Решение № 7257 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12187/2017 г.

Решение № 7257 от 1.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12187/2017 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Ш. Ш., гражданин на Афганистан, против решение № 5089 от 01.08.2017 г. по адм. дело № 6807/2017 г. по описа на АССГ (Административен съд С. - град). Т. се неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалноправни разпоредби, необоснованост и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено със законните от това последици. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ при МС/, гр. С., чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - Четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С. - град, П. отделение, 18 състав, в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отхвърлил като неоснователна жалбата на С. Ш. Ш., лице от мъжки пол, гражданин на Афганистан, против решение № 10965 от 30.05.2017 г. на председателя на ДАБ - МС (Държавната агенция за бежанците при МС), с което е постановен отказ да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, с правно основание чл. 75, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 вр. с чл. 9 от ЗУБ. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт е издаден при спазена процедура и в писмена форма, без да са допуснати процесуални нарушения. За да отхвърли жалбата на С. Ш. Ш. срещу решението на административния орган, съдът се е мотивирал с бежанската история на чужденеца при проведените задължителни няколко интервюта. Приел е, че правилно административният орган се е мотивирал, че се касае за икономически имигрант. Посочено е, че водещото е лошото икономическо състояние в страната, бедността и ниския стандарт, като отделните актове на насилие не го характеризират като безогледно. Възприета е констатацията, че всеки един орган, до когото е отправена молбата за закрила е може и е длъжен да направи конкретна преценка за обстоятелствата за уважаването й, вкл. дали насилието не е безогледно, преценено по пълзящата скала, посочена в т. 39 на решение от 17.02.2009 г. на Съда на ЕС по дело № С-465/07 г. Следователно е направен извод, че не са налице основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Прието е, че наличието на всички посочени факти, изложеното в интервюто, относно желанието на жалбоподателя да замине за Германия, за да потърси по-добри условия за работа и живот сочат, че чужденецът търси закрила по икономически причини, а не защото е подложен на преследване поради личното си положение в страната си по произход. Икономическите причини не попадат в обхвата на чл. 8 от ЗУБ. Обстоятелството, че чуждият гражданин е имал затруднения от личен и социално - икономически характер не е основание за предоставяне на статут. Първоинстанционният съд е приел, че не съществуват никакви достоверни доказателства, че жалбоподателят е бил принуден да напусне държавата си по произход поради това, че там е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства. В Афганистан не е налице изключително висока степен на насилие, която се изисква по аргумент от т. 39 от Решение № С - 465/07 на СЕС. Т. като жалбоподателят не доказва, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, то за предоставяне на хуманитарен статут се изисква висока степен на безогледно насилие. Съдебното решение е правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. П. А. съд С. - град, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от жалбоподателя причини да напусне страната си - не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Изтъкнатите причини са от личен и семеен характер и не обосновават наличието на основанията по чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на съда и за това, че не са налице материалните предпоставки за уважаване молбата на С. Ш. Ш. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложен на тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Видно от мотивите на обжалваното решение, съдът е мотивирал решението си именно с установеното актуално положение в държавата на произход на чужденеца. Административен съд С. - град, позовавайки се на справки относно" И. Р. А. № МД-250/28.02.2017 г. и № МД-829/10.07.2017 г. на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС, правилно е приел, че описаните в справките за Афганистан случаи на самоубийствени атентати не могат да се приемат за вътрешен въоръжен конфликт по критериите на Женевските конвенции от 12.08.1949 г. и по смисъла на чл. 1 от Допълнителен протокол към тях от 8 юни 1977 г. относно защитата на жертвите на въоръжени конфликти с немеждународен характер (Протокол II), поради което нормите на международното хуманитарно право не намират приложение. Жалбоподателят не е заявил да има проблеми, свързани с вътрешно-политическата обстановка в Афганистан. В конкретния случай, от изявленията му е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Не се установяват и тежки посегателства спрямо личността на жалбоподателя, както и изтезание, нечовешко или унизително отношение или наказание. Правилен е изводът на съда, че в обжалваното решение органът не само е обсъдил информация за страната по произход на жалбоподателя, но в пълнота е съобразил всички относими към твърденията му обстоятелства за личното му положение, доколкото същият е заявил единствено икономически причини и желанието му да се установи конкретно в Германия. Правилен е и изводът на органа, че жалбоподателят следва да се определи като мигрант по смисъла на § 62 от Наръчника на Службата на ВКБООН. В случая са заявени само семейни причини, които са неотносими към основанието по чл. 8, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец и към чл. 9, ал. 1 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Настоящият състав на ВАС намира за неоснователен довода на касатора за нарушаване на правото му на лично явяване пред съда, поради нередовно призоваване. С определение от 27.06.2017 г. на първоинстанционния съдебен състав на АССГ е разпоредено да бъде съобщено на С. Ш. Ш., като страна по делото, на посочения от него адрес, който е: гр. С., ул. П.. И. Г. №..., РПЦ на ДАБ при МС. Н. 29.06.2017 г. е посетен адреса, като И. Ц. - "настанител" в бежанския център (БЦ) "Военна рампа" е заявил, че лицето не фигурира в регистъра. С касационната жалба е представена регистрационна карта на чужденец, като се твърди, че тя е доказателство, че пребивава на адреса, посочен в нея. Доколкото на чужденеца е позволено по време на производството да се движи в рамките на определената зона (чл. 29, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), то за касационния жалбоподател съществува възможност да пребивава в зона - С., без да е на посочения адрес, поради което представеното доказателство не опровергава отразеното в призовката, че не е намерен на адреса. Поставено е обявление на определеното за това място в съда. Като е отхвърлил жалбата на С. Ш. Ш., Административен съд С.-град е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните пороци и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,