Решение № 13399 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2012 г.

Решение № 13399 от 25.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4719/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 79/24.02.2012 г., постановено по адм. д. № 895/2011 г. Административен съд гр. Пазарджик е отменил мотивирано решение № Ж-107#3/17.10.2011 г. на директора на РУСО гр. Пазарджик, с което е потвърдено разпореждане № 121-00-1286-1 от 16.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при РУСО-Пазарджик и е изпратил преписката на директора на РУСО-Пазарджик за решаване на въпроса по същество, съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивираното решение. Срещу това решение чрез е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Пазарджик с оплакване, че същото е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон. Развива съображения и за недопустимост на същото с твърдения, че първоинстанционната жалба на Тотка Стоева Чолакова е просрочена. Моли обжалваното решение да бъде отменено. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита решението за правилно и обосновано от релевантните факти и относимата нормативна уредба. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, подадена в законоустановения срок от страна с правен интерес, а по същество за неоснователна. Върховният административен съд счита постановеното решение за допустимо. Административен съд гр. Пазарджик правилно е установил, че оспореното от Тотка Чолакова мотивирано решение на директора на РУСО гр. Пазарджик не е съобщено на жалбоподателката чрез способите, предвидени в чл. 61 от АПК. Обоснован посредством тълкуването на нормата е изводът, че в АПК не се допуска връчване на съобщението на трети лица със задължение да го предадат на адресата. Недопустимо е прилагане по аналогия на норми от ГПК в производството пред административния орган, тъй като по своята същност то се различава от съдебното производство. При липса на данни за редовно връчено съобщение за издадения административен акт, подадената от Чолакова първоинстанционна жалба е допустима. Съдът е установил фактическата обстановка по спора и изложил своите мотиви за незаконосъобразността на оспорения административен акт. Безспорно е, че на 02.06.2011 г. Тотка Чолакова е подала до директора на РУСО гр. Пазарджик заявление за парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като към същото е приложила служебна бележка за регистрация в Бюро по труда - гр. Пазарджик като безработна, заповед за едностранно прекратяване на трудовото правоотношение и трудова книжка. На 16.06.2011 г. ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ гр. Пазарджик е постановил оспорения отказ за отпускане на исканото парично обезщетение. В мотивите си органът е изложил, че съгласно данните в информационната система на НОИ и установените при проверката на осигурителя факти, липсват доказателства за осъществявана дейност от "Кримтекс 01" ЕООД. Въз основа на тези обстоятелства е изведено становището, че за лицето не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, т. е. то не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговорят на условията по т. 1-т. 3 от нормата. Между страните не е спорно, че при направена проверка в регистъра при НОИ на трудовите договори е установено регистриран от осигурителя "Кримтекс 01" ЕООД трудов договор за Чолакова на длъжност "общ работник" и основното трудово възнаграждение от 2000 лева. Безспорно е също, че осигурителни вноски върху посоченото възнаграждение не са внасяни, независимо от редовното подаване на декларацията образец 1 за периода от юли 2010 г. до м. април 2011 г. Както е изложено в мотивите на обжалваното решение, спорът по делото е свързан с отговора на въпроса - има ли жалбоподателката Чолакова качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1 на КСО. Легалното определение за "осигурено лице" според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2010 г.) гласи, че това е "физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски..." В нормата на чл. 10, ал. 1 от КСО е пояснен моментът, от който следва да се счита за възникнало осигурителното правоотношение на едно лице, а именно "от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски" до прекратяването. Не се спори по делото, че е спазена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица работодателите, че в ТД на НАП редовно за периода на действие на трудовия договор на Тотка Чолакова е подавана декларация Обр. 1 "Данни за осигуреното лице", но реално не са внесени дължимите от осигурителя вноски. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че жалбоподателката не доказала по категоричен начин реалното полагане на труд. За установяване на релевантния за делото факт - дали жалбоподателката е осъществявала трудова дейност, съдът е допуснал до разпит свидетеля Иван Лулчев, който се представя като пълномощник на дружеството. В показания си същият твърди, че фирмата е стопанисвала под наем 300 дка земеделска земя и малка оранжерия в с. Мало Конаре. Жалбоподателката Чолакова е работила във фирмата и извършвала дейности, каквито й се възлагат, за което е получавала заплата и се разписвала във ведомостите. Документите в НОИ носел лично, но фирмата фалирала, поради което не били платени осигурителните вноски. Съдът е обобщил установените факти и достигнал до верен извод, че жалбоподателката Чолакова има качеството на "осигурено лице", тъй като е извършвала трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За периода на действие на трудовия й договор за работодателя е възникнало задължение за внасяне на осигурителни вноски за фонд "безработица", които безспорно са дължими, а неизпълнението не следва да бъде обвързано с неблагоприятни правни последици за Тотка Чолакова. Събраните по делото писмени доказателства /справка от регистъра, трудова книжка, декларации обр. 1/ сочат, че са налице дължими от осигурителя осигурителни вноски, а по отношение на жалбоподателката са налице най-малко девет месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването, което означава, че същата покрива изискването на чл. 54а, ал. 1 от КСО и Наредба № Н-8/29.12.2005 г. и от административния орган следва да се признае правото й на обезщетение за безработица. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,