Решение № 83 от 10.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 299/2021 г.

Решение № 83 от 10.05.2021 г. на ВКС по н. д. № 299/2021 г., III н. о., НК, докладчик председателят Антоанета Данова Производството е образувано по касационен протест, подаден от прокурор от Апелативна прокуратура- гр. София, срещу решение № 60 от 26.02.2021 г., постановено по внохд № 63/2021 г. по описа на Софийски апелативен съд.

В протеста се твърди, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, тъй като не се е произнесла по преквалифициране на деянието, извършено от подсъдимата, по по-леко наказуемия състав, което е означавало, че тя е следвало да бъде призната за виновна по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК и съдът да приложи закона за давността, като не я накаже, а не да отменя присъдата и прекратява производството по делото. Прави се искане за отмяна на протестираното съдебно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция.

Постъпило е възражение от адв. П. К., упълномощен защитник на подсъдимата С. К. - С., с което се оспорва подадения протест и се излагат конкретни съображения в подкрепа законо-съобразността на постановеното решение от Софийски апелативен съд.

В съдебното заседание пред ВКС, представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения. Акцентира на това, че съдебният акт, с който съдът се е произнесъл, не е следвало да бъде постановен по реда на чл. 289 от НПК, а законосъобразното решение е било първоинстанционната присъда да бъде изменена, подсъдимата призната за виновна в извършването на по-леко наказуемото престъпление по чл. 255, ал. 4 от НК, за което да не й се налага наказание, поради изтекла давност. Моли да бъде уважен протеста.

Защитникът на подсъдимата моли да бъде оставен без уважение депозирания протест, а решението на апелативния съд потвърдено като правилно и законосъобразно. Посочва, че по делото не е спорно, че претендираната сума като дължим данък е заплатена още в хода на първоинстанционното производство, с който факт се е съгласил и представителят на прокуратурата при разглеждане на делото пред въззивната инстанция, както и че не е спорно, че давността за наказателно преследване е изтекла за престъплението по чл. 255, ал. 4 от НК. При това положение, защитникът счита, че напълно законосъобразно съдът е прекратил наказателното производство, след като е преквалифицирал деянието по по-леко наказуемия състав.

В последната си дума подсъдимата С. А. К. -С. моли да бъде потвърдено решението на апелативния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационния протест, постъпилото възражение от защитника на подсъдимата, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 95 от 24.07.2020 г., постановена по нохд № 3520/2017 г., Софийски градски съд е признал подсъдимата С. К. -С. за виновна в извършването на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК, за което й е наложил наказание една година лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложил с изпитателен срок от три години и наказание глоба в размер на 1000 лв.

В тежест на подсъдимата са били възложени направените по делото разноски.

По въззивна жалба на адв. К., в качеството й на упълномощен защитник на подсъдимата С., пред Софийски апелативен съд е било образувано внохд № 63/2021 г., приключило с решение № 60 от 26.02.2021 г., с което първоинстанционната присъда е била отменена и вместо нея е било постановено на основание чл. 317 във вр. с чл. 289, ал. 2 по аргумент на противното основание вр. с ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК прекратяване на наказателното производство по делото, поради изтекла давност.

Касационният протест е ОСНОВАТЕЛЕН.

При постановяване на оспорения от прокуратурата въззивен съдебен акт, апелативният съд е допуснал редица съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК.

1. Въззивната инстанция напълно е игнорирала задължението си да провери изцяло правилността на постановената първоинстанционна присъда, съгласно разпоредбата на чл. 314, ал. 1 от НПК, още повече, че във въззивната жалба са били развити подробни съображения за несъставомерност на инкриминираното на подсъдимата престъпление, както от обективна, така и от субективна страна, като са били направени в условията на алтернативност три искания- да бъде отменена първоинстанционната присъда и подсъдимата оправдана, делото да бъде върнато за ново разглеждане, поради допуснати съществени процесуални нарушения, или деянието преквалифицирано по чл. 255, ал. 4 от НК. В съдебното заседание пред апелативната инстанция защитникът на подсъдимата е поддържал изцяло въззивната жалба и допълнението към нея, като изрично е посочил, че подсъдимата следва да бъде призната за невиновна. В условията на алтернативност, адв. К. е застъпила тезата за преквалификация на деянието по чл. 255, ал. 4 от НПК, като е изложила съображения и за това, че за посоченото престъпление е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване. Освен това, прочитът на съдебния протокол от 26.02.2021 г. показва и, че първото релевирано от подсъдимата искане е за обявяването й за невиновна и оправдаването й, алтернативно- делото да бъде прекратено, поради изтекла абсолютна давност. При това положение, Софийски апелативен съд, освен, че не е изследвал с решението си въпроса за виновността на подсъдимата, същият абсолютно неправилно е разчел исканията на подсъдимата и защитника й, направени в хода на съдебните прения. С други думи, съдът е следвало да провери дали са налице приетите от първата инстанция основания за осъждането на подсъдимата С. К. - С. и в тази връзка дали правилно е приложен материалния закон. Това е така, тъй като оправдаването на подсъдимото лице е най-силното основание и последиците за него са най-благоприятни. Като не е взел отношение по посочените въпроси, Софийски апелативен съд е допуснал съществено процесуално нарушение, довело до накърняване правата на подсъдимото лице. Само, когато се убеди, че липсват основания за постановяването на оправдателна присъда, съдът следва да се занимава с обстоятелството, дали са налице такива за преквалификация на деянието, респективно дали е изтекла давността за него.

1. В диспозитива на решението липсва преквалификация на престъпление от чл. 255, ал. 1 в такова по чл. 255, ал. 4 от НК. Отразяването в мотивите, че са "налице условия за преквалифициране на извършеното от подсъдимата в престъпление по чл. 255, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 2 от НК" съвсем не е достатъчно, за да се приеме, че такава преквалификация в действителност е сторена, при липсата й в диспозитива. Именно незаконосъобразния подход на съда да отмени присъдата и да прекрати наказателното производство, го е лишил от възможността да преквалифицира деянието, защото е невъзможно при отменена присъда да бъде извършено преквалифициране от едно престъпление в друго /в случая по привилегирован състав/.

1. Незаконосъобразно е прекратено наказателното производство по отношение на подсъдимата на основание чл. 289, ал. 2 от НК. Когато основанието по чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е разкрито в съдебното заседание по инкриминираното обвинение- такова, каквото е възведено в обвинителния акт, съдът е длъжен да запита подсъдимата дали желае производството да се прекрати или да приключи с присъда. Тази разпоредба гарантира възможността за постигане на оправдателна присъда, ако са налице основания за това, в който случай подсъдимата би постигнала най-благоприятен резултат. Ако тя изяви желание за прекратяване, съдът е длъжен да постанови съдебен акт в посочения смисъл. Когато давността за наказателно преследване по възведеното от прокуратурата обвинение, не е изтекла и съдът при своето произнасяне намери, че са налице основания за преквалифициране на инкриминираното престъпление в същото, еднакво или по-леко наказуемо, без съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, и установи, че за това престъпление е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, то признава подсъдимата за виновна в неговото извършване и прилага закона за давността, като не й налага наказания, а не прекратява наказателното производство и не отменя постановената присъда. Действия на съда по изясняване позицията на подсъдимата по евентуална преквалификация на деянието е недопустимо, тъй като това би означавало предварително произнасяне по съществото на делото. В заключение, давността за наказателно преследване по настоящето дело е изтекла не за инкриминираното престъпление по чл. 255, ал. 1, когато се прилага реда по чл. 289, ал. 1 от НПК, като ако подсъдимата не направи искане производството да продължи, съдът прекратява наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, а е изтекла за по-леко наказуемото престъпление по чл. 255, ал. 4 от НПК, поради което съдът не може да изпълни процедурата по чл. 289, ал. 1 от НПК, тъй като противното означава предварително да се произнесе по съществото на делото. В тези случаи, подсъдимото лице се признава за виновно в извършване на престъплението, резултат от преквалификацията и се прилага закона за давността, като деецът не се наказва.

1. Без да отдава приоритетно значение, ВКС държи да отбележи и, че начинът на оформяне на протестираното решение в съдебния протокол, е в разрез с законовите правила. Същото не съдържа необходимите реквизити, законодателно очертани в нормата на чл. 339 от НПК. Независимо от този недостатък, ако само той беше наличен, не би довел до отмяна на атакувания съдебен акт.

При новото разглеждане на делото, въззивният съд следва да провери изцяло правилността на първоинстанционната присъда, да обсъди наведените от жабоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на закона и ако установи правилност в решението на Софийски градски съд за осъждане на подсъдимата К. - С., да прецени налице ли са основания за преквалификация на деянието по привилегирования състав на чл. 255, ал. 4 от НК, респективно за прилагане закона за давността, след което да приложи закона правилно.

Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че цитираното от адв. К. решение на Апелативен съд-София, освен, че не е проверено по касационен ред, не е задължително за съдилищата, още по-малко за ВКС.

С оглед изложените дотук съображения, ВКС намира касационния протест за основателен, поради което счита, че същият следва да бъде уважен.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във ал. 1, т. 5 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение