Решение № 5342 от 22.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1594/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Университетска многопрофилна болница за активно лечение Софиямед" ООД със седалище и адрес на управление гр.София, [улица], подадена чрез юрисконсулт С. Джилджов, срещу Решение 28358 от 29.12.2024 г. по адм. д. 3815/2024 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РД 15-11/01.04.2024 г. на управителя на Столична здравноосигурителна каса (СЗОК) за частично прекратяване на договор 22-3981/ 27.10.2023г за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК. Изложени са доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 от АПК. Според касатора при издаване на оспорения акт съществено са нарушени процесуалните правила, тъй като производството не е довършено по правилата на ЗЗО и АПК и не е обсъдено подаденото възражение от лечебното заведение, а това не е взето предвид от решаващия съд. По съществото на спора се поддържа липса на материалноправно основание за прекратяване на индивидуалния договор с НЗОК. Иска се съдебното решение да бъде отменено и вместо него да се отмени оспореният административен акт или да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на СЗОК, чрез главен юрисконсулт И. Манева в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14-дневния срок по чл. 211, ал.1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: С оспорената Заповед за налагане на санкции РД 15-11/01.04.2024 година, издадена от директора на Столичната здравноосигурителна каса е наредано частично прекратяване на Договор 22-3981/27.10.2023 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки (КП) и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК - оказване на болнична помощ по КП 252.2 Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания от Приложение 17 на НРД за МД 2023-2025 г. Като основание за издаване на заповедта е посочен чл.103, ал.1, т.3 от Националния рамков договор за медицинските дейности /НРД за МД/ 2023-2025 г. поради нарушени изисквания на чл.290, ал.1, т.3 във връзка с чл.20, ал.1, т.2 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025 във връзка с чл.59в, т.2 от ЗЗО. За да постанови решението си, съдът е обосновал извод, че оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, съдържа фактическите и правните основания за нейното издаване, а в хода на административното производство са спазени процесуалните правила и не са налице допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до ограничаване на правото на защита на адресата. Необсъденото възражение на лечебното заведение против протокола за констатирано нарушение е прието за несъществено с оглед конкретиката на случая въпреки съдебната практика в обратен смисъл. По отношение на съответствието на акта с материалния закон при съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, след обсъждане и кредитиране на заключенията на вещите лица проф. П. и доц. Т. съдът е приел за доказани по делото фактическите констатации на органа, изложени от оспорената заповед наличната система в УМБАЛ Софиямед ООД няма роботизирано рамо, изискуемо по КП 252.2. Според съдебния състав такова изискване е специално по смисъла на чл.290, ал.1, т.3 от НРД и съгл. ал.2 от него следва да е налице през цялото време на действие на вече сключения договор. С липсата му е обусловен извод, че оспорената заповед е съответна на приложеното от органа основание по чл.103, ал.1, т.3 от ЗЗО за упражненото от него правомощие. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. От фактическа страна е прието, че с касатора е сключен индивидуален договор с НЗОК 22-3981/27.10.2023 година за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и/или извършване на амбулаторни процедури с НЗОК и/или извършване на клинични процедури с НЗОК, в сила от 1 септември 2023г, с посочена в приложение 17 от договора под 248 КП 252.2 Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания. Със Заповед РД-25-821/10.11.2023 година, изм. със Заповед 25-837/16.11.23 г. и Заповед РД-25-860/29.11.23 г., трите на управителя на НЗОК е наредено извършването на самостоятелна проверка със задача: Контрол по изпълнение на договора на лечебното заведение за оказване на болнична медицинска помощ в съответствие с НРД за МД за 2020-2022 г. и НРД за МД за 2023-2025 г. Определени са срок за извършване на проверката и длъжностните лица от НЗОК, които да я извършат двама лекари и двама експерти в дирекция КДЗЗО. За резултатите от проверката е съставен протокол РД-25-860-1/15.12.2023 година, в който е установено нарушение на НРД за МД 2023-2025 г. относно дейността, извършвана по КП 252.2, изразяващо се в неналичие в лечебното заведение на роботизирана система за стереотактична радиохирургия система от линеен ускорител с роботизирано рамо с 6 степени на пространствено движение за извършване на стереотактична радиохирургия, оборудвана с колиматор с фиксирани апертури, колиматор с вариабилни апертури и/или многолистен колиматор, изискуема за изпълнение на медицинските дейности по КП 252.2 от Приложение 17 към НРД за МД 2023-2025 г. Като нарушени в протокола са посочени разпоредбите на чл.290, ал.1, т.3 във връзка с чл.20, ал.1, т.2 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025 г и чл.59в, т.2 от ЗЗО. Срещу констатациите лечебното заведение е подало възражение до управителя на НЗОК, което не е разгледано от арбитражната комисия при СЗОК по същество по съображения, че е просрочено. На база протокола и при възпроизвеждане на отразените в него фактически констатации и правни квалификации, на основание чл.103, ал.1 от НРД за МД 2023-2025г, е издадената процесната Заповед РД 15-11/01.04.2024 година на директора на СЗОК за частично прекратяване на Договор 22-3981/27.10.2023 година за оказване на болнична помощ по КП 252.2 Роботизирана радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания от Приложение 17 на НРД за МД 2023-2025 г. По силата на чл.103, ал.1 от НРД за МД 2023-2025 г. договорът с изпълнителя на медицинска помощ се прекратява без предизвестие от страна на НЗОК в четири хипотези. В оспорената заповед не е изрично посочена някоя от тях. За констатациите от проверката административният орган е възприел дадената в протокол РД-25-860-1/15.12.2023 година правна квалификация по чл.290, ал.1, чл.20, ал.1, т.2 и чл.20, ал.2 от НРД за МД 2023-2025 г. и чл.59в, т.2 от ЗЗО. С оглед данните по делото първоинстанционният съд е приел, че договорът се прекратява на основание чл.103, ал.1, т.3 от изпълнителят не отговаря на условията за извършване на съответната дейност, установени в нормативен акт или НРД. Съгласно чл.59в, т.2 от ЗЗО, критерии за достъпност и качество на медицинската помощ са: наличие на нормативно определената и технически изправна медицинска апаратура и техника на територията на съответното лечебното заведение. Цитираната в заповедта разпоредба на чл.20, ал.1, т.2 и ал.2 от НРД за МД 2023-2025г. визира условията, на които трябва да отговарят ЛЗ, за да сключат договори с НЗОК общи условия (т.1) и специални (т.2) като последните са конкретизирани в чл.290, ал.1 от НРД. Съгласно чл.20, ал.2 от ЗЗО, общите и специалните условия по ал.1 следва да са налице през цялото време на действие на вече сключения договор. При така очертаната нормативна уредба и установените факти по делото настоящият съдебен състав намира, че заповедта е издадена в нарушение на чл.59, ал.2, т. 4 от АПК. В тази разпоредба законодателят въвежда изискване за форма на акта и той следва да съдържа фактическите и правните основания за издаването му, т.е. да бъде мотивиран. От нормативно установеното изискване за мотивиране на акта се налага изводът, че от органа следва да се изложат конкретни съображения за неговото издаване както фактически, така и правни. Освен конкретни, развитите съображения трябва да бъдат и напълно относими към материалното право и хипотезата на приложимата правна норма. При издаване на процесната заповед директорът на СЗОК се позовава на протокол РД-25-860-1/15.12.2023 година като изцяло повтаря изложените в него констатации без да е обсъдено по същество подаденото срещу него възражение. Посочването, че възражението е отнесено до арбитражна комисия и тя не го е разгледала, не удовлетворява изискването за мотивиране на заповедта. Доколкото не се касае за налагане на санкция, както правилно е отбелязано в обжалваното съдебно решение, произнасяне от арбитражна комисия не е задължително. Но при съблюдаване на императивните изисквания на чл. 35 от АПК за издаване на административен акт след изясняване на всички релеватни факти и след като се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, е следвало административният орган да изложи своето становище по доводите във възражението на изпълнителя на медицинска помощ. Това е наложително в случая и с оглед на факта, че няма яснота дали проверяващите от НЗОК (двама лекари без посочена специалност и двама експерти в дирекция КДЗЗО без данни за образование) имат нужната квалификация да установят липсата на изискуемото медицинско оборудване предвид необходимостта от специални знания в областта на радиохирургията. Неизпълнението на това задължение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, опорочаващо в значителна степен оспорения административен акт и основание за отмяната му поради неговата незаконосъобразност. В такава насока е формирана трайна практика на Върховния административен съд, от която настоящият състав не намира причина да се отклонява. Съдът не може и не следва да замества мотивите за издаване на административния акт, тъй като по този начин би подпомогнал една от спорещите страни, с което би нарушил един от основните принципи в административния процес - принцип за равенство на страните, прогласен в чл. 8 АПК. Достигайки до краен извод за неоснователност на сезиралата го жалба и законосъобразност на оспорения с нея административен акт, Административен съд София - град е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде решено по същество като се отмени незаконосъобразната Заповед РД 15-11/01.04.2024 г на управителя на Столична здравноосигурителна каса. При този изход на спора на касатора следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер 1320 лв, включващ 50 лв за държавна такса за първата инстанция и 370 лв. за касационния съд; 700лв за експертиза, както и за юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка инстанция,. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,