Решение № 10362 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2019 г.

Решение № 10362 от 4.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3699/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Екохимпром" ООД, ЕИК 203003360, подадена чрез адв. Балкански, срещу решение № 246/06.02.2019 г., постановено по адм. д. № 1329/2018 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № Р-16001617006448-091-001/01.02.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с Решение № 201/10.04.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - гр. Пловдив при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени в жалбата съображения касаторът моли да бъде постановено ново решение, с което да бъде отменено първоинстанционното решение и обжалвания РА. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директора на дирекция "ОДОП"– гр. Пловдив, чрез юрк. Панова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата и правилността на решението на посочените касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на "Екохимпром" ООД против ревизионния акт, с който на дружеството е отказан данъчен кредит в размер на 10 783, 34 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 2 252, 18 лв, както и е допълнително установен корпоративен данък за 2015 г. и 2016 г. в общ размер 5 391, 67 лв. и са начислени лихви за просрочие в размер на 756, 49 лв., като неоснователна. За да обоснове формирания краен извод за неоснователност на релевираната жалба, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да постанови това решение, съдът е приел, че с РА законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по фактурираните услуги с доставчик "Рекламна издателска къща Тоге" ЕООД и от "ПМ 1389" ЕООД. След съвкупна преценка на събраните доказателства първоинстанционният съд е възприел извода на органите по приходите за нереалност на доставките и оттам за липса на предпоставка за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. Основен спорен въпрос в производството е било налице ли е реално осъществена доставка на рекламни услуги, за които жалбоподателят е упражнил право на данъчен кредит, респективно дали посоченият във фактурите ДДС е начислен правомерно. Първостепенният съд правилно е приел, че правото на данъчен кредит се обуславя не само от наличието на фактури, а зависи и от това дали доставчикът е извършил посочените в издадените от него фактури доставки на стоки или услуги. Съобразно общите правила за разпределяне на доказателствената тежест, жалбоподателят, който претендира възникването и законосъобразното упражняване на правото на данъчен кредит по процесните фактури е следвало да докаже при пълно и главно доказване наличието на предпоставките по чл. 68 и 69 от ЗДДС и отсъствие на пречки по чл. 70 от същия закон, които да препятстват упражняването на правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно и не страда от пороците, посочени в касационната жалба. За установяване реалност на доставките в тежест на жалбоподателя е да конкретизира какви точно са извършените услуги, че същите са извършени от посочените по-горе лица, както и че извършените услуги са послужили за търговската му дейност. Процесните фактури, документират сделки с предмет - реклама, но същите не отговарят на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. От тях не може да се определи конкретно вида на доставката. Освен фактурите от ревизираното лице са представени договори за възлагане на услугите. Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от договора от 29.10.2015 г. с "Рекламна издателска къща Тоге" ЕООД и от договора от 04.01.2016 г. с "ПМ 1389" ЕООД изпълнителят следва да изготви доклад за извършените по дата и вид подобрения с цел по-добра SEO оптимизация на уеб-сайта, като такива доказателства не са ангажирани. Липсват приемо-предавателни протоколи, които да удостоверят предаването и съответно приемането на фактурираната услуга. Като допълване на мотивите на първоинстанционното решение следва да бъде посочено, че относно доставките на услуги, обективирани в процесните фактури, се констатира липсата на индивидуализация на предмета на фактурите. Предвид начина, по който е вписано наименованието на услугите: "реклама" е очевидно, че предметът им е неясен до степен невъзможност да се идентифицира услугата, тъй като не са посочени никакви индивидуализиращи белези досежно съответните сключени договори, и вида на рекламните услуги, посочени във фактурите, по които се твърди, че са издадени същите. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС фактурата задължително съдържа вида на услугата. Предвид изложеното, в настоящия случай конкретизиран реквизит "вид на услугата" липсва. Съдържанието на фактурите не отговаря на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО и на цитираната разпоредба на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС – в описанието на услугата не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. Тази неяснота относно предмета на доставките не е преодоляна чрез съпътстващи фактурите документи. Непълнотата на фактурите възпрепятства установяване съответствието им на действително извършена сделка, възможността за доказване реалността на доставката, респективно установяване настъпването на данъчни събития, и е самостоятелно основание за отказ на право на данъчен кредит по тези фактури. В Решение на СЕС по дело С-271/12 се приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Поради липсата на индивидуализация на предмета на фактурите не може да се установи дали представените по делото договори са действително издадени във връзка със сочените фактури. Всичко това налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Относно частта на РА по ЗКПО за 2015 г. и 2016 г. правилно е прието, че с оглед констатациите по ЗДДС и по конкретно за липса на реалност на доставките от "Рекламна издателска къща Тоге" ЕООД и от "ПМ 1389" ЕООД, се налага изводът, че са налице основанията за да бъде преобразуван към увеличение финансовият резултат на дружеството поради непризнаване на разходите по процесните фактури, за които не е установена документална обоснованост. Заплащането на възнаграждения за услуги, без те да са реално извършени е отклонение от данъчно облагане, поради което ДФР на РЛ се определя без да се вземат по внимание съответните сделки. Съответно правилно е начислен допълнително корпоративен данък върху увеличението. По изложените съображения касационният съд намира, че обжалваното решение в своята цялост е законосъобразен съдебен акт. Не се установяват пороци на решението при прилагане на материалния закон. Обжалваното решение на АС-Пловдив е правилно и като такова следва да се остави в сила. Разноски: С оглед резултата по делото в полза на ответника по касация Дирекция "ОДОП" Пловдив при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 830 лв. на основание чл. 9, ал. 3 вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение