Решение № 9630 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2019 г.

Решение № 9630 от 15.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8067/2019 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Тана Трейд" ЕООД със седалище с. Маноле, обл. Пловдив. Жалбата е срещу решение № 927 от 23.04.2019 г., постановено от Административен съд – Пловдив по адм. дело № 3019/2018 г. С него отхвърлена жалбата на "Тана Трейд" ЕООД срещу заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на ново решение, с което да бъде отменена заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Ответникът – изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), с отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез юриск. Д. Петрова, оспорва касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че обжалваното решение следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл. 209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на "Тана Трейд" ЕООД срещу заповед № 03-РД/1995 от 28.05.2018 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. С нея на "Тана Трейд" ЕООД е отказано да бъде финансирано подаденото от него заявление за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.0137 по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (ПРСР). С обжалваното решение № 927 от 23.04.2019 г. по адм. дело № 3019/2018 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че процесната заповед е издадена според изискваната в чл. 59, ал. 1 от АПК писмена форма, и притежава регламентираните в чл. 59, ал. 1 от АПК реквизити - налице са изложени както правни, така и фактически основания за постановения отказ. Първоинстанционният съд е приел, че доказателствата по делото водят до извод за наличие на обективни и субективни елементи в поведението на "Тана Трейд" ЕООД по смисъла на решението по дело С-432/2012 г. на Съда на ЕС. Съдът е счел, че от обективна страна се налага извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане, не може да се постигне. А предвид субективният елемент, безспорно е установено, че целта е била получаване на облага в противоречие с целите на схемата на подпомагане. Административният съд е анализирал проектните предложения на дружествата "Тана Трейд" ЕООД, "Бонарекс" ЕООД и "Нивало" ЕООД и е приел, че се установява наличие на изкуствено създадени условия по смисъла на чл. 11, ал. 1, които са основание за прилагане на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4. 1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 9/2015 г.). В тази насока съдът е счел, че за трите дружества са налице индиции за един общ проект, предмет на заявленията за подпомагане на трите дружества. Този общ проект бил разделен на три по-малки проекта с цел получаване на по-високо индивидуално подпомагане, предвид лимита на финансовите средства, който е предоставен от Съюза и който не може да бъде надвишаван, ако проекта е един единствен. Първоинстанционният съд е приел също, че "Тана Трейд" ЕООД не притежава ветеринарномедицинско свидетелство на свое име, което било необходимо на основание чл. 139, ал. 1, т. 3 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Освен това в хода на извършваните проверки била установена и промяна в обхвата на инвестиционните намерения на "Тана Трейд" ЕООД, заявени пред РИОСВ-Пловдив и пред ДФЗ. В проектното предложение на "Тана Трейд" ЕООД пред ДФЗ било посочено извършването на СМР и независимо, че за тези дейности не се кандидатствало за финансиране, същите давали приоритет на кандидата пред останалите кандидати при извършване на оценка по критериите за подбор. Обжалваното решение е правилно като краен резултат със следните допълващи мотиви: От данните по делото се установява, че "Тана Трейд" ЕООД е подал заявление за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.0137 по подмярка 4. 1. "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от ПРСР. Заявлението за подпомагане е за инвестиционно намерение с наименование "Закупуване на съвременно оборудване за ферма за водоплаващи птици" в с. Маноле, община Марица, обл. Пловдив, с обща стойност на заявените за финансиране разходи 1 918 400, 00 лева без ДДС. В заявлението за подпомагане са включени разходи за закупуване на технологично оборудване: клетки и машини за угояване, вътрешен рецикулационен вентилатор, фасаден стенен смукателен вентилатор, теглилка, охладителна система, табло за управление, мъглообразуваща система. В заявлението за подпомагане с ИД № 16/04/1/0.0.0137 е посочено, че инвестиционното намерение е за отглеждане на 500 /петстотин/ броя патици в животновъден обект № 4137-0362, находящ се в ПИ с идентификатор 47086.608.2, в землището на с. Маноле, община Марица, обл. Пловдив. Този животновъден обект е регистриран на името на "Бизнес парк Маноле" ООД. А от писмо с вх. № 01-2400/14 от 18.05.2018 г. на ОДБХ-Пловдив става ясно, че "Тана Трейд" ЕООД няма регистриран животновъден обект на територията на ОДБХ-Пловдив. При така изложеното и установено в административното производство, е видно, че инвестиционното намерение на "Тана Трейд" ЕООД предвижда ползване на животновъден обект. Той