Решение № 7232 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15705/2009 г.

Решение № 7232 от 1.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15705/2009 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Столична РДНСК чрез неговия процесуален представител и на Любе Ангелов Спасов чрез неговия пълномощник срещу решение № 63/05.10.2009 г. по адм. д. № 1840/2009 г. на Административен съд София -град. Считат обжалваното решение за неправилно като противоречащо на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-Евтим Николов Георгиев, Снежанка Христова Георгиева и Николай Евтимов Георгиев намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Евтим Николов Георгиев срещу заповед № ДК-10-22/18.02.1009 г. на първия касатор, с която е отменено разрешение за строеж № 31/19.09.2005 г. за преустройство на едноетажна жилищна сграда с магазини в кафе- сладкарница. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед. Така постановеното решение е правилно като съответно на материалния закон при следните съображения: Жалбоподателят пред съответната РДНСК няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ, тъй като не се касае за нов строеж, пристрояване или надстрояване, както и за жалбоподателя не са налице вещни права върху имота, предмет на оспореното разрешение за строеж. Не е налице и хипотезата на чл. 149, ал. 2, т. 2 ЗУТ, тъй като извършеното преустройство би легитимирало като заинтересовано лице собственика на съседния имот / какъвто е Спасов/, само ако преустройството е свързано с масов достъп на външни лица и кумулативно с това изискване и с наднормено за зоната шумово и друго замърсяване съгласно чл. 39, ал. ЗУТ. Такива обстоятелства не са налице. На последно място отмененото разрешение за строеж към датата на постановяване на оспорената заповед е било влязло в сила поради следното: Видно от приложените жалби на Любе Спасов / при евентуалната хипотеза същият да има качеството на заинтересовано лице/, входирани съответно на 29.08.2005 г. и 21.10.2008 г. в Столична РДНСК, е формиран мълчалив отказ поради следното: Законът за устройство на територията /ЗУТ/ е специален закон и началникът на РДНСК, съгласно чл. 216, ал. 5 от ЗУТ, се произнася по жалби срещу актовете на главните архитекти на общините (районите), в 15-дневен срок от постъпването на жалбите. В производството по жалби началникът действа като особена юрисдикция и непроизнасянето му в срок е равнозначно на мълчалив отказ. Поради това жалбоподателят е следвало да обжалва именно този мълчалив отказ на началника на Столична РДНСК, което не е сторено. Това обстоятелство сочи на влязло в сила разрешение за строеж. Съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ издадените разрешения за строеж заедно с одобрените инвестиционни проекти могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересовано лице в срока по чл- 149, ал. 3 ЗУТ или при служебна проверка от органите на ДНСК в 7-дневен срок от уведомяването им- тоест до влизането им сила. Поради това правните последици на евентуално унищожаемото разрешение за строеж /в случая и такава незаконосъобразност не е налице/ следва да бъдат. Ето защо при влязло в сила разрешение за строеж началникът на Столична РДНСК не е имал компетентност за отмяната му. Като е преценил обжалваната заповед като незаконосъобразна, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното съдебно решение съдът не е допуснал и съществени нарушения на процесуални норми, поради което решението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение