Решение № 7463 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2011 г.
ВАСIII отделение30.05.2011 г.докладчик Йорданка Костова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Луся Алексанян, гражданка на Армения срещу решение № 510 от 06.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците към Министерски съвет. Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Мотиви
Решение № 7463 от 30.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1475/2011 г., III о., докладчик съдията Йорданка Костова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Луся Алексанян, гражданка на Армения срещу решение № 510 от 06.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет ( МС). В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на обжалвания административен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от надлежна страна намира, че същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение на жалбоподателката е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Административният орган е приел, че в случая не са налице материалноправните предпоставки за уважаване на молбата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут, предвид липсата на твърдения и доказателства за наличието на основателен страх от преследване, поради раса, религия, националност, политически убеждения или принадлежност към определена социална група, нито за конкретна и реална опасност от тежки посегателства като смъртна заплаха, екзекуция, наказание или изтезание на кандидатката. От данните по делото се установява, че Луся Алексанян е родена на 24.08.1971 г. в гр. Ечмиянцин, Армения, гражданка на Армения, арменка по народност, вероизповедание - християнка, омъжена. Преди настоящото производство чужденката е подавала множество молби за закрила, като са провеждани няколко административни производства по реда на Закона за бежанците (отм.) и Закона за убежището и бежанците. Настоящото производство е образувано по шеста поред молба с рег. № 3292/01.09.2009 г., която е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. В изпълнение на законовите изисквания по ЗУБ с чужденката са проведени две интервюта - на 02.02.2010 г. и на 03.06.2010 г., на които е била поканена от интервюиращия орган да изложи новите обстоятелства, на които се основава последващата й молба за предоставяне на закрила по ЗУБ. Въз основа на фактите от изложената от Луся Алексанян бежанска история, причините, поради които същата е напуснала страната по произход, както и приложената справка с вх. № 328/04.02.2009 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ, е изготвено становище от експерт в РПЦ - с. Баня с рег. № УП 3292/08.06.2010 г. Предложено е на кандидатката да бъде отказан предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, тъй като не са налице материалноправните предпоставки по ЗУБ. На основание горното и при съобразяване с приложимите към случая разпоредба на ЗУБ, председателят на ДАБ при МС е постановил обжалваното в настоящото производство административно решение, с което е отказан на Луся Алексанян статут на бежанец и хуманитарен статут по ЗУБ. Решението е правилно. Административният орган е обосновал извода за липса на основанията за предоставяне на закрила в Р България, въз основа на правилно установената фактическа обстановка и доказателствата по административната преписка. Разпоредбата на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ определя, че "последваща молба" е молба за предоставяне на статут в Република България, която чужденецът подава, след като има прекратен или отнет статут на бежанец или хуманитарен статут, или производството за предоставяне на статут в Република България е приключило с влязло в сила решение. В тази хипотеза, административният орган по правилото на чл. 13, т. 5 от ЗУБ дължи произнасяне относно наличието на нови обстоятелства от съществено значение за личното положение на търсещия закрила. Съдът намира, че административният орган е формирал законосъобразен извод, че спрямо оспорващата не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. От заявеното от чужденката по време на интервюто следва извода, че спрямо нея няма реална опасност от посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 - 3 от Закона за убежището и бежанците. В интервюто жалбоподателката не се позовава на други причини от хуманитарен характер. Във втората по ред молба за закрила чужденката не се позовава на нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход, а посочените едва в това производство са преклудирани от предходното. Кандидатката заявява, че причини от личен характер - липса на имущество в страната й по произход и желание децата й да се интегрират в нашата страна. Разказва, че е напуснала Армения заради икономическата криза там. Добавя, че в родината й живеят майка й и брат й и въпреки, че няма проблеми с арменските власти и при евентуалното й завръщане няма личен риск за нея, не желае да се завърне, тъй като няма дом. Съдът намира, че административният орган обосновано е приел, че молбата на оспорващата за предоставяне на статут е явно неоснователна и като такава законосъобразно е била отхвърлена, предвид наличието на двете изброени предпоставки при условията на кумулативност: чужденката е подала последваща молба и не се позовава на никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното й положение или относно държавата й по произход. Касационната инстанция съобразява приложената по делото справка на Дирекция "МД" при ДАБ, от която става ясно, че след президентските избори през февруари 2008 г. страната продължава политическия курс към изграждане на парламентарна демокрация от западен тип и присъединяването й към европейските структури. Правителството обявява за своя главна цел ускоряване на демократичните реформи, гарантиране на вътрешнополитическата сигурност и стабилност на страната, усъвършенстване на механизмите за защита на правата н човека, съществено повишаване на качеството на живот на арменските граждани. През последните години е постигната значителна икономическа стабилизация, ниска инфлация и траен ръст на БВП. Няма данни за груби нарушения на човешките права. Конституцията и законите гарантират основните права и свободи на гражданите и тяхното равноправие през закона, независимо от раса, пол, език, вероизповедание, политически или други възгледи, социален произход, имотно или друго състояние. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Изводите за липса на основания за предоставяне на статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ се споделят от настоящата инстанция, същите са правилни и почиват на точно прилагане на материалния закон към установените в хода на административното производство релевантни за спора факти. В тази насока административният орган е обсъдил наличието на основания за търсене на закрила като бежанец, въз основа на твърденията, посочени в интервюто на кандидатката и е достигнал до законосъобразен извод, че твърдението за страх от преследване не се основава на критериите - раса, религия, националност, принадлежност към социална група, изразено политическо мнение или убеждение. Решението, в частта с която е отказан хуманитарен статут също е законосъобразно - постановено е от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му с разпоредбата на чл. 75, ал. 1 от ЗУБ правомощия и в изискуемата форма, липса на съществени нарушения на административно производствените правила, в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Съгласно чл. 9 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън страната си на произход или местоживеене по причина на заплаха за неговия живот, сигурност или свобода, поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, както и когато е изложен на опасност от изтезание или други форми на нечовешко или унизително отнасяне или наказание и по тези причини не може или не желае да се завърне в страната си на произход или местоживеене. За да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут следва да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне при реализиране на наказанието, а такива данни липсват. Наличието на основание за търсене на хуманитарна закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ също не се установява, предвид приложимостта на тази норма само в ситуация за вътрешен или международен конфликт. Изхождайки от дефиницията на понятието "война", съгласно международното право и съотносимостта му към положението в Армения, не може да става дума за наличие на война. Понастоящем в Армения властта се упражнява от правителство, избрано на всеобщи избори през 2007 г. Конституция и законите на страната гарантират спазването де юре на основните човешки права на населението на страната. С оглед гореизложеното настоящата инстанция намира, че като е отказал статут на бежанец и хуманитарен статут, административният орган е постановил законосъобразен административен акт, жалбата срещу който е неоснователна. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,