според чл. 137, ал. 1 от ЗВМД трябва да бъде регистриран от това дружество. Този извод следва и от чл. 13б, ал. 4 от Закона за животновъдството (ЗЖ), според който селскостопанска дейност в една ферма се извършва само от едно лице. Регистрирането на животновъден обект № 4137-0362 от "Бизнес парк Маноле" ООД не дава право тази ферма да се ползва и от "Тана Трейд" ЕООД за извършване на селскостопанска дейност. С § 1, т. 36 от ДР на ЗВД е дадено определение на "животновъден обект" - всяко място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с изключение на ветеринарните клиники или амбулатории. Според § 1, т. 33 от ДР на ЗВД "Животни" по тази процедура, са бозайници, птици, земноводни, влечуги, риби, молюски, ракообразни, други гръбначни или безгръбначни животни, отглеждани от човека със стопанска и нестопанска цел или обитаващи дивата природа. Целта на регистрацията на създаващите се животновъдни обекти и създадените такива е те да отговарят на нормативните изисквания за извършването на съответната дейност. Както и за осъществяване на контрол върху тази дейност от страна на държавата. Българската агенция за безопасност на храните поддържа Интегрирана информационна система с данни за идентифицираните животни и за животновъдните обекти. Няма никакво основание да се приеме, че самата регистрация като земеделски производител /животновъд/ замества регистрацията на "животновъден обект". Всяко място, на което се отглеждат животни по смисъла на посочения закон – ЗВМД, следва да бъде с направена по посочения ред регистрация. В този смисъл са и мотивите на решение № 4117 от 13.04.2020 г. по адм. дело № 8837/2019 г. на Върховния административен съд, което е на по-голяма част от настоящия съдебен състав. Това решение е по идентичен казус и касае другото дружество - "Бонарекс" ЕООД, за което е прието, че заедно с касаторът "Тана трейд" ЕООД и "Нивало" ЕООД, има изкуствено създадени условия за получаване на помощта по подмярка 4. 1. С оглед на изложеното не е изпълнено изискването на чл. 26 от Наредба № 9/2015 г. според която дейностите и инвестициите по проекта, за които се изисква лицензиране, разрешение и/или регистрация за извършване на дейността/инвестицията съгласно българското законодателство, се подпомагат само ако са представени съответните лицензи, разрешения и/или документ, удостоверяващ регистрацията. Затова правилно на основание чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9/2015 г. на касатора "Тана трейд" ЕООД е отказано финансиране на заявлението му за подпомагане. С обжалваното решение правилно е приетото въз основа на данните по делото, че проекта на касатора "Тана Трейд" ЕООД ще се реализира заедно с още две други дружества - "Бонарекс" ЕООД и "Нивало" ЕООД. Проектите и на трите дружествата се предвижда да се реализират в един и същ имот, като проектите им са идентични. Инвестиционните намерения на трите дружества същи са идентични - за оборудване на ферми за водоплаващи птици. Има идентичност при предвидените разходи за СМР за ремонт на 3 броя халета, заложени в таблица 2 от бизнес плана; приблизително еднаква стойност на разходите по проекта. Още повече, че по данни от Търговския регистър към Агенцията по вписванията се установява, че трите дружества – "Бонарекс" ЕООД, "Тана трейд" ЕООД и "Нивало" ЕООД участват в общо дружество по ЗЗД с наименование "Сдружение за отглеждане и угояване на патици-Маноле 3". Между тях трите се установява не само имотна връзка по отношение на ползване на един и същ имот, но и икономическа такава, която предполага осъществяване на съгласувани практики при осъществяване на дейността им и конкретно при направените заявления по проекти. Тъй като са налице необорени данни, че в един и същ имот са регистрирани три дружества с еднаква животновъдна дейност, правилни са изводите на административния орган, възприети от съда, че не са изпълнени изискванията на Наредбата за прилагане на подмярка 4. 1 и не се следва на процесното дружество финансова помощ. Налице са изкуствено създадени условия по смисъла на Наредбата. В тази част настоящият съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща и към мотивите на първоинстанционното съдебно решение. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изхода от спора и съдържанието на разпоредбите на чл. 143, ал. 3 от АПК, е основателно искането на касационния ответник за присъждане на разноски за производството. По него съдът съобрази искането по приложения на л. 49 списък и доказателствата към него, от които е видно, че договореното и действително заплатено възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция е 14546, 40 лв. Съдът съобрази и направеното в представеното от касатора възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Според чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение е 500 лв. С оглед фактическата и правна сложност на спора и размера на осъщественото процесуално представителство, съдът счита възражението за прекомерност за основателно, като адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено на сумата от 3000 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,