Решение № 339 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2009 г.

Решение № 339 от 7.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1212/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Добрила Василева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е съгласно определение № 9 от 6.01.2001 г. за допускане разглеждането на касационната жалба, подадена от Г. М., З. Х. и Н. Х. срещу въззивно решение № 442 по гр. д. № 1164/2008 г. на Варненски окръжен съд, с което искът им за собственост на имот пл. № 1* по плана на новообразуваните имоти на селищно образувание "П", землището на гр. В., кв. Галата, е отхвърлен. Разглеждането на жалбата е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - наличие на противоречива съдебна практика по въпросите за предела на косвения съдебен контрол, който в производство като настоящото може да се упражни върху решение на поземлената комисия за възстановяване правото на собственост на бивши земеделски земи. В касационната жалба се поддържа, че решението на въззивния съд е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът без основание подложил на проверка решението на поземлената комисия, с което процесният имот е бил възстановен и не обсъдил липсата на правно основание за ответниците да владеят имота. Това довело до неправилно отхвърляне на ревандикационния иск, поради което ищците молят за отмяна на решението и уважаване на иска. За да се произнесе по жалбата настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Искът има за предмет защита на правото на собственост на ищците, които твърдят, че са собственици по силата на възстановяване от поземлената комисия, а ответниците владеят имота без правно основание, тъй като не са били налице условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ и те неправомерно са изкупили имота. За да отхвърли иска въззивният съд е приел, по повод противопоставено от ответниците възражение, че ищците не са доказали техният наследодател Х да е бил собственик на имота към момента на кооперирането, тъй като вече е бил починал. По тези съображения не е разгледал претенцията по същество, а именно дали са били налице предпоставките на закона за изкупуване на имота по реда на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. Въпросът за това допустимо ли е било да се слуша възражението на ответника във връзка с легитимацията на ищците е решаван противоречиво в съдебната практика, но следва да се посочи по реда на чл. 291, ал. 1, т. 1 ГПК, че ВКС намира за правилна практиката, която приема, че при спорове за собственост, свързани с имоти, възстановени по ЗСПЗЗ, ответникът би могъл да противопостави възражение за липсата на активна материалноправна легитимация само ако противопоставя свои права върху имота също по реда на възстановяването - т. е. ако е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Тази особеност при допустимостта на косвения съдебен контрол на административни актове с вещноправно действие, при постановяването на които не са участвали трети заинтересовани лица, е обусловена от предмета на обществените отношения, които се регулират от ЗСПЗЗ и който има за цел преди всичко земята да се възстанови на бившите собственици, а правата на ползвателите да запазят имотите си е уредена като едно изключение, което не може да се прилага разширително, включително и от гледна точка на процесуално поведение. По тази причина в разглежданата хипотеза ползвателят може са се брани само с възражения, защитаващи правата, които му дава законът, а именно да докаже, че правото на ползване му е предоставено по надлежния ред и че е изпълнил изискванията на закона за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. В този смисъл настоящият състав на ВКС намира за правилна практиката, изразена в р. № 1* от 17.01.2008 г. по гр. д. № 1033/2007 г. на ВКС, II г. о., а не тази в обжалваното въззивно решение и затова последното подлежи на отмяна на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. В същия смисъл е създадена практика на ВКС и по чл. 290 ГПК, а именно р. № 329 от 27.04.2010 г. по гр. д. № 927/2009 г. и р. № 420 от 26.05.2010 г. по гр. д№ 412/2009 г. на I г. о. Въззивният съд не е разгледал останалите въпроси по делото, свързани с доводите на ищците че не са спазени условията за изкупуване на имота, както и възраженията на ответниците и представените доказателства, поради което в тази част към решението липсват мотиви и правилността му не може да бъде проверена от касационната инстанция. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК делото следва да се върне на въззивния съд за постановяване на ново решение по съществото на спора. Водим от горното настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение