Решение № 10550 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10598/2010 г.

Решение № 10550 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10598/2010 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, при ЦУ на НАП, против решение № 2279 от 7.07.2010 г., постановено по адм. дело № 8481 от 2009 г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отменен по жалба на "Лофт" ООД - гр. София, РА № 2000901448 от 12.05.2009 г. на ТД на НАП - София-град, потвърден с решение № 1457 от 20.10.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. София, в частта на допълнително начислен ДДС общо в размер на 4525,92 лв. главница със съответните лихви за периода м. 04.2008 г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против РА и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба - "Лофт" ООД - град София, чрез процесуалния си представител - адв. Дженева, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания, приема следното: Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: За да постанови решението си, първоинстанционният съд е възприел установената от ревизиращите органи фактическа обстановка, според която с нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 136 от 10.04.2008 г. е извършена замяна на апартамент ведно с припадащите се идеални части, изградени на груб строеж, срещу 1/2 ид. част от УПИ IV СНС. Съгласно разпоредбата на чл. 130 от ЗДДС е приел, че е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, поради което са налице две насрещни доставки, по всяка една от които всеки един от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава. В тези случаи, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 7 ЗДДС се приема, че данъчната основа на доставката е пазарната цена на предоставяната стока или услуга, изчислена към датата, на която данъкът е станал изискуем. С оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДДС съдът е приел, че данъчното събитие е възникнало на датата, на която собствеността върху стоката или услугата е извършена, в случая това е датата, на която е извършено прехвърлянето, а именно 10.04.2008 г., и по този въпрос не е имало спор. Не е имало спор и по това, че правилно е издадена и отразена фактура № 8 от 10.04.2008 г. с данъчна основа 50 418,24 лв. и с отразения по нея ДДС. Съдът е приел, че правилно органът по приходите на основание чл. 60, ал. 1 ДОПК, с оглед определяне на пазарната стойност на имотите и предвид необходимостта от специални знания, е възложил експертиза. При изготвянето на тази експертна оценка вещото лице не се е съобразило с методите за определяне на пазарни цени, посочени в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК, и само е избрало методите, по които е извършило оценката. Използвал е метода на амортизираната възстановителна стойност, който метод не е сред посочените в § 1, т. 10 от ДР на ДОПК и е неподходящ, тъй като сградата е на един месец и още не е завършена. Вторият използван метод на пазарните аналози съдът също е приел, че не е сред посочените в ДОПК и във връзка с него липсва достоверна информация за реално осъществените сделки. Предвид това съдът е приел за меродавна съдебно-оценителната експертиза, която е определила пазарната стойност към 10.04.2008 г., използвайки метода на пазарните цени и метода на увеличената стойност. С оглед заключението е приел, че пазарната цена на стоките по издадената фактура № 8 от 10.04.2008 г. следва да бъде определена в размер на 73 047,87 лв., при което дължимият ДДС съгласно чл. 82, ал. 1 вр. с чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е в размер на 14 609,57 лв., от което следва, че ДДС за възстановяване следва да бъде в размер на 4525,92 лв., и за разликата над този размер е отменен актът. Тук следва да се спомене, че диспозитивът на съда е непълен, тъй като не е постановено отхвърляне на жалбата в останалата част, но тъй като няма жалба в тази част, то не следва да се отменя ходът по същество и да се връща делото за отстраняване на този пропуск. Така постановеното решение е правилно постановено в съответствие с правно релевантните факти по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Правилно съдът при определяне на дължимия за доначисляване ДДС е взел предвид заключението на съдебно-оценителната експертиза, приета неоспорена в производството, и това на съдебно-счетоводната експертиза. Приетият подход за изчисляване на пазарната стойност от съдебно-оценителната експертиза се доближава в по-голяма степен до методите за определяне на пазарните цени така, както са посочени в разпоредбата на § 1, т. 10 от ДР на ДОПК. Предвид това във връзка с основния спор по делото каква е пазарната цена на заменените имоти съдът, съобразявайки заключението на назначените и приети неоспорени в производството две експертизи, правилно е установил размера на дължимия ДДС за възстановяване, който следва да бъде 4525,92 лева. Предвид изложеното и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,