Решение № 571 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2008 г.
ВАСI отделение13.01.2009 г.докладчик т Виолета Ковачева
Диспозитив
Неоснователен е и другият довод, изтъкнат в касационната жалба, че в представените в хода на ревизията РКО от 29.06.2004 г., както и разписка от същата дата за платена на ЕТ "Лидия Михайлова" сума в размер на 4800 лв. липсват подписи на издалите ги лица. С оглед на това обстоятелство е направен изводът, че цитираните документи не съдържат реквизитите, предвидени в ЗСч, оради което не би следвало да бъдат приети като годни доказателствени средства за направения разход. Тези констатации на касатора обаче не могат сами по себе си до обусловят заключението, че сключеният договор води до отклонение от данъчно облагане, тъй като изискването на ЗКПО за признаване на даден разход като такъв е той действително да е извършен и да е осчетоводен правилно. Признаването му не е обвързано от стриктното спазване попълването на реквизитите в счетоводните документи, а по делото има достатъчно доказателства, които установяват безспорно направения от ЕТ "Лидия Михайлова" разход, и не може да се приеме, че е налице документална необоснованост или липса на достатъчно доказателства за направения разход по договора за наем. В производството пред първоинстанционния съд е установено, че ЕТ "Лидия Михайлова" е отразила за отчетната 2004 г. по счетоводна с) ка 653 "Нефинансови разходи за бъдещи периоди" и счетоводна с) ка 602/15 "Разходи за външни услуги" сумата от 4800 лв. с предмет на стопанската операция "платен наем". Установено е също така, че наемодателят Явор Симеонов Механджиев е декларирал сумата по договора в подадената от него годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г., което се потвърждава и от представеното по делото удостоверение изх. № 14638 от 11.03.2008 г., издадено от НАП, ТД - Русе. Правилно също така първоинстанционният съд е определил като ирелевантен по делото факта, че с договор от 21.01.2005 г. е извършена продажба на търговското предприятие на ЕТ "Лидия Михайлова" на "М-Фарма" ЕООД - Русе, представлявано от Явор Симеонов Механджиев, тъй като прехвърлянето на търговското предприятие е извършено през 2005 г., докато ревизираният период съгласно обжалваната част на РА е 2004 година. По изложените съображения и тъй като не се установиха твърдяните касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение, РЕШИ: Оставя в сила Решение № 421 от 19.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2517 от 2006 г. на Окръжния съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 571 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10423/2008 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Светослав Асенов Аврамов - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Варна, при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му - юрисконсулт Елена Станева Великова, против Решение № 421 от 19.06.2008 г., постановено по адм. дело № 2517 от 2006 г. по описа на Окръжния съд - гр. Варна, с което е отменен РА № 1800805 от 25.08.2006 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Русе, потвърден с Решение № 802 от 25.10.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - Варна, с който са установени по отношение на Лидия Михайлова Иванова в качеството й на ЕТ "Лидия Михайлова" задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. - данък върху дохода в размер на 1592,76 лв., и е начислена лихва в размер на 269,34 лева. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон - представляващи касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че съдът е игнорирал събраните в хода на ревизията доказателства и е достигнал до неправилния извод за направено плащане по реално наемно правоотношение. По съображения в този смисъл, касаещи основно законосъобразността на обжалвания РА, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което да бъде потвърден РА, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - ЕТ "Лидия Михайлова" - гр. Русе, чрез своя процесуален представител изразява становище, че касационната жалба следва да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отменил по жалба на ЕТ "Лидия Михайлова" - гр. Русе, РА № 1800805 от 25.08.2006 г., издаден от ТД на НАП - гр. Русе, потвърден с решение № 802 от 25.10.2006 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна, при ЦУ на НАП в частта, с която на ЕТ "Лидия Михайлова" - гр. Русе, е увеличен финансовият резултат за 2004 г. на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО със сумата от 4800 лв., в резултат на което са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2004 г. - данък върху дохода в размер на 1592,76 лв., и е начислена лихва в размер на 269,34 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че не е налице основанието по чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО за увеличаване на финансовия резултат на ЕТ "Лидия Михайлова" за 2004 г. със сумата от 4800 лв., представляваща извършени от жалбоподателя разходи за наем съгласно сключения договор за наем от 28.02.1999 г. между лицето Явор Симеонов Механджиев и ЕТ "Лидия Михайлова", по силата на който на ЕТ е предоставен за временно ползване обект - недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. "Плиска" № 3, бл. "Орфей", за който жалбоподателят притежава разрешение за откриване на аптека № 3161-НА от 4.07.2000 г. от МЗ. В хода на съдебното производство е установено, че наемодателят по посочения договор за наем е декларирал в подадената от него декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ за 2004 г., че е получил наем в размер на 4800 лв. и е внесъл дължимия данък. Въз основа на същата декларация съдът е приел, че през 2004 г. лицето Явор Симеонов Механджиев в качеството си на ЕТ "Явор Механджиев" е осъществявал патентна дейност (аптека) в други два обекта в гр. Русе, а цитираните в РА протоколи за извършени проверки от отдел "Оперативен контрол" при ТДД - Русе, се отнасят за предходни периоди - 2002 и 2003 г., поради което въз основа на тях не може да се направи заключението, че през 2004 г. дейността "аптека" фактически се е осъществявала от лицето Явор Механджиев. Въз основа на това съдът не е възприел твърденията на органа по приходите, според които отразените от жалбоподателя суми като разход са по сделка, сключена при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, т. е. приели са наличие на хипотезата на чл. 14, ал. 1 ЗКПО. Съдът е преценил като ирелевантно за постановяване на решението обстоятелството, посочено от органа по приходите, че с договор от 21.01.2005 г. е извършена продажба на търговското предприятие на ЕТ "Лидия Михайлова" на "М-Фарма" ЕООД - Русе, представлявано от Явор Симеонов Механджиев, тъй като прехвърлянето на търговското предприятие е извършено през 2005 г., а ревизираният период съобразно обжалваната пред съда част от РА е 2004 година. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 1 ЗКПО (в редакцията й към процесния период - изм., ДВ, бр. 119 от 2002 г.) когато една или повече сделки са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, дължимият данък на лицата се определя, без да се взема под внимание частично или изцяло резултатът от тези сделки. Съгласно пък ал. 2 на същата разпоредба дължимият данък в случаите по ал. 1 се определя в размерите, които биха възникнали при обичайния вид сделки, сключвани при ценови условия на борси, при фиксирани и наблюдавани цени, както и въз основа на статистическа информация за цени, а според ал. 3 (попр., ДВ, бр. 19 от 1998 г.) когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията, които биха възникнали, ако е осъществена прикритата. За проверявания период 2004 г. ревизираният данъчен субект - ЕТ "Лидия Михайлова", е формирал данъчна основа съгласно чл. 21 от ЗОДФЛ (отм.) по реда на глава втора от ЗКПО. Правилно съставът на Варненския окръжен съд е приел, че не следва да се увеличава финансовият резултат на ЕТ на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО