Решение № 8124 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2013 г.

Решение № 8124 от 11.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1682/2013 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "М § Т Пройчеви" ООД, гр. Велинград, чрез процесуален представител, срещу решение № 2640/03.12.2012 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 1406/2012 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № 493 от 14.03.2012 г. на Началника на Митница Пловдив и дружеството е осъдено да заплати разноски по делото. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в хода на административното и съдебното производство не е установено основанието за възникване на митническото задължение и неговия размер. Сочи, че изводите на съда не са съобразени със заключението на вещото лице по проведената по делото съдебна експертиза. Навежда довода, че решаващият състав не е отчел неправилното приложение на отменената към датата на издаване на оспорения акт норма на чл. 76г от ЗАДС. Намира, че самостоятелно основание за отмяна на атакувания индивидуален административен акт е липсата на конкретизация на нарушената разпоредба и на индивидуализация на нарушението. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата и моли съда да отмени обжалваното решение в атакуваната му част. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Пловдив, с писмено становище, оспорва същата като неоснователна и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - ТД на НАП - Пловдив не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура излага мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е депозирана срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. Предмет на съдебен контрол в производството пред АС-Пловдив е законосъобразността на Решение № 493 от 14.03.2012 г. на Началника на Митница Пловдив, с което на "М § Т Пройчеви" ООД са определени задължения за мито в размер на 23 490.16 лв.; за акциз - 24 640 лв.; за ДДС - 56 606.36 лв., ведно с лихви върху посочените главници, считано от датата на възникване на задълженията - 24.03.09 г. След като е осъществил цялостна проверка на оспорения административен акт на основанията, визирани в чл. 146 от АПК, решаващият състав е отменил решението в частта за начислените лихви до датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение - 24.03.2012 г. и е отхвърлил жалбата в останалата й част. Този краен извод за неоснователност на оспорването е формиран след като е съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган в хипотезата на последващо вземане под отчет, регламентирана в чл. 220 § 1 от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността /Митнически кодекс/ и в законоустановената форма. Преценил е, че в рамките на проведеното административно производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и, че към датата на издаване и връчване на атакуваното решение, съдържащо и покана за доброволно изпълнение, не е изтекъл срокът по чл. 221 § 2 от Митническия кодекс. Обсъдил е още съответствието на оспорения акт с разпоредбите на чл. 562, б. "в", тире трето от Регламент № 2454/93 на Съвета, чл. 204, § 1, б. "а", чл. 215, § 1 и чл. 232, ал. 1, т. "б" от МК на Общността и в обобщение е приел, че те правилно са приложени от административния орган. Това заключение съдът е основал на констатациите, че процесният автомобил е въведен на територията на Общността на 23.09.08 г. и след осъществени формалности по митническо оформяне чрез устно деклариране е поставен под режим "временен внос", който съобразно чл. 562, б. "в", тире трето от Регламент № 2454/93 на Съвета следва да бъде приключен в 6-месечен срок от датата на въвеждане на автомобила на територията на Общността. Приел е, че след като като това не е сторено, то на основание чл. 204 § 1, б. "а" от МК на 24.03.2009 г. за вносителят е възникнало вносно митническо задължение. За да достигне до този извод, решаващият състав е кредитирал заключението по проведената по делото СЕ, съобразно което внесеното МПС е въведено на територията на Р България на 25.09.2008 г., заведено е като ДМА от дружеството - касатор, пребивавало е преимуществено в гр. Велинград и е използвано за дейността на дружеството - собственик. При липсата на представени доказателства, че автомобилът е напускал страната, че е бил предмет на реекспорт извън общността или че е получил друго митническо направление, съдът е достигнал до извода, че за касатора е възникнало вносно митническо задължение на 24.03.2009 г. Във връзка с неговите възражения, решаващият състав е обсъдил разпоредбата на чл. 215 § 1 от МК, която, ведно с обстоятелството, че