Решение № 10 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 943/2009 г.

Решение № 10 от 28.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 943/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по молба на "Н" О. гр. Пловдив "за отмяна на влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 3634/2007 г. на ВКС, V Г. О, в частта, с която е оставено в сила решението на Пловдивския окръжен съд, VIII гр. с., по гр. д. № 3079/2006 г., с което "Н" О., гр. П. е осъден да заплати на Д. Х. И. от гр. А. обезщетение в размер на 1005,96 лв. за времето, през което е останал без работа през периода от 27.04.2006 г. до 27.10.2006 г., ведно със законната лихва от деня на падежа на всяко вземане до окончателното му изплащане. Молбата за отмяна е подадена на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК като молителят счита, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които не са били известни на молителя при решаване на делото и които са от съществено значение за решаването на спора. Ответникът по молбата Д. Х. И. от гр. А. оспорва същата. Излага съображения, че посочените в молбата обстоятелства не са нови или новооткрити, както и че страната е могла да се снабди с тях своевременно. Молбата за отмяна е неоснователна. За да обоснове наличието на основанието за отмяна на влязлото в сила решение молителят се е позовал на справка от Националната агенция по приходите / НАП/ от която се установява, че в рамките на срока, за който на ответника по молбата му е присъдено обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставането му без работа поради незаконно уволнение, същият е работил по трудов договор съответно от 12.09.2006 г. до 26.07.2007 г. при работодател "П" и от 04.07.2006 г. до 03.08.2006 г. при работодател "В". Тези обстоятелства безспорно имат значение за правилното решаване на спора относно дължимостта и размера на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ. Същите са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото са открити след приключване на делото с влязло в сила решение. Независимо от това хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не е изпълнена, доколкото не е налице кумулативното условие тези обстоятелства да не са могли да бъдат известни при решаването на делото. Данните от Националната агенция по приходите имат публичен характер и за страната не имало пречка да се снабди тях и да ги предостави на съда за да бъдат съобразени при постановяване на решението по чл. 225, ал. 1 КТ. Същата не е проявила активност, поради което съдът е постановил своето решение само въз основа на данните намиращи се в трудовата книжка на ответника. Недопустимо е по пътя на извънредният способ на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК, страната да търси пререшаване на решения вече правен спор с влязло в сила решение след като не е положила необходимите усилия за решаването на този спор при пълнота на всички относими към него доказателства. По изложените съображения молбата е неоснователна и следва да се остави без уважение. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.