Решение № 2330 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2011 г.

Решение № 2330 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6413/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Търговище решение № 41 от 28.03.2011 г., постановено от Административен съд град Търговище по адм. д. № 31/11 г. С обжалваното решение е отменен като незаконосъобразен Ревизионен акт № 38 от 3.01.2011 г. на ст. инспектор в отдел "Ревизии" в Дирекция "МДТ" при община Търговище в частта относно дължимия местен данък за превозни средства за периода 2007 - 2009 г. в размер главница 8 286 лв. и лихва от 2 674,30 лв., дължими от "Търговище - Автотранспорт" ЕООД. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираното касационно основание е неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу акта. Претендира се също така присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът в касационното производство - "Търговище - Автотранспорт" ЕООД. оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но като неоснователна. С обжалвания акт е установен данък върху превозните средства за 2 бр. седлови влекачи марка "Шкода". Данъкът е определен за 2007 г. - 2009 г. Не е налице спор между страните относно следните факти и обстоятелства: превозните средства са спрени от движение преди 2007 г. и са бракувани. Не се спори също така, че собственикът на превозните средства е върнал на контролните органи на КАТ регистрационните талони на въпросните МПС, както и, че същите не са пускани в движение и през процесните периоди. Според издателя на акта, налице е основание за събиране на данък за автомобилите след промяната на чл. 58 от ЗМДТ с ДВ, бр. 105/06 г. в сила от 1.01.07 г. Изменената разпоредба, приложима за процесния период предвижда, че данък за превозното средство не се събира, когато до края на предходната година, собственикът му е върнал свидетелството за регистрация и е представил удостоверение за разкомплектоване. В конкретния случай според административния орган не било налице второто условие, а именно липсвало удостоверение за разкомплектоване на превозните средства. Административният съд е отменил акта, приемайки, че за процесните МПС не е налице нормативноустановено задължение за предаване за разкомплектоване, съответно за издаване на удостоверение за приемане за разкомлектоване. За да достигне до този извод, съдът е направил анализ на относимите разпоредби от ЗДП и Наредбата за изискванията за третиране на отпадъците от МПС, приета с ПМС № 311 от 17.11.2004г и изменяна многократно след приемането й. Посочено е от съда, че основанието за издаване на удостоверение за разкомплектоване е чл. 15 от цитираната Наредба, а категориите автомобили, за които изискването се прилага са изброени в чл. 2 и 3 от Наредбата, измежду които не са процесните МПС. Съдът е направил извод, че по отношение на процесните МПС е неприложимо изискването за предаване за разкомплектоване, предвидено в разпоредбата на чл. 11 от Наредбата. Изложени са следните мотиви: в случая се касае за излезли от употреба и неизползваеми превозни средства, които впоследствие са бракувани, като са съхранявани в поземления имот, собственост на жалбоподателя, за която дейност - временно съхранение на отпадъци, в това число и излезли от употреба автомобили, дружеството притежава съответно разрешение. Съдът е обсъдил и целта, преследвана с изменението на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, а именно посредством финансови облекчения да се стимулират собствениците на излезли от употреба МПС да ги предават в специализирани центрове за разкомплектоване и по този начин да се способства за намаляване на замърсяването с отпадъци. Преценявайки в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът е направил извод, че в конкретния случай, целта на закона е постигната, тъй като излезлите от употреба автомобили са съхранявани от жалбоподателя в негов имот, предназначен за такива цели. Въз основа на този извод, съдът е приел, че обжалваният акт е издаден в противоречие с целта на посочената разпоредба. Решението е правилно. Изводите, направени от административния съд съответстват на фактическата обстановка по делото и на приложимите норми. Съдът е приложил правилно материалния закон, приемайки, че за процесните МПС е неприложимо условието за представяне на удостоверение за разкомплектоване. В съответствие с целта на закона - чл. 52 и сл. от ЗМДТ е изводът на съда, че след като процесните автомобили не са били в движение за процесния период и свидетелствата им за регистрация са върнати на компетентните органи, собственикът на тези МПС не дължи заплащане на данък върху превозните средства за тях. Не са налице касационните основания, наведени от касатора, поради което решението на административния съд като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд в настоящия съдебен състав,