Решение № 6631 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4532/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане с правно основание чл. 239, т.3 АПК за отмяна на влязло в сила Решение № 356 от 20.03.2026 г. по адм. дело № 31/2026 г. на Административен съд София – област (АССО), подадено от М. А. А., чрез неговия процесуален представител. Искателят счита, че е налице основанието на чл. 239, т. 3 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, с мотива, че Районен съд(РС) – Ихтиман е приел акта за установяване на административно нарушение (АУАН) за порочен и на това основание е отменил наказателното постановление, с което е наложено административно наказание на А.. Тъй като заповедта, с която е приложена принудителната административна мярка (ПАМ) се основава на същия АУАН, то и тя следва да бъде отменена, заедно с решението на АССО, което е оставило в сила административния акт. Моли съда да отмени влязлото в сила съдебно решение и да върне делото на АССО за ново разглеждане от друг състав, който да съобрази своя съдебен акт с решението на РС-Ихтиман Ответникът по искането за отмяна - началник група в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи София, сектор „Пътна полиция“, не взема становище по искането. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240 АПК и е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. От данните по делото е видно, че производството пред АССО е образувано по жалбата на М. А. А. против Заповед № 25-1204-000112 от 24.09.2025 г., издадена от началник група в Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - София, сектор „Пътна полиция“ (ПП). за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", "бб" от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). ПАМ е приложена за това, че на 24.09.2025 г. около 21:48 часа в Община Ихтиман, на път автомагистрала (АМ) № А-1, като водач на моторно превозно средство (МПС), по АМ Тракия, с посока на движение към гр. София е управлявал товарен автомобил ТГЕ, с рег. № [рег. номер], като в района на 37 км е навлязъл и се е движил в лентата за принудително спиране при образувал се натоварен трафик в следствие на извършван ремонт на пътното платно, без да са налице условията предвидени в ЗДвП (здравословни проблеми на водача или пътниците или техническа неизправност на МПС). Като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 58,т.3, пр.1 ЗДвП. С решението, чиято отмяна се претендира, е отхвърлена жалбата на искателя срещу Заповед № 25-1204-000112 от 24.09.2025 г. на началник група в ОДМВР - София, сектор ПП за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "з", "бб" ЗДвП. За да отхвърли подадената пред него жалба съдът е приел, че при издаването на заповедта не са допуснати нарушения, водещи до нейната незаконосъобразност. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 5 ЗДвП (обн., ДВ, бр. 77/2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) Решение № 356 от 20.03.2026 г. по адм. дело № 31/2026 г. на Административен съд София - област не подлежи на касационно обжалване, т.е. същото като окончателен съдебен акт е влязло в сила от момента на неговото постановяване. Отмяната е извънинстанционен способ за проверка на влезли в сила съдебни решения, поради което законодателят изрично е изброил основанията, на които е допустима такава проверка. Разпоредбата на чл. 239, т. 3 АПК предвижда като основание за отмяна, актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искателят се позовава на АУАН, който според Районен съд - Ихтиман е порочен, което е послужило като основание за отмяна на наказателното постановление, с което на А. за констатираното нарушение е наложено административно наказание. От съдържанието на нормата е видно, че тя обединява три различни хипотези като конкретното искане за отмяна би могло да се подведе под третата хипотеза – съдебният акт, чиято отмяна се иска, е основан на акт, издаден от държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Искането за отмяна на това основание следва да се отхвърли, тъй като решението на съда във връзка с принудителната административна мярка, не е обусловено от изхода на делото за реализиране на административнонаказателната отговорност. На първо място отмененото НП не е послужило като основание за издаване на заповедта, с която е приложена ПАМ по ЗДвП. АУАН не е отменен, а и не подлежи на отмяна, независимо от обстоятелството, че районният съд е приел, че същият е опорочен. Отмяната на наказателното постановление, с което А. е санкциониран с административно наказание „глоба” и с лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, няма значение за законосъобразността на принудителната мярка и съответно за решаването на делото по оспорването й. Производството по прилагане на принудителна административна мярка и това за реализиране на административнонаказателна отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са обусловени едно от друго, поради което решението относно административнонаказателната отговорност няма значение за принудителната мярка и съответно не може да обоснове отмяната й. Принудителните административни мерки се прилагат с цел предотвратяване, преустановяване или отстраняване на вредните последици от административните нарушения (чл. 22 ЗАНН). Следователно принудителната административна мярка е насочена към преустановяване на административното нарушение и премахване на неговите последици, а не към санкциониране на нарушителя. Обратно - наказателно постановление се издава и административното наказание се налага на лице, извършило административно нарушение (арг. от чл. 53, ал. 1 ЗАНН), т. е. целта на производството е да санкционира лице, което с поведението си, с действията или бездействието си, е извършило административно нарушение (чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 6 ЗАНН). Следователно отпадането на административнонаказателната отговорност за искателя, посочен като извършител на нарушението, няма за последица отпадане на необходимостта от прилагане на принудителната административна мярка във връзка със същото нарушение, тъй като тази мярка е свързана с предотвратяване, с преустановяване на административно нарушение и с отстраняване на вредите от него. Ето защо отмяната на наказателното постановление е без значение за разрешаване на делото по оспорване на принудителната административна мярка и не представлява основание за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК. На следващо място цитираната от искателя практика е неотносима към конкретния правен спор, защото касае прилагането на различни ПАМ – такива по чл. 171,т. 2а, б. “а“ ЗДвП и чл. 171, т. 4 ЗДвП, чието прилагане е обусловено от наличието на влезли в сила наказателни постановления. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира искането за отмяна на влязло в сила съдебно решение с правно основание чл. 239, т. 3 АПК за неоснователно, с оглед на което следва да го отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение