Решение № 15938 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2011 г.

ВАСVIII отделение02.12.2011 г.докладчик Бисерка Цанева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 49/11.01.2011 г. по адм. дело № 984/2010 г. на Административен съд - Бургас в обжалваната част. ОСЪЖДА община Бургас да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД град Варна с ЕИК 148045472 сумата от 3433 /три хиляди четиристотин тридесет и три/ лева предсавляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 15938 от 2.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2975/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Бургас, чрез процесуален представител Румяна Иванова срещу решение № 49/11.01.2011 г. по адм. дело № 984/2010 г. на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за установяване на публично общинско вземане за такси № 1011/20.04.2010 г. издаден от кмета на Община Бургас в частта, с която за "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД е установено задължение за извършена услуга "Поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в размер на 149 190,68 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът моли да бъде отменено решението и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството. Ответникът "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД град Варна чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на АС град Бургас. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, по съображения подробно изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПK, но разгледана по същество е неоснователна. За да отмени процесния Акт за установяване на публично общинско вземане от такси № 1011/20.04.2010 г. издаден от кмета на Община Бургас в обжалваната част, съдът е установил следното: Жлбоподателят е концесионер на летище Бургас. На 20.04.2010 г. кмета на Община Бургас издава Акт за установяване на публично общинско вземане, съгласно който за такса битови отпадъци за периода 01.01.2010 г. - 31.12.2010 г. "Фрапорт туин стар еърпорт мениджмънт" АД за извършени услуги сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на депа, поддържане чистотата на обществените територии е установено общо задължение в размер на 167 298,68 лева, от което за услугата " сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа в размер на 18 108,00 лева, и за " поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" в размер на 149 190,68 лева. Кмета на община Бургас обосновава акта на заповед № 3283/29.10.2009 г. на осн. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 44, ал. 2 от ЗМСМА въз основа на която са определени границите на районите на територията на Община Бургас, включени в системата на организирано поддържане на чистотата, в които през 2010 г. ще се предоставят услуги по събиране, извозване и обезвреждане на битови отпадъци в депо и поддържане чистотата на територии за обществено ползване. В заповедта е посочен кв. Сарафово, като се твърди, че района на летище Бургас е част именно от този квартал и прилежащите площи. Като изпълнител на тази дейност се сочи консорциум"Титан Бургас". Вземането е оспорено от концесионера с твърдението, че тези услуги не са му предоставени от община Бургас. В подкрепа на това твърдение са представени множество договори, че услугите са извършвани от търговски дружества с които концесионера има сключени договори за възлагане на услугите и тези именно дружества са извършвали поддържане на чистотата на териториите за обществено ползвани в района на летището. Събрани са гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Бакалова и Милев, че външни дружества, с които концесионерът е сключил договори са извършвали дейността по събиране, измитане и почистване на боклука от цялата територия на летище Бургас, както и неговото изнасяне до определеното депо. Поддръжката и почистването на зелените площи на летишщето също е извършвано по сключен договор с външно дружество. Свидетелят Милев, ръководител на "Сигурност" на процесния обект е посочил, че съгласно "Наредба № 2320 от 13.01.2006 г. за условията и реда за постигане сигурността в гражданското въздухоплаване, издадена от министъра на финансите, летище Бургас има установен пропускателен режим, който изисква нарочно разрешение- издаване на пропуск за влизане в охраняемата зона на летището и такъв пропуск на името на община Бургас не е издаван. Издаден е пропуск на името на служители на консорциум "Титан Бургас", съгласно подадена молба за извозване отпадъци от територията на летището, но не и за извършване на на почистване на територията. От експертизите, свидетелските показания и представените писмени доказателствае установено, че дейността " поддържане чистотата на територията на летище Бургас" в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите през 2010 г. се е извършвало от лица, наети от жалбоподателя за негова сметка, като наетия от общината консорциум"Титан Бургас" е осъществил единствено услугата"сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане в депа. От заключението на вещото лице по съдебно -техническата експертиза е установено, че територията на летище Бургас е урбанизирана територия за движение и транспорт, като същата не е част от населеното място квартал Сарафово. Няма констатирани поземлени имоти, които да са предназначени