Решение № 5640 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2017 г.

Решение № 5640 от 30.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12095/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на Общинския съвет гр. В. и на "НАТ" ЕООД гр. В. чрез техните пълномощници срещу решение № 1423/28.07.2017 г. по адм. д. № 1786/2015 г. на Административен съд В. Считат обжалваното решение за недопустимо и алтернативно -за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба- министъра на РРБ чрез областния управител на област с административен център-В. и С. В. П. не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна и чл. 218, ал. 2 АПК, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от жалба на министъра на РРБ чрез областния управител на област с административен център - В. срещу Решение № 2106-14/30.03.2015 г. на Общински съвет-В., с което е одобрен проект за ПУП-ПРЗ за жилищен комплекс "Ч." на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 11 от ЗМСМА, чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 110, ал. 4, чл. 16, ал. 1-5, чл. 22, чл. 103, ал. 4 от ЗУТ по отношение на ПИ с идентификатори 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.105, 10135.2562.207, 10135.2562.214, 10135.2562.89, 10135.2562.237 по КККР на гр. В. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт и е върнал преписката на Общинския съвет В. за ново произнасяне. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: От заключението на експертизата, ПИ 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.150, 10135.2562.195, 10135.2562.177, 10135.2562.89 са държавна частна собственост; ПИ 10135.2562.105 е предмет на спор за собственост между Държавата и О. В. по дело № 334/2015 г.; ПИ 10135.2562.237 е в съсобственост между В. И. и Областна администрация; За ПИ 10135.2562.207 липсват по делото данни за собственост, а от извършена справка в областна администрация е предоставен АДС № 10065/1969 г. Експертизата не може да даде отговор на въпроса: неприложена първа регулация по предходен план или неурегулирана територия за ПИ 10135.2562.116, 10135.2562.28, 10135.2562.177 и 10135.2562.89, поради липса на съхранен действащ план за регулация. За ПИ 10135.2562.245, 10135.2562.150, 10135.2562.195, ПИ 10135.2562.105, 10135.2562.214, 10135.2562.237 е налице хипотезата - неприложена първа регулация по предходен план. За имот № 10135.2562.207 не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Поради липсата на ЗРП по Заповед № 341/27.03.1963 г. на КАБ, в частта му на 19 м. р., гр. В., експертизата не дава категоричен отговор дали процесния план е в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 5 от ЗУТ. В настоящия случай и според фактическите установявания на съдебно-техническата експертиза, изцяло неотносими са правилата на чл. 16, ал. 1 от ЗУТ. Според експертизата ПИ - 214 и ПИ - 150, попадат в улична регулация. За ПИ № № 10135.2562.28, 10135.2562.89, 10135.2562.116 и 10135.2562.177, попадащи в територията на 19м. р., гр. В. експертизата не дава отговор относно предвижданията, поради липса на планове от 1963 г. и от 1996 г. за територията на 19 м. р. В улична регулация според експертизата попадат и малка част от ПИ - 245 и ПИ - 195. Предвиждането относно посочените ПИ не е за която е да е от дейностите предвидени в чл. 16, ал. 1 от ЗУТ, поради което същите са проектирани в нарушение на закона. Решението е недопустимо по отношение на имоти с идентификатори 10135.2562.177, 10135.2562.105 и 10135.2562.214 при следните съображения: За имот с идентификатор 10135.2562.177 е съставен акт за държавна собственост АДС № 8599/2014 г. с площ 23 878 км м. урбанизирана територия, комплексно застрояване и АОС № 8345/2015 на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС във връзка с § 42 ПЗР на ЗИД на ЗОС, като е вписан в съсобственост в кадастралния регистър на държавата чрез областна администрация област В. и на община В. За имот 10135.2562.105 е съставен акт АДС 809/1950 г. и АОС № 57/2014 г. От заключението на вещото лице е видно, че за имота през 2003 г. е одобрен ПУП-ПРЗ, съгласно който същият попада в УПИ I-обществено обслужване. В кадастралния регистър имотът е записан само на община В. За имот с идентификатор 10135.2562.214 е съставен АДС № 807/1950 г . за вила на 118 кв м и място, съставляващо парцел № ХI- кв. 67, като според представения АДС се отчуждават вила и 1 дка място. Съгласно отметка върху акта за държавна собственост и съгласно заповед № 198/27.07.1992 г. на кмета на община В. имотът /отчужден и одържавен/ е отписан от актовите книги и не е държавен. Според заключението на вещото лице процесният имот ПИ-214 съгласно заповед на кмета на община В. от 27.07.1994 г. попада в УПИ I-трафопост, УПИ III-общ. и УПИ V-обществено строителство и в улична регулация. В кадастралния регистър имотът е записан на Р. Б. с отметка - без документ за собственост. За този имот, целият с площ от 8 892 кв. м. жалбоподателят пред първата инстанция няма доказателства за собственост извън одържавена част, която е деактувана. В разглеждания смисъл съдът изрично е указал на жалбоподателя да представи доказателства за собственост, които не са ангажирани. Поради това не е налице активна процесуална легитимация за първоинстанционния жалбоподател от обжалване на решение като оспореното. Тези аргументи са относими и за имотите с идентификатори 10135.2562.177, 10135.2562.105, за които са съставени и актове за общинска собственост, а за имот 10135.2562.105 е налице и висящ спор за собственост между държавата и община В. Актовете и за държавна и за общинска собственост нямат правопораждащо действие, поради което при конкуренция между тях спорът следва да бъде решен по общия исков ред. На второ място, според § 7 ПЗР към Закона за местното самоуправление и местната администрация ДВ, бр. 77 от 1991 г., изм. и доп., бр. 49 от 1995 г., изм., бр. 26 от 2000 г.) с влизане в сила на този закон преминават в собственост на общините и следните държавни имоти: 1. незастроени парцели и имоти в селищните територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им напредишните им собственици; 2 общинските пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; 3 жилищните обекти, изградени по реда на чл. 117 от Закона за териториално и селищно устройство, за оборотни жилища или за социални мероприятия, включително за отдаване под наем на социално слаби семейства; 4. обектите на общинската инфраструктура с местно значение, предназначени за административните потребности на общините, както и за здравно, образователно, културно, търговско, битово, спортно или комунално обслужване. Според § 42 ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост / (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.) застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Тези имоти, според заключението на вещото лице, съгласно заповед № 341/1963 г. на КАБ е одобрен ЗРП за 19 и 20 микрорайони за "комплексно жилищно строителство", който е реализиран през 70- те години на миналия век. С този план терените са отредени за обществено обслужване и улична регулация. С цитираните преходни разпоредби на ЗССМА и Закона за общинската собственост се въвежда разграничение на правото върху обекти принадлежали на държавата, като по законодателен път се променя и принадлежността на правото на собственост спрямо различните субекти - участници в гражданския оборот, които до този момент не са били негови титуляри. Нормата на § 7 ПЗР на ЗМСМА очертава обектите, които при влизане в сила на посочения нормативен акт преминават в собственост на общините. Според редакцията пък на § 42 ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост трансформацията на държавната в общинска собственост настъпва по силата на закона /използвано е понятието "преминава"/. ЗМСМА е в сила от 17.09.1999 г., а Законът за общинската собственост е в сила от 01.06.1996 г. Процесният имот ПИ-214 съгласно заповед на кмета на община В. от 27.07.1994 г . попада в УПИ I-трафопост, УПИ III-общ. и УПИ V-обществено строителство и в улична регулация и удовлетворява изискванията на цитираните разпоредби. Имот 10135.2562.177 е за урбанизирана територия, комплексно жилищно застрояване, имот 10135.2562.105, по одобрен ПУП-ПРЗ- попада в УПИ за обществено обслужване, като и двата имота са актувани като общински на основание § 42 ПРЗ на ЗИД на ЗОбС. Предвид изложеното обжалваното решение в частта му досежно тези имоти е постановено по недопустима първоинстанционна жалба. Решението в тази му част следва да бъде обезсилено, а производството по делото-прекратено. По отношение на останалите имоти съдът е приел, че не са налице предпоставките на чл. 16, ал. 1 ЗУТ и чл. 22 ЗУТ. В тази част решението е необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните норми. В разглеждания аспект съдът не е изложил мотиви кое е водещото правно основание на оспореното решение, с което се одобрява проект- ПУП- ПРЗ за жилищен комплекс "Ч." - 19 и 20 микрорайони, което се извършва съобразно разпоредбата на чл. 22 ЗУТ. По същество това е план за преструктуриране на жилищни комплекси, при който се изработва и план регулация и застрояване. При това се урегулират в имоти прилежащи части към съществуващи сгради, други имоти се урегулират и предвиждат за застрояване при спазване на правилата за комплексно застрояване, а незастроени имоти, за които не може да се предвиди застрояване съгласно чл. 22, ал. 6 ЗУТ, се се урегулират като озеленена площ за широко обществено ползване . В това отношение съдът не е изложил никакви мотиви, нито е направил анализ на конкретните, засегнати от обжалваното решение имоти. Изобщо не е изяснен въпроса какво точно се претендира и отрежда-дали се предвиждат за застрояване и урегулиране тези имоти, както и дали вече са били предмет на регулация и какво точно е предвидено за всеки един от имотите. Аргументът, че експертизата не може да даде отговор дали процесният план е в съответствие с изискванията на чл. 22, ал. 5 от ЗУТ, не освобождава съда да направи относимите фактически констатации. За да се приеме наличието или липсата на предпоставките на чл. 22, ал. 6 и 7 ЗУТ, следва да се прецени плътност, интензивност за застрояване и минимални изисквания за озеленяване, което не е подложено на мотивировка. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде обезсилено частично, а в останалата част -отменено, като в отменената част делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд съобразно мотивите на настоящия съдебен акт. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на касатора "НАТ" ЕООД следва да се присъдят направените и претендирани разноски по приложен списък в размер на 650 /шестотин и петдесет/ лв, а на Общински съвет -В. разноски по компенсация, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 250 /двеста и петдесет/ лв. без представен списък на разноски. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,