задължението е възникнало в териториалния обхват на Митница Пловдив, са мотивирали заключението, че осъществените от нейните митнически органи действия по чл. 217 от МК са в обхвата на териториалната им компетентност. Приел е още, че приложима спрямо задължението за акциз е действащата към момента на възникването на задължението правна норма на чл. 2, т. 5 от ЗАДС, а дължимостта на ДДС при внос намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от ЗДДС. Същата сочи, че задължението възниква на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносните митни сборове, а неговият размер следва да бъде съобразен с този на определената митническа облагаема стойност. Тъй като той е идентичен с размера, посочен от експерта по ССчЕ, то съдът е достигнал до крайния правен извод, че оспорването е неоснователно в частта относно определените задължения за мито, ДДС, акциз, както и в частта относно дължимите законни лихви върху тях, считано от 25.03.2012 г. до окончателното заплащане на задълженията. В останалата си част относно начислените лихви за забава решението на ответника е изцяло отменено, тъй като изчислените с административния акт лихви обхващат периода 24.03.2009 г. - 10.02.2012 г., а конкретизираният от съда в мотивите, но не и в диспозитива на съдебния акт начален момент на забавата е 25.03.2012 г. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неизясняване на спора от фактическа страна, а от там - до неправилно приложение на материалния закон. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на съда относно компетентността на Началника на Митница Пловдив, досежно липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, както и тези, касаещи началния момент, от който тече срокът по чл. 221, § 3 от МК. Обосновани и съобразени с предмета на спора са и аргументите относно необходимостта от конкретизация на нарушената правна норма само при ангажиране на административно - наказателната отговорност на съответното лице. Правилно е прието, че в случая спорът се концентрира върху нарушението на задълженията във връзка с режима временен внос и следващите от това правни последици на възникване на митнически задължения за митни сборове и други държавни вземания. Незаконосъобразни са обаче изводите на съда относно приложимите материалноправни разпоредби, а там и досежно момента на възникване на митническото задължение и неговия размер. Съобразно удостоверение за собственост на автомобил № Х8205692365 от 15 юли 2008 г., издадено от Държавен секретар Дж. Уайт, Щат Илиноис, товарителница № 166683 от 23.09.08 г. и потвърждение от Митницата в Антверпен относно устното освобождаване на внесената стока, процесният автомобил марка "MERCEDES BENZ", модел "СL 63 АМG", шаси WDDEJ77X6A01762, рег. № Х 230 817 /Щат Илиноис/ е собственост на касатора и е въведен на територията на ЕС заедно с друг автомобил - "MERCEDES BENZ", модел "GL 320 CDI", шаси № 4JGBF22EX8А419681, рег. № А 630491 на 23.09.08 г. при осъществени по реда на чл. 232 - 234 от Регламент № 2454/93 г. формалности по митническото оформяне, т. е. при устно деклариране за допускане под режим "временен внос". Както Началникът на Митница Пловдив, така и съдът са приели, че приложима спрямо конкретния случай е разпоредбата на чл. 562, б. "б", тире трето от Регламента, която регламентира задължението режимът да се приключи в рамките на визирания шестмесечен срок, считано от 23.09.2008 г. Настоящият състав намира, че правилността на този извод е предпоставена от установеността на условията по чл. 558 от Регламент № 2454/93, изменен с Регламент № 993/2001 г., с който в изпълнение на чл. 141 от МК са конкретизирани случаите и специалните условия, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни сборове. За превозните средства разпоредбите на чл. 558, § 1, б. "а" изискват същите да са регистрирани извън митническата територия на Общността на името на лице, установено извън тази територия, а когато превозно средство не е регистрирано, то горното условие се счита за изпълнено, ако превозното средство е собственост на лице, установено извън митническата територия на Общността. Новелата на буква "б" от същата норма предвижда, че режимът е приложим при условие, че превозните средства се използват от лице, установено извън територията на Общността, с изключение на разпоредбите на членове 559, 560 и 561, а хипотезата на б. "в" регламентира изискване за търговска употреба чрез използване изключително за превоз, който започва или приключва извън митническата територия на Общността или при вътрешни превози, когато това е разрешено от действащите разпоредби в областта на превозите. Съгласно