за обществено обслужване. Границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933 и е път от републиканстата пътна мрежа Бургас- Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради и което не е от категорията населени места, ключена в заповед № 3283/29.10.2009 г. на кмета на Община Бургас. Установено е също така, че план- сметката на Община Бургас, приета за 2010 г. няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията конкретно на летище Бургас, тъй като план сметката не предвижда конкретни мероприятия и дейности, а обобщени прогнозни дейности. От анализа на разпоредбите на чл. 62, 63 и 66 от ЗМДТ съдът е извел извод, че местната ТБО се дължи от лицата по чл. 64 от ЗМДТ при кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. размерът на таксата да е определен по реда на чл. 66 от ЗМДТ с решение на общинския съвет за всяка услуга поотделно 2. имотът да попада в границите на районите, за които по реда на чл. 63 от ЗМДТ е определено извършването на съответния вид услуги и 3. така определените услуги да са реално осъществени от страна на общината за територията на която попада имота В конкретния случай при съвкупната преценка на всички доказателства- експертизите, свидетелските показания и представените от жалбоподателят писмени доказателства, съдът е извел извода, че дейността " поддържане чистотата на територията на летище Бургас" в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите са извършвани от лица, наети от жалбоподателя за негова сметка, а не от община Бургас. Наетият от общината консорциум"Титан Бургас " е извършвал единствено услугата сметосъбиране. Обстоятелството, че в заповед № 3283/29.10.2009 г. на кмета на община Бургас са определени границите на районите на територията на общината, включени в системата на организирано поддържане на чистотата през 2010 г. не е достатъчно да се направи извода, че услугата е извършена реално. С оглед изложеното съдът е навел и като допълнителен аргумент за недължимост на таксата за услугите по опазване чистотата на обществените територии и наличието на основание чл. 71, т. 2 от ЗМДТ. С оглед всичко изложено, АС град Бургас е приел, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Така постановеното решение е правилно. Настоящият състав намира, че Административен съд -Бургас град е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи и при правилно прилагане на материалния закон. В чл. 62 от ЗМДТ е предвидено, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 в годишен размер за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план сметка за всяка дейност. Законът в ал. 2 на чл. 63 (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) изисква границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване да се определят със заповед на кмета на общината и да се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Таксата като вид финансово вземане се заплаща за реално предоставени услуги. Само заповедта на кмета на общината за определяне на районите, в които се извършва организирано поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, не е достатъчно основание да се приеме, че такава услуга е била действително предоставяна. Според чл. 71, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗМДТ, не се събира такса за: сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже, че е предоставил и извършвал услугите, за които претендира заплащането на съответните такси. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване района на летище Бургас от страна на общината, както и на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите посочени в заповед № 3283/29.10.2009 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на таксите за процесните имот. Както правилно е посочил административният съд, твърдението, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следва да се приеме, че заповедтта на кмета на Бургас включва и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. От друга страна, не са налице и доказателства, че територията на летище Бургас, макар и урбанизирана територия по смисъла на ЗУТ е част от населеното място. В този смисъл е и заключението на вещите лица по допуснатата комбинирана съдебно- икономическа и съдебно- техническа експертиза, където е посочено, че територията на летище Бургас не е част от населеното място и не е част от кв. Сарафово, тъй като границата между тах е път от републиканстата пътна мрежа Бургас- Варна. Няма и доказателства консорциум "Титан Бургас" нает от община Бургас да извършва дейности по сметосъбиране и почистване в района на кв. Сарафово да е извършвал дейността " поддържане чистотата на територията на летище Бургас, доколкото такива са събрани само за дейността сметоизвозване. Съобразно изложеното следва да бъде прието, че решението в обжалваната част не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. С оглед крайният съдебен акт и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касационната жалба, община Бургас следва да заплати на ответника по жалбата юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, определено съобразно разпоредбата на чл. 8, вр. чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвотакските възнаграждения в размер на 3433 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение

Цитирани разпоредби

2