Решение № 2324 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8/2017 г.

Решение № 2324 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба Главна дирекция " Изпълнение на наказанията"- С. срещу решение № 382 от 03.11.2016 г., постановено по адм. д. № 433/2016 г. по описа на АС-В. в частта му, в която касаторът е осъден да заплати на Ц. Б. Н., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в ЗООТ "Керамична фабрика" при Затвора - В. сумата от 1000 лв обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от лоши битови условия в мястото на изтърпяване на наказанието му. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение в тази част като постановена в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението в осъдителната му част да бъде отменено, а ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на Н. като неоснователна. Редовно призован за съдебно заседание, ГД "Изпълнение на наказанията", не изпраща представител. От процесуалния му представител юриск. Луканова по делото е постъпило писмено становище с подробно развити в него съображения за основателност на касационната жалба, съответно - неправилност на атакувания с нея съдебен акт. Ответникът, Ц. Б. Н., редовно призован, се явява лично, оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на решението в обжалваната му част. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба на ГДИН. Настоящият касационен състав на ВАС, Трето отделение намира касационната жалба за допустима като предявена от надлежна страна, за която съдебното решение в атакуваната част е неблагоприятно и в срока за оспорване. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение АС- В. е осъдил ГД" Изпълнение на наказанията"- С. да заплати на Ц. Б. Н. сумата от 1000 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни бездействия на администрацията на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на необходимите битови и санитарно-хигиенни условия в ЗООТ" Керамична фабрика " при Затвора - В.- за периода от 07.03.2014 г. до 19.07.2016 г, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2016 г. и е отхвърлил иска на Н. за сумата над 1000 лв до пълния предявен размер от 20000 лв като неоснователен. За да стигне до този правен резултат, Административен съд - В., след подробно обсъждане доводите на страните и събраните по делото доказателства, е заключил, че предявеният иск се явява основателен, доколкото са осъществени всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът, базирайки се на събраните по делото писмени и гласни доказателства, е приел, че за претендирания период от над две години Н. е пребивавал в килия с още 6-7 затворника, в която липсва санитарен възел и течаща вода, нощем е принуден да удовлетворя физиологичните си нужди в кофа в присъствието на другите съкилийници. Хигиенно битовите условия в килията и в общите тоалетни и баня са мизерни - общата тоалетна разполага с шест клекала без прегради между тях, килиите са мрачни, без достатъчно светлина и отопление през зимния сезон, общата баня е една за 80 човека, без прозорци, с неработещи чешми. Според административния съд удовлетворяването на физиологични нужди в кофа в присъствие на други лица, както и липсата на уединеност дори в общата тоалетна, затруднения достъп до течаща вода в общата умивалня и другите лоши битови условия в ЗООТ" Керамична фабрика"-В. съставляват фактическо бездействие да се изпълнят задължения, пряко произтичащи от закон - чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и водят до неблагоприятно засягане на личността и човешкото достойнство, причинявайки на Н. твърдените от него негативни изживявания, физически и психически болки и страдания. Предвид приетото за установено и изхождайки от характера на вредите, времетраенето и интензитета им, АС-В. е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лв, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане и е отхвърлил иска над тази сума до пълния предявен размер от 20 000 лв. Съдебното решение е правилно. Обосновано административният съд е заключил, че по делото са налице при условията на кумулативно всички изискуеми материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - налице е незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на затворническата администрация, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащи от разпоредбите на чл. 2, чл. 3 и чл. 128 от ЗИНЗС да осигурят на лишения от свобода нормални битови условия в местата за лишаване от свобода, от тези фактически бездействия Н. е претърпял негативни изживявания от вида на твърдените от него, които са в пряка причинно-следствена връзка с лошите битови условия на живот в ЗООТ "Керамична фабрика"-В.. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора за непровеждане на пълно и главно доказване на исковата претенция от страна на ищеца, в частност - недоказване самото настъпване на вредите и в какво се изразяват причинените му неудобства, надхвърлящи обичайните, свързани с изтърпяване наказанието "лишаване от свобода ". Съгласно разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС, приложима с оглед препращащата норма на § 49 от ПЗР на ЗИНЗС и към настоящото дело, неимуществените вреди, претърпени от лошите битови условия в местата за лишаване от свобода се предполагат до доказване на противното. Ответникът в процеса не е доказал, че условията на живот в Керамична фабрика отговарят на установените стандарти за водене на нормален живот в местата за лишаване от свобода, съхраняващ физическото и психическото здраве на затворниците и ненакърняващ човешкото им достойнство. Правилно и в съответствие с изискванията на чл. 52 от ЗЗД съдът е определил и размера на обезщетението, отчитайки спецификата на увреждащите бездействия, характеристиките на вредите, интензитета и периода на увреждане - повече от 2 години. Касационната инстанция не споделя развитите от административния съд доводи за това, че претенцията на ищеца за претърпени от него вреди от неосигуряване на минимална жилищна площ, пряк достъп на светлина и проветрение е неоснователна, тъй като разпоредбите на чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, вменяващи подобни задължения на затворническата администрация, са с отложено действие и за исковия период не са били в сила. Макар тези императивни разпоредби на ЗИНЗС и ППЗИНЗС да не са в сила за периода, предмет на исковата молба, то администрацията на затвора по силата на общата разпоредба на чл. 2, т. 3 и чл. 128, ал. 1 от ЗИНЗС е длъжна да осигури на задържаните лица такива условия, които да не създават предпоставки за увреждане на тяхното физическо и психическо здраве и уронване на човешкото им достойнство. Доколкото обаче, съдебното решение в отхвърлителната му част не е обжалвано от затворника, съдът не може да проверява правилността на решението в тази му част. По горните съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение в атакуваната му част като правилно следва да бъде оставено в сила.