Решение № 1079 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2019 г.

Решение № 1079 от 22.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5116/2019 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Юруков, чрез процесуалния си представител адв. Гочев, срещу решение № 1879 от 19.03.2019 г., постановено по адм. дело № 12664/2018 г. от Административен съд - София-град (АССГ) с доводи за неправилност, поради допуснати нарушения на процесуалните правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Моли да бъде отменено, а спорът – решен по същество. Претендира присъждане на разноските по делото. Редовно призован за съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответната страна – Национална агенция за приходите гр. София (НАП), чрез пълномощника си ст. юрк. Иванова, в открито съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Моли първоинстанционното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Производството пред Административен съд - София-град се е развило по исковата молба на И. Юруков срещу Национална агенция за приходите гр. София, като претендира обезщетение в размер на 10 000 лв. за претърпени неимуществени вреди за периода от 26.03.2018 г. до 10.10.2018 г. вследствие от издаването на незаконосъобразно Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0019291/26.03.2018 г., мораторна лихва от 10.10.2018 г. до предявяване на иска – 3.12.2018 г. в размер на 152, 78 лв., законната лихва след предявяване на исковата молба - от 4.12.2018 г. до окончателното изплащане на главницата. С оглед обстоятелствата изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото от съда е дадена възможност да се ангажират относими към предмета на спора доказателства, които са събрани. Със събирането, анализирането и обсъждането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка по делото и въз основа на това е направил своите правни изводи. С решението си по делото административният съд е отхвърлил изцяло предявения от И. Юруков против НАП иск като неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат от фактическа страна административният съд е установил, че с Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С180022-022-0019291/26.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София, е наложен запор на банковите сметки на ищеца в "Банка ДСК" АД, "Стопанска и инвестиционна банка" АД И "Юробанк и Еф Джи България" АД, тъй като е преценено, че ще се затрудни събирането на установено и изискуемо публично вземане в размер на 23 316, 56 лв. Жалбата срещу това постановление е отхвърлена с Решение № ПИ-211/08.05.2018 г. на директора на ТД на НАП София. Установено от съда е, че във връзка с образуваното производство по съдебно обжалване, с Решение № 5713/10.10.2018 г. по адм. д. № 6161/2018 г. по описа на АССГ, е отменено Решение № ПИ-211/8.05.2018 г. на директора на ТД на НАП София, както и постановление изх. № С180022-022-0019291/26.03.2018 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП София, като същото не подлежи на обжалване или протест и е влязло в сила. От съда служебно е изискано за послужване и адм. дело № 6161/2013 г. на АССГ. С оглед на дадените на ищеца указания и представените по делото доказателства съдът е констатирал, че Юруков не е разполагал със сметки в "Банка ДСК" АД, "Стопанска и инвестиционна банка" АД и "Юробанк и Еф Джи България" АД, като банковата сметка в "Банка ДСК" АД е закрита много преди датата на налагане на обезпечението. От изслушаните по делото свидетелски показания, съдът приел, че не се доказват претендираните от ищеца неимуществени вреди. По тези съображения първоинстанционният съд е заключил, че въпреки, че е налице отменен като незаконосъобразен акт на публичен изпълнител към НАП, отменен с влязло в сила съдебно решение не са налице останалите кумулативно изискуеми предпоставки за реализиране на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – реално причинена вреда и причинна връзка между отменения като незаконосъобразен акт и претендираните вреди, поради което е отхвърлил исковата молба като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. В конкретната хипотеза, той не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като към установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд и не следва да ги преповтаря в своето решение. Следва да се добави само следното: На първо място, не се конкретизират по вид и интензитет страданията и негативните емоции, претърпени от касационния жалбоподател, които да са пряка и непосредствена последица от отмененото постановление от 26.03.2018 г. за наложен запор в три банки, където не е имал сметки, върху които реално да бъде наложен запор. Съдът е съобразил и обстоятелството, че има и друго постановление за налагане на запор на сметки на дружеството в още 10 банки, което е предмет на друго дело и което е отменено като незаконосъобразно, а претенцията за вреди е отхвърлена от съда с решение по адм. д. № 7776/2018 г. на АССГ, потвърдено към настоящия момент от ВАС с решение № 9730/2019 г. и влязло в законна сила. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковата претенция е недоказана и е отхвърлил иска като недоказан. По така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на касатора не следва да се присъждат. Искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски по делото, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение е неоснователно. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 от ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и чл. 143 от АПК. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,