Решение № 2766 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2015 г.

Решение № 2766 от 7.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14054/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба, подадена от [ЮЛ], чрез адв. М. Узунова, срещу Решение № ЗД-118/5.11.2015 г. на Министъра на околната среда и водите за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, поискана от [ЮЛ] със заявление вх. № ЗДОИД-77/9.10.2015 г., отнасяща се до докладите с фактически констатации за дейността на организациите по оползотворяване на излезлите от употреба моторни превозни средства (ИУМПС) и отчетите по Приложение № 6 на Наредбата на ИУМПС през отчетните 2013 и 2014 г. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на оспорвания административен акт поради неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона, иска се неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган с указания за предоставяне на търсената обществена информация. Ответникът – Министърът на околната среда и водите, чрез пълномощника си юрк. Петков, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид наведените в жалбата твърдения, доводи и представените по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Със заявление вх. № ЗДОИД-77/9.10.2015 г. подадено от [ЮЛ] до министъра на околната среда и водите, на осн. чл. 17 вр. чл. 26, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 24 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) е поискано предоставяне на информация на хартиен носител; на технически носител и на електронна поща относно доклади с фактически констатации и отчети по Приложение № 6 на Наредбата за ИУМПС, изготвени от З. П. – СОП [фирма], представени от: [фирма]; [фирма] и [фирма] за дейността на тези дружества за 2014 г. (посочени в заповед № РД-379; № РД – 376 и РД-377 от 29.05.2015 г. на министъра на околната среда и водите), както и доклади с фактически констатации и отчети по Приложение № 6 на Наредбата за ИУМПС, представени от организациите по оползотворяване на ИУМПС за дейността на дружествата през 2013 г. (посочени в заповед № РД-606/4.08.2014 г. на министъра на околната среда и водите). На заявлението е отговорено с оспорваното решение № ЗД-118/5.11.2015 г., в мотивите на което се сочи, че заявлението отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 ЗДОИ; заявената информация се квалифицира като информация за околната среда по смисъла на чл. 19, т. 2 ЗООС относно фактори по чл. 5 от същия закон; изискано е съгласие по реда на чл. 31, ал. 2 ЗДОИ от посочените в заявлението търговски дружества, които изрично са заявили своето несъгласие с предоставянето на исканата информация. Въз основа на това административният орган е приел, че са налице основанията за отказ по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ. В допълнение е посочил, че информацията, съдържаща се в докладите с фактически констатации представлява търговска тайна, тъй като засяга начина на организация на дейностите по разделно събиране, оползотворяване и рециклиране на отпадъци от ИУМПС, специфичен за всяко дружество, който е предназначен да осигури тяхното конкурентно предимство; съдържа информация за търговските партньори и за тяхната стопанска дейност, в т. ч. договори, тяхното изпълнение, първични счетоводни документи, документи, удостоверяващи износ, данъчна и осигурителна информация. Предоставянето на тази информация, представляваща търговска тайна би накърнило интересите на дружествата и би довело до нелоялна конкуренция, което дава основание на органа да приеме, че не е налице превес на обществения интерес. По отношение на информацията за отчетите по Приложение № 6 от Наредбата за ИУМПС за 2013 и 2014 години административният орган е посочил, че такава се съдържа в заповедите по чл. 39, ал. 3, които са оповестени на интернет страницата на МОСВ. Решението е получено от жалбоподателя на 6.11.2015 г., съгласно приложеното на л. 45 известие, поради което жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване, по смисъла на чл. 40 ЗДОИ, индивидуален административен акт, при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустима. При описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното: В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1, вр. чл. 146 АПК съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта на закона. Решението е издадено от компетентен орган. С оглед правния статут и характера на дейността му, министърът на околната среда и водите е орган по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, за който съществува законово вменено задължение да предоставя обществена информация. Оспорваният административен акт съдържа посочените в чл. 38 ЗДОИ и чл. 59 АПК реквизити, поради което възражението за неспазване на изискуемата от закона форма е неоснователно. Неоснователно е също възражението за неспазване на процесуалните правила. Процедурата по предоставяне на обществена информация е разписана от законодателя в глава трета на специалния закон – ЗДОИ. В случая министърът е спазил стриктно установения процесуален ред - след завеждане на искането административният орган е обсъдил неговата допустимост и основателност; разгледал го е и е отговорил в срока по чл. 28, ал. 1 от специалния закон; поискал е становище от засегнатите от исканата информация трети лица – търговски дружества; получил е техния отговор; изложил е мотиви за преценка на обществения интерес в конкретния случай; уведомил е заявителя за решението си по реда на чл. 39 ЗДОИ. При постановяване на обжалвания отказ не е допуснато противоречие с приложимия материален закон. Съгласно разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ, всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Обществена информация по смисъла на ЗДОИ е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти (чл. 2, ал. 1 ЗДОИ). Основанията за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация са предвидени в чл. 37, ал. 1 от ЗДОИ, а именно: когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон, както и в случаите по чл. 13, ал. 2, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес и когато обществената информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Като правно основание за отказа административният орган е посочил чл. 17, ал. 2 и чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ и чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС. Съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗДОИ, свободен е достъпът до обществена информация, свързана с дейността на задължените субекти по чл. 3, ал. 2 ЗДОИ, която не подлежи на предоставяне в случаите, в които представлява търговска тайна или ако предоставянето или разпространяването й би довело до нелоялна конкуренция между търговци. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗДОИ основание за отказ да бъде предоставена обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. 2 ЗООС достъпът до информация за околната среда може да бъде отказан в случаите когато се иска информация, която представлява производствена или търговска тайна, определена със закон. С оглед естеството на искането, с което е сезиран министъра на околната среда и водите, правилно е прието, че предоставянето на данни от одитните доклади, съдържащи информация за търговски партньори, подизпълнители, договори, първични счетоводни документи, данъчна и осигурителна информация и др. под., представлява търговска тайна и засяга дейността на конкуриращи се на пазара търговски дружества със сходен предмет на дейност, което сочи, че разкриването на тази информация може да доведе до нелоялна конкуренция. В тази връзка в случая ответника представя на съда писмени доказателства – справка от Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за обществено полезна дейност, от които е видно, че член на Управителния съвет на сдружението-жалбоподател е същевременно и член на Съвета на директорите и представител на [фирма], на която с решение на министъра на околната среда и водите е отказано издаване на разрешение за извършване на дейност като организация по оползотворяване на ИУМПС. Този факт сочи на извода, че и заявителят е конкурент на [фирма]; [фирма] и [фирма] по оползотворяването на ИУМПС. Поради наличието на личен търговски интерес от страна на жалбоподателя и членовете на сдружението настоящият състав приема, че изисканата информация не попада в хипотезата на § 1, т. 6 от ДР на ЗДОИ. От друга страна съвместното тълкуване на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 4 ЗДОИ показва, че когато не е налице съгласие за предоставяне на обществена информация от страна на третото лице органът предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице. В случая административният орган е изпълнил това си задължение със заповедите на министъра на околната среда и водите с № РД-376; № РД-377; РД-379 от 29.05.2015 г. и РД – 606 от 4.08.2014 г., публично достъпни на интернет страницата на министерството. Предвид гореизложеното обжалвания отказ е законосъобразен, а жалбата – неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. При този изход на правния спор претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена. Водим от изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2, предл. последно АПК Върховният административен съд, пето отделение