Решение № 4287 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2010 г.

Решение № 4287 от 28.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11428/2010 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областна дирекция "Земеделие", гр. Добрич, представлявана от Директора Стилиян Димитров Митев, срещу решение № 154/19.07.2010 г. на Административен съд, гр. Добрич по адм. дело № 407 от 2010 г. Касационният жалбоподател счита, че същото е процесуално недопустимо и постановено в противоречие със закона. По подробно развити съображения моли да бъде отменено. Ответникът - Филип Николов Колев от гр. Балчик, не заявява становище по жалбата. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и основателна. Решението на Административен съд - Добрич е недопустимо. С оспореното решение № 3/7.04.2010 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи е отказано преразглеждане на решение по чл. 32, ал. 4 от ППЗОЗЗ, с което е отложено предложение за промяна на предназначението на нива от 5.750 дка в землището на Балчик. Съгласно чл. 64 от АПК административно-производствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго. В ЗОЗЗ и АПК не се съдържат разпоредби, предвиждащи обжалване. Налице са били основания по чл. 159, т. 1 от АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима. Като е разгледал недопустима жалба първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 154 от 19.07.2010 г. по административно дело № 407/2010 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 18 и сл. от Закона за опазване на земеделските земи, обн. ДВ, бр. 35/1996 г., на основание чл. 172, ал. 2 във вр. с чл. 173, ал. 2 от АПК и чл. 174 от АПК, Добричкият административен съд отменя по жалба на Филип Николов Колев от гр. Балчик, ул. "Бузлуджа" № 11, Решение № 3/07.04.2010 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1 от Закона за опазване на земеделските земи при Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич и връща преписката на директора на Областна дирекция "Земеделие" гр. Добрич, в качеството му на председател на комисията за земеделските земи по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, като задължава ответника в 7-дневен срок от влизане в сила на настоящото решение да постанови ново решение, с което служебно да изиска, при спазване на реда по чл. 53, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК, становища от другите държавни органи, които счита, че са компетентни да ги дадат във връзка с възникналите допълнителни въпроси при разглеждането на молба с вх. № АО-07-000-592/5.03.2009 г. на Филип Николов Колев от гр. Балчик и да приключи административното производство с краен акт по съществото на искането в едномесечен срок, считано от изтичането на срока по чл. 53, ал. 2 от АПК. Първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че подадената пред него жалба е допустима и основателна, а обжалваното с нея решение е незаконосъобразно, тъй като е взето при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и не съдържа мотиви. Съдът е посочил, че решението е постановено от компетентен орган, но не е мотивирано и въпреки, че съображенията могат да се извлекат от другите документи в преписката, това не освобождава административния орган от задължението да мотивира актовете си. Позовал се е на приложеното към преписката становище на Министерството на здравеопазването, че имотът на жалбоподателя отстоял на 1000 метра от пистите на нефункциониращо военно летище и към настоящия момент не било възможно да се извърши преценка за евентуален здравен риск от дейността на военното летище, за което не се знаело дали ще започне отново да се използва, а освен това нямало определена хигиенно-защитна зона. По отношение на другия констатиран порок съдът е посочил, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила по чл. 32, ал. 4 от ППЗОЗЗ във вр. с чл. 9, ал. 1 и ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и ал. 2, изр. 2 от АПК и при несъобразяване с процедурата по чл. 53, ал. 1, ал. 2 и ал. 4 от АПК, за което е изложил подробни съображения. Така постановеното съдебно решение е недопустимо. Съдът се е произнесъл по процесуално недопустима жалба. Обжалваното решение № 03 от 7.04.2010 г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ (Закон за опазване на земеделските земи) не представлява административен акт, годен за съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. То е постановено във връзка с молба от Филип Николов Колев до Комисията, да преразгледа предходното си решение № 01 от 19.01, 20.01 и 21.01.2010 г., с което на основание чл. 32, ал. 4 от ППЗОЗЗ се отлага предложението за утвърждаване на площадка и промяна на предназначението на земеделска земя за изграждане на обект "Жилищно строителство", с която се засяга около 5750 кв. м земеделска земя, III категория, неполивна, собственост на Филип Николов Колев, имот № 02508.540.75 по кадастрална карта в землището на гр. Балчик, общ. Балчик, обл. Добрич при граници, посочени в приложените скица и Подробен устройствен план, до представяне на становище на Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с бъдещото функциониране на летището в гр. Балчик. Това решение е индивидуалния административен акт, който засяга правата и интересите на жалбоподателя, но той, вместо да го обжалва по надлежния ред, е подал нова молба до същия орган за преразглеждане на въпроса. Тази нова молба обаче по своя характер нито е жалба по реда на Глава шеста от АПК - "Оспорване на административните актове по административен ред", за да е приложим чл. 91 от АПК, нито е молба за възобновяване на производство по издаване на административен акт - Глава седма АПК, за да се квалифицира по чл. 99 от АПК. Правомощието по чл. 32, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за опазване на земеделските земи на комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ, за отлагане разглеждането на предложението за даден обект, когато при обсъждането му възникнат въпроси за доизясняване, вече е упражнено с постановяването на решение № 01 от 19.01, 20.01 и 21.01.2010 г. Второто решение не подлежи на оспорване, поради което жалбата срещу него е следвало да бъде оставена без разглеждане на основание чл. 159, т. 1 от АПК, защото е била процесуално недопустима. Като е приел обратното разбиране и я е разгледал по същество, съдът е постановил недопустимо решение, което на основание чл. 221, ал. 3 от АПК ще трябва да бъде обезсилено, жалбата оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство по делото да бъде прекратено. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,