Решение № 2080 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2008 г.

Решение № 2080 от 16.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12350/2008 г., VII о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мишел Тошков Въртинков, действащ със съгласието на законния си представител Тошко Методиев Въртинков срещу решение от 23.07.2008 г. на Административен съд - Монтана по адм. дело № 205/2008 г. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - директорът на Пето СОУ "Христо Ботев" не е изразил становище по същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение АС - Монтана е отхвърлил жалбата на Мишел Тошков Въртинков срещу заповед № РД 1706 - 139/12.03.2008 г. на директора на Пето СОУ "Христо Ботев", с която на основание чл. 139, ал. 1, т. 3 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета му е наложено наказание "преместване в друго училище до края на учебната година" за направени отсъствия от учебни занятия без уважителни причини, за тютюнопушене, за накърняване с поведението си авторитета и достойнството на учителя, създаване пречки на учителя при и по повод изпълнение на служебните му задължения, за унижаване личното достойнство на съучениците си и прилагане на физическо насилие, за рушене на училищното имущество. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. В тази насока е изложил съображения, че според данните по преписката описаните в заповедта провинения на ученика са били предмет на многократни обсъждания на заседания на педагогическия съвет (ПС), уведомявани са оторизираните институции и родителите. Съгласно изискванията на чл. 139, ал. 6 от ППЗНП, за проведения ПС на 11.03.2008 г., на който е прието решение за налагане на оспореното наказание на Въртинков, е било съобщено на ученика и родителя му Тодор Въртинков, които са присъствали на същия. Съдът е приел, че при определяне на наказанието ПС е съобразил точно установените нарушения на дисциплината в училище и въз основа на направеното предложение от ПС, директорът, при спазване на приложимите разпоредби е наложил предвиденото в чл. 139, ал. 1, т. 3 от ППЗНП наказание. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Недоволен от решението, касационният жалбоподател го оспорва, като поддържа, че е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Релевира доводи, че съдът неправилно е отказал събирането на поисканите гласни доказателства в подкрепа на позицията на жалбоподателя и е ценил като годно доказателствено средство приложеното по делото ксерокопие на протокола от заседанието на ПС, проведено на 11.03.2008 г. Сочи също, че противно на приетото от съда, административният акт е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с него са наложени наказания по чл. 139 от ППЗНП на няколко лица и не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Поддържа също, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че наложеното наказание е прекомерно тежко и не е съобразено с целта на закона. Касационната жалба е основателна. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Видно от данните по делото, жалбоподателят е оспорил приложения по преписката протокол от проведеното на 11.03.2008 г. заседание на ПС при Пето СОУ гр. Монтана и е поискал представянето му в оригинал, както и да бъдат изслушани като свидетели класния ръководител В. Георгиева, изготвила доклада за провиненията на ученика и Пламена Николова. В нарушение на чл. 171, ал. 2 от ГПК съдът е оставил без уважение доказателствените искания на жалбоподателя за събиране на доказателства. Изложените съображения, че са налице достатъчно писмени доказателства не могат да обосноват отказа да бъдат изслушани в качеството на свидетели лицата, които имат преки впечатления от поведението на ученика, още повече по делото липсват писмени доказателства относно част от визираните нарушения в оспорената заповед - напр. броят на неизвинени отсъствия на ученика, релевантен при определяне на наказанието по чл. 139, ал. 1 от ППЗНП (арг. чл. 140, ал. 3 от ППЗНП). Неправилно съдът, след като е бил уведомен от ответника, че не е възможно приобщаването по делото на протокола от проведеното заседание на ПС на 11.03.2008 г. поради съхраняването му в протоколна книга, съгласно изискванията на чл. 4, т. 1 от Наредба № 4/16.05.2003 г., не е указал да бъде представена същата, за да се запознае жалбоподателя с оригинала, да извърши констатация за съответствие с приложеното по делото ксерокопие и даде възможност на страните за становище. Допуснатите нарушения на съдопроизводствените правила са съществени, тъй като са ограничили процесуалното право на страната да защити позицията си по спора и се попълни делото с относими за спора доказателства. Поради това и съгласно чл. 209, т. 3 от АПК, решението е неправилно и следва да се отмени. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който след събиране и анализ на относимите за спора доказателства, постанови ново решение по съществото му. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,