Решение № 12892 от 15.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5369/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Проучване и добив на нефт и газ АД със седалище гр.София, чрез юриск. Грънчарова, срещу Решение 9398 от 18.03.2025 г., постановено по адм. дело 12461/2024 г. по описа на Административен съд София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отменят, дадените с Протокол за извършена проверка ПР2308703 от 10.04.2023 г. предписания от служители на Дирекция инспекция по труда Плевен по т.8. Ответникът Дирекция инспекция по труда /ДИТ/ Плевен не взема становище по така депозираната касационна жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. От представените с преписката документи първоинстанционният съд правилно е установил, че във връзка с възникнал трудов инцидент на 09.03.2023 г с работник, съвместяващ длъжностите Шофьор специален автомобил - тампонажник и Организатор ТИР е извършена проверка на място и по документи от инспектори при Дирекция Инспекция по труда - Плевен по спазване на КТ в обект: база Долни Дъбник, ул.Димчо Дебелянов 12, сервиз ТИР, стопанисвана от Проучване и добив на нефт и газ АД. Във връзка с дадените писмени обяснения се е установило, че Т. Д. следвало да извърши пропарване на автоцистерна, поради констатиран теч от цистерната. След свързване на цистерната с подвижната парова установка /ППУ/, Д. се покачил на цистерната и отворил нейния люк, като в същия момент се освободило голямо количество пара под налягане, което изтласкало Д. и той паднал от цистерната на земята. Вследствие на инцидента Д. починал. За да отхвърли жалбата на Проучване и добив на нефт и газ АД, първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно Инспекцията, чрез даденото предписание в т.8 от Протокола предмет на спора, е упражнила правомощията си по чл.404 ал.1 от Кодекса на труда /КТ/, като е указала на работодателя да планира и приложи подходящи организационни и технически мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска при извършване на дейности по поддържане и ремонт на работното оборудване, свързани с риск за работещите, в зависимост от опасностите и спецификата на работното оборудване, съгласно изискванията на чл.202, ал.2 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване във вр. с чл. 5, ал.1, т.1 от Наредба 5 от 11. 05. 1999 г. за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска. Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за обосновани. В тази насока следва да се отбележи, че оспорената принудителна административна мярка /ПАМ/ е била приложена на основание чл.404 ал.1, т.1 КТ, според която разпоредба органите на Инспекцията могат да дават предписания както за отстраняване на нарушения на трудовото законодателство в най-общ смисъл, но и за отстраняване на недостатъците по осигуряване на здравословни и безопасни условията на труда.(така т.1 in fine). Или именно в тази връзка (в каквато насока е и регламентацията в Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, а също така и в чл.5, ал.1, т.1 от Наредба 5 от 11. 05. 1999 г.) за предотвратяване и отстраняване на констатираното нарушение е и предписаната мярка, предмет на това съдебно производство. Противно на изложеното в касационната жалба, задължителното предписание е индивидуализирано и указва конкретна препоръка свързана с осъществяването на организационни и технически мероприятия за безопасност, съгласно чл.202, ал.2, т.1-7 от Наредба 7 от 23 септември 1999 г. В тази насока първостепенният съд изрично е отбелязал в мотивите си, че е налична инструкция за здраве и безопасност при работа като шофьор-тампонажник при сектор РИС и ТИР, утвърдена на 06.01.2012 г. В т.41 от същата е описано какви изисквания следва да спазва работникът при работа с ППУ, но в тях липсват правила относно покачването на цистерната и отварянето на люка при включена и свързана ППУ. Освен това, дадените конкретни примери в законовата норма не е изчерпателно, тъй като ясно е посочено, че конкретните мерки се взимат в зависимост от опасностите и спецификата на работното оборудване. Не може да се сподели и тезата на касатора, че той има вече изградена система и прилага различни и подходящи организационни и технически за предотвратяване, намаляване и ограничаване на рисковете. Действително такова изчерпване(на всички мислими рискове при работа с това оборудване) е трудно постижимо, но в казуса конкретно настъпилия резултат(смъртен случай на работник) има важно значение с оглед превенцията от настъпване на други инциденти в резултат на несъобразяване с точно описаното за имплементиране правило за поведение при извършване на дейности по поддържане и ремонт на работното оборудване. От страна на дружеството и в касационното производство отново се сочи, че процесът, който е извършван при настъпилата трудова злополука (пропарване) не представлява извършване на ремонтни работи. В този смисъл следва да се посочи, че инцидентът е само повод, във връзка с който е констатирана липса на пълна уредба на организационни и технически мерки за предотвратяване, намаляване и ограничаване на риска при извършване на дейности по поддържане и ремонт на работното оборудване. В този смисъл твърденията за допуснато неправилно прилагане на материалния закон не могат да се споделят. Консеквентно не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,