Решение № 4864 от 17.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5778/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на ЕТ "П. Веранов", П. Веранов срещу решение 125 от 15.03.2023 г. по адм.д. 996/2022 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу решение peг. 3286р-7394 екз. 3/15.02.2021 г. на Директора на Главна Дирекция Национална полиция към Министерство на вътрешните работи, с което е възобновено производството по издаване на разрешение с [номер] от 02.05.2017 г., валидно до 01.05.2022 г. на ЕТ П. Веранов да търгува с пиротехнически изделия и е изменено разрешението като са заличени обекти в гр. Пазарджик [улица], [номер] и [улица], [номер]. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че оспорения пред съда акт е нищожен поради липса на материална и времева компетентност. Ответната страна е представила писмени бележки. Прокурорът два заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. В административния акт е прието, че ЕТ П. ВЕРАНОВ , със собственик П. Веранов, притежава издадено от Главна дирекция Национална полиция (ГДНП) разрешение с [номер]/02.05.2017 г., валидно до 01.05.2022 г. да търгува с пиротехнически изделия на обекти: гр. Пазарджик, [улица]; гр. Пазарджик, [улица]; гр. Пазарджик, [улица]. Разрешението е издадено в резултат на подадено заявление от дружеството с вх. 181800-2006/20.02.2017 г. по описа на РУ-Пазарджик при ОДМВР-Пазарджик, като в издаденото разрешение обектите в гр. Пазарджик, [улица] и [улица]са преместваеми търговски обекти. Търговският обект в гр. Пазарджик, ул, [улица] е въведен в експлоатация в съответствие с изискванията на чл. 35 от ЗОБВВПИ, а именно е въведен в експлоатация като строеж по реда на ЗУТ и отговаря на физическата защита на строежите за тази дейност. С писмо (вх. 328600-22233/13.05.2020 г.) от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), ГДНП е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (ЗУТ, изм. ДВ бр. 25 от 2019 г), в насока, че преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ. (§5, т. 80 посл. изм. - ДВ. бр. 17 от 2020 г. от допълнителните разпоредби на ЗУТ). Във връзка с горното от ДНСК считат, че за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекта или друг заместващ го документ по реда ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ), Прието е, че издаденото разрешение [номер]/02.05.2017 г. представлява влязъл в сила индивидуален административен акт по смисъла на АПК, който не е бил оспорен пред съд. При издаването му съществено е нарушено изискване за законосъобразността му - чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ: Складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията, което се явява основание за възобновяване на производството по издаване на административния акт - разрешение за търгуване с пиротехнически изделия за обектите в гр. Пазарджик, [улица] и [улица]към разрешение [номер]/02.05.2017 г. Съгласно чл. 100 от АПК, възобновяването на административното производство може да се извърши по инициатива на административния орган, издател на акта, в случая ГДНП. На основание на чл. 154, ал. 1 и ал. 2 от ЗОБВВПИ, е извършена проверка на обектите на ЕТ П. ВЕРАНОВ в гр. Пазарджик, [улица] и [улица]. в резултат на която е установено, че преместваемите обекти се поставят всяка година в средата на месец декември и биват премахвани до средата на месец януари, като книгите за приход-разход се зануляват, през останалото време от годината обектите не извършват търговска дейност. За извършената проверка е изготвен констативни протоколи и е даден срок за привеждане на обектите в съответствие с изискванията на закона. След извършена допълнителна проверка е установено, че посочените преместваеми търговски обект не е приведени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ в дадения срок, а именно да бъдат въведени в експлоатация като строежи по реда на ЗУТ и да отговарят на физическата защита на строежите за тази дейност. Прието е, че установеното с допълнителната проверка в периода 03.12.2020 г. - 16.12.2020 г. представлява открити нови обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на акта и при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Обжалваният пред съда акт е издаден на основание чл. 99, т. 1 и 2, чл. 100 от АПК. С молба вх. 9259/17.11.2022 г. жалбоподателят пред съда е уточнил, че обжалва решението на директора на ГД НП като нищожно. Съдът е приел, че предвид липсата на твърдения или данни актът да е оспорван по съдебен ред и тъй като не подлежи на оспорване по административен ред, компетентен да издаден оспореното решение е именно директора на ГД НП , с оглед на което липсва основание за прогласяване нищожност на решението на основание липса на компетентност. По отношение на основанията за нищожност на акта с оглед съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съдът приел, че не са налице такива съществени административнопроизводствени нарушения, които да са довели до липса на волеизявление или друг толкова съществен порок, който да води до нищожност на акта. В случая е приложена процедура уредена в АПК при субсидиарното приложение на материалния закон - ЗОБВВПИ. Доколкото актът е благоприятен за неговия адресат, той не е имал правен интерес да го оспори. По аргумент от чл. 149, ал. 4 АПК това е могло да бъде направено от прокурора в едномесечен срок от издаване на Разрешение 20170353384/02.05.2017 т.е. до 02.06.2017 г., когато най-късно следва да се приеме, че разрешението е влязло в сила. От тази дата е започнал да тече тримесечният, преклузивен срок по чл. 102, ал. 1 АПК, който е изтекъл на 02.09.2017 г. Обжалваното решение на зам. директора на ГДНП е издадено на 15.02.2021 г., или почти три години и половина след това. Възможността за възобновяване не е безсрочна, разпоредбата на чл. 102 от АПК предвижда два срока - кратък - тримесечен и по-дълъг - едногодишен, като сроковете са преклузивни. Пропускането на тези срокове има за последица саниране на унищожаем административен акт и погасяване на възможността за отмяна на влязъл в сила административен акт. С изтичането на сроковете по чл. 102 от АПК отпада компетентността на административния орган, която в случая е специална материална и времева. Според разпоредбите на ЗОБВВПИ, издаденото разрешение за търговия с пиротехнически изделия не подлежи на оспорване по административен ред, поради което компетентен да постанови неговата отмяна е органът, който го е издал - директор на ГДНП или оправомощено от него длъжностно лице. Твърдяното ново обстоятелство е законодателната промяна на чл. 56, ал, 1 от ЗУТ, възникнала с изменение - ДВ, бр. 25/2019 г., в сила от 26.03.2019г. Законодателната промяна е обнародвана в ДВ, като узнаването на същата от административния орган се предполага от 26.03.2019 г, С оглед на това съдът е приел, че от 26.03.2019 г. е изтекъл преклузивният тримесечен срок по чл. 102, ал. 2 от АПК и преклузивният едногодишен срок от възникване на твърдяното основание - 26.03.2019 г. Не е прието, че писмо, вх, 328600-22233/13.05.2020 г. на ДНСК представлява възникване на основанието по см. на чл. 102, ал. 2 изр. 1 от АПК за възобновяване на производството, има характер на уведомление, доколкото с писмо вх. 328600-22233/13.05.2020 г. ДНСК уведомява ГД НП , че за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекти или друг заместващ го документ по реда на ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ЗОБВВПИ, предвид изменението на Закона за устройството на територията. Записано е, че предвид изложеното съдът намира, че производството по издаване на решение peг. 3286р-7394,екз.3/15.02.2021г. е образувано след изтичане на преклузивните срокове по чл. 102 от АПК, респ. издаденият инд. административен акт е нищожен, при липса на материална и времева компетентност. Като краен извод съдът приел, че действията в противоречие на посочената норма са такива, предприети при съществено нарушение на административнопроизводствените правила по издаване на административния акт и обуславят неговата незаконосъобразност поради унищожаемост, а не нищожност. Поради това не може да се приеме, че порокът е толкова сериозен, че налага прогласяването на нищожността на акта, тъй като не съответства на тежестта на порока. Установените пороци в случая водят до извод на унищожаемост на акта, а не на неговата нищожност. В конкретния случай наведените основания в жалбата за отмяна на акта не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като незаконосъобразен - унищожаем. Тази възможност за отмяна на акта е недопустима поради просрочие на жалбата. Решението е правилно. В § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ (изм. ДВ бр. 25 от 2019 г) изрично е записано, че преместваемия обект е обект който няма характеристиките на строеж, който извод може да се направи и преди изменението на посочената разпоредба. С писмо (вх. 328600-22233/13.05.2020 г.) от Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), ГДНП е уведомена за настъпила промяна в нормативната уредба по отношение на чл. 56, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) (ЗУТ, изм. ДВ бр. 25 от 2019 г), в насока, че преместваемите обекти по чл. 56, ал. 1 от ЗУТ не представляват строежи по смисъла на § 5, т. 38 от допълнителните разпоредби на ЗУТ, поради което за преместваемите обекти не може да бъде издадено разрешение за ползване на обекта или друг заместващ го документ по реда ЗУТ за нуждите на чл. 17, ал. 1, т. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехнически изделия (ЗОБВВПИ), Административният орган приел, че при издаването на разрешението съществено е нарушено изискване за законосъобразността му - чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ, съгласно който в редакцията към този момент складовете за съхранение на взривни вещества и търговските обекти и/или складове за съхранение на боеприпаси и пиротехнически изделия трябва да отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно Закона за устройство на територията. След извършена допълнителна проверка е установил, че посочените преместваеми търговски обект не са приведени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 от ЗОБВВПИ в дадения срок, а именно да бъдат въведени в експлоатация като строежи по реда на ЗУТ и да отговарят на физическата защита на строежите за тази дейност и че установеното с допълнителната проверка в периода 03.12.2020 г. - 16.12.2020 г. представлява открити нови обстоятелства по чл. 99, т. 2 от АПК от съществено значение за издаването на акта и при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство. Обжалваният пред съда акт е издаден на основание чл. 99, т. 1 и 2, чл. 100 от АПК. Правилно съдът е приел, че срокът по чл. 99, т.1 АПК е започнал да тече от влизане в сила на акта и е изтекъл. Не е спорно, че жалбоподателят не е обжалвал в законоопределения срок административния акт за възобновяване на административното производство и за изменение на разрешението за търговия с пиротехнически изделия чрез заличаване на два обекта. Срокът по чл. 99, т.2 АПК започва да тече от узнаване на обстоятелството което служи като основание за изменение на акта. В случая като ново обстоятелство в акта е посочено установеното от проверките в периода 03.12.2020 -16.12.2020 г., че ползваните от дружеството преместваеми търговски обекти на адрес: [улица], 12 и Любен Боянов , 1, гр. Пазарджик съгласно заверения към разрешението списък, не са приведени в съответствие с изискванията на чл. 35, ал. 3 ЗОБВВПИ, а именно - не отговарят на техническите правила и норми за проектиране на строежи, предназначени за производство и съхранение на взривни вещества, боеприпаси и пиротехнически изделия съгласно ЗУТ. Оспореният пред съда акт е издаден на 15.02.2021 г., или в тримесечен срок от датата на проверката извършена на 16.12.2020 г., т. е. актът с правно основание по чл. 99, т.2 АПК е издаден в преклузивния тримесечен срок. Срокът започва да тече от посоченото в акта основание за възобновяване на обстоятелството, в случая проверката на 16.12.2020 г. Дали това обстоятелство е ново е въпрос на законосъобразност на административния акт, а жалбата до съда е само за нищожност на административния акт. От формална страна е спазен тримесечния срок по чл.102, ал.2 АПК. Правилен е крайният извод на съда, че оспореният административен акт не е нищожен. Въпреки, че съдът не е изследвал дали издателят на акта за директор старши комисар / съгласно заповед 3286з-509812.02.2021 г./ има правомощия да изменя разрешения да търгува с пиротехнически изделия като заличава обекти от посочената заповед се установява, че е оправомощен е да отказва издаването, променя, допълва и отнема разрешения за дейности с огнестрелни оръжия, боеприпаси, взривни вещества и пиротехнически изделия на физически и юридически лица. В решението има мотиви, че съдът намира, че производството по издаване на решение peг. 3286р-7394,екз.3/15.02.2021г. е образувано след изтичане на преклузивните срокове по чл. 102 от АПК, респ. издаденият инд. административен акт е нищожен, при липса на материална и времева компетентност /стр.9 от решението предпоследен абзац/. Крайният непротиворечив извод обаче е, че установените пороци в случая водят до извод на унищожаемост на акта, а не на неговата нищожност, който с оглед настоящите констатации се явява правилен. Обжалванато съдебно решение следва да се остави в сила, а на ответната страна да се присъдят претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение 240 лв. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение