 1, защото са представени и изложени в редовния съдебен процес, преди постановяване на касационното решение и не само са били известни на страната, но и са представени от нея на решаващия съд. Още по-малко защитима е тезата на молителя, че неправилното прилагане на материалния закон от съдилищата в редовния процес е основание за отмяна. Извънинстанционното производство по отмяна, по същността си, не е създадено да поправя евентуални грешки на съда в редовния процес по прилагане на материалния закон. Изключения от това правило са основанието за отмяна по т. 4 на чл. 239, при което съдът по отмяната отменя неправилното от двете решения, при което трябва да извърши преценка за правилното прилагане на материалния закон и основанието за отмяна по т. 6 при установено нарушение на Конвенцията за правата на човека и основните свободи. Независимо от изхода на спора на ответника по молбата за отмяна не се дължи юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 143 АПК. Те не предвиждат заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска в първоинстанционния процес по ЗОДОВ. На основание чл. 249 АПК за неуредените в глава четиринадесета въпроси се прилагат съответно разпоредбите за първоинстанционното производство. Предвид изложеното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия