Решение № 1448 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1176/2015 г.

Решение № 1448 от 10.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1176/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "СИМЕК" ЕООД, ЕИК: 040468658, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Лозенец, ул. "Света гора" № 13, ап. 1 против Решение № 7032 от 20.11.2014 г. постановено по административно дело № 10662/2013 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 2101208651 от 02.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП град София, потвърден с Решение № 1667 от 30.09.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при Централното управление на НАП и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на закона и несъобразено с фактическите обстоятелства - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Развити са съображения за противоречие на решението с разпоредби от ЗДДС, ЗЗД, Директива 2006/112/ЕС относно Общата система на ДДС и с практиката на Съда на Европейския съюз. Иска се отмяна на съдебното решение и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" се представлява от юрисконсулт Соколова, която оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила решението на АССГ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по отношение на присъдените с решението разноски. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред пъроинстанционния съд е ревизионен акт, с който на "СИМЕК" ЕООД в несъстоятелност е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 771 408,39 лева и са начислени лихви в размер на 211 673,67 лева по фактури, издадени от "Агрофермер 2000" ЕООД, "Милди Янг" ЕООД, "Ей Ди къмпани" ЕООД, "Вип Трейдинг" ЕООД, "Енджъл Ж 83" ЕООД, "Алис 2010" ЕООД, "Петголд транс" ЕООД и "Он Сапо" ЕООД, за данъчни периоди м. 05.2007 г., м. 12.2007 г., м. 11.2008 г., м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., м. 01.2011 и м. 03.2011 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата, като е приел, че процесният ревизионен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с материалния закон. Съдът е изложил мотиви по отношение на фактурите, издадени от всеки един от доставчиците, като е достигнал до извода, че за нито една от спорните фактури не са налице кумулативните условия за възникване на право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, и по-конкретно липсват безспорни доказателства за реалното осъществяване на доставките, предмет на фактурите. Правилно е преценено от съда, че в тежест на ревизираното лице е било да докаже, че доставките на стоки и услуги са реално извършени, каквито доказателства не са ангажирани. Съгласно приложимия материален закон, тълкуван във връзка с чл. 178 и чл. 168 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, основната предпоставка за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит е наличието на реално осъществена доставка на стоки и услуги. Съгласно чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката, а доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Следва да се съобрази и нормата на чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО, която дефинира доставката на стока като прехвърляне на правото на разпореждане с материална вещ като собственик. Следователно при спор за реалност на доставки на стоки, съдът дължи проверка преди всичко на фактите относно предаване, транспортиране и получаване на стоката между страните по пряката доставка. Правилно съдът по отношение на доставчиците "Агрофермер 2000" ЕООД и "Ей Ди Къмпани" ЕООД е приел, че са представени единствено фактури и приемо-предавателни протоколи, които не са достатъчни за да се приеме реалност на доставките. Предмет на фактурите, издадени от "Агрофермер 2000" ЕООД е доставка на стоки, описани като контактори, стоки по опис, терморегулатори, въздушни клапи, като по делото липсват други документи, освен посочените, които да индивидуализират стоките, които са родово - определени с технически характеристики /вид, мощност, модел, производител и т. н./. В съставените приемо-предавателни протоколи единствено се съдържа изявлението, че страните нямат забележки относно качеството и количеството на стоките, без от съдържанието им да може да индивидуализират стоките с основните технически характеристики и без да е отразено конкретното място на предаване. По отношение на фактурата с предмет "стоки по опис", следва да се отбележи, че освен недоказана реалност на доставката е налице и допълнителен мотив да бъде отказано приспадане на данъчен кредит, а именно издадената фактура не отговаря на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като не съдържа описание на вида и количеството на стоките. Непълнотата на фактурата възпрепятства възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчното събитие, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тази фактура. В този смисъла е Решение от 8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз /СЕС/ по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, в което се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. По отношение на доставките, за които се твърди, че са извършени от "Милди Янг" ЕООД, "Вип Трейдинг" ЕООД, "Енджъл Ж 83" ЕООД, "Алис 2010" ЕООД, "Петголд транс" ЕООД и "Он Сапо" ЕООД, по делото се съдържат фактури, приемо-предевателни протоколи и договори. В договорите е регламентирано, че предмет на сделката са строителни материали "по опис, представляващ неразделна част от договора", а в договорите, сключени с "Милди Янг" ЕООД за продажба на кафе и на мъжки и дамски дрехи е договорено, същите да се конкретизират "съгласно протокол". От страна на ревизираното лице не са представени тези описи и протоколи, поради което правилно първоинстанционният съд е достигнал до извода, че не е налице индивидуализация на стоките по вид и характеристики. Представените приемо-предавателни протоколи не индивидуализират стоките в достатъчна степен, като в същите не е посочено и конкретното място на предаване на стоките. По отношение на тези доставки, правилно съдът е приел, че съгласно клаузите на сключените с доставчиците договори, транспортът на стоките е за сметка на купувача /ревизираното лице/. Въпреки това по делото не са представени документи, удостоверяващи извършения превоз на стоките, като пътни листи, товарителници, счетоводни документи за закупено гориво, което навежда на извода за липса на реалност на доставките. Предвид характера на стоките и значителното им количество, липсата на документи, удостоверяващи кога и по какъв начин са транспортирани същите, води до основателно съмнение за реалността на доставките по всички фактури, имащи за предмет доставка на стоки. Единственият представен документ, в тази насока е договор за наем на товарен камион от 03.01.2011 г., тоест за доставките по спорните фактури за периодите преди тази дата - м. 05.2007 г., м. 12.2007 г., м. 11.2008 г., м. 12.2008 г., м. 12.2009 г., м. 03.2010 г., следва да се приеме, че дружеството - жалбоподател дори не е разполагало с превозно средство за да осъществи транспорта на стоките, предмет на фактурите от посочените периоди. Отново в представените договори за покупко-продажба на строителни материали, кафе и дрехи е регламентирано, че стоките се доставят и предават в склад на купувача, като в някои от договорите този склад е изрично посочено като "складова база РМЗ - Илиянци". В тази насока от страна на ревизираното дружество е представен единствено договор за наем от 01.01.2007 г. за срок от 2 години, тоест до 01.01.2009 г., в който договор е уговорено имотът да се ползва за производство на кафе и отдаване под наем. В тази връзка следва да се отбележи, че голяма част от спорните фактури са от период след приключване на наемното правоотношение по този договор. Фактурите с доставчици "Петголд - Транс" ЕООД, "Енжъл Ж 83" ЕООД, "Алис 2010" ЕООД, и "Вип Трейд" ЕООД са издадени в периодите м. 12.2010 г. и м. 01.2011 г., през който от страна на "СИМЕК" ЕООД не са представени доказателства за наличие на складово помещение /собствено или наето/, поради което възниква основателният въпрос къде са били складирани стоките по тези фактури, а от тук и изводът за нереалност на доставките. Законосъобразни и съответни на представените по делото доказателства са изводите на съда и досежно фактурата, издадена от "Алис 2010" ЕООД с предмет "мениджърски услуги, рекламни материали, транспортни разходи". И за тази фактура следва да се отбележи, че е непълна и не отговаря на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС, тъй като по никакъв начин не конкретизира вида на възложените услуги. Неизяснени за ревизиращите органи и за съда са останали въпросите какво включват мениджърските услуги, как са отчетени, какви са конкретните рекламни материали по вид и брой, в какво се състоят транспортните услуги - какъв товар е транспортиран, с какво превозно средство, маршрута на транспорта и т. н. От тук, обоснован е изводът за липса на безспорни доказателства за реалност на доставката на стоките и услугите, предмет и на тази фактура. Правилен е изводът на първоинстанционния съд за това, че не се установява прехвърляне правото на собственост върху стоките, предмет на спорните фактури по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, респективно за ненастъпило данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. Не са представени доказателства за постигнато съгласие между страните за определяне на конкретните вещи, които се прехвърлят в собственост, тъй като приемо-предавателните протоколи не индивидуализират по никакъв начин стоките, които са родово - определени. Липсват и доказателства за реалното предаване на вещите, индиция за което би било да се установят факти по тяхното транспортиране и съхраняване /складиране/ преди и след транспорта, каквито няма по делото. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи относно несъобразяване от страна на първостепенния съд със практиката на Съда на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата за ДДС. Позоваването на тълкуването на материалния закон, дадено в решението на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела № С - 80/11 и С - 142/11, както и в решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело С-324/11, в случая е неотносимо към спора. Действително добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради действия на своя доставчик или поради това, че доставчикът не е бил в състояние да изпълни доставката. Настоящият случай не е такъв, тъй като не е доказана реалността на преките доставки, а фактическата преценка за осъществяването на този факт, според съдебната практика на СЕС, в съответствие с принципа на национална процесуална автономия, е в компетентността на националната юрисдикция, която следва да извърши тази преценка съобразно националните правила за доказване /Решение на СЕС по дело С-285/11 Боник/. Действително в хода на ревизията е установено, че нито един от доставчиците на жалбоподателя няма регистрирани действащи трудови договори, декларирани офиси, складове или други търговски помещения, но не това обстоятелство е мотивирало на собствено основание органите по приходите и съда да приемат липсата на реални доставки, а изложените по-горе съображения. По горните мотиви, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон при преценката за наличие на предпоставките за възникване на правото на данъчен кредит, поради което решението в частта му, с която жалбата на "СИМЕК" ЕООД против ревизионния акт е отхвърлена, следва да бъде оставено в сила. Основателно се явява възражението в касационната жалба за прекомерност на присъденото с решението юрискунсултско възнаграждение в размер на 30 022,46 лева. Съдът правилно се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но при изчисляването му спрямо материалния интерес към сумата от 3 530 лева е прибавил 3 % за горницата над 100 000 лв., вместо 1 % за горницата над 100 000 лв. Съгласно посочената разпоредба, съдът е следвало да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 12 360,82 лева. Поради изложеното, оспореното съдебно решение в частта за разноските следва да бъде изменено, като се намали размерът на присъденото в полза на Дирекция "ОДОП" юрисконсултско възнаграждение от 30 022,46 лева на 12 360,82 лева. Предвид изхода на основния спор по касационната жалба, основателно е искането на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Следва да се съобрази приложимата редакция на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК /изм. - ДВ, бр. 94 от 2015 г./, съгласно която на администрацията се присъжда юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция в размера на минималното възнаграждение за един адвокат, поради което на ответника следва да се присъди такова в размера по чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, който е 12 360,82 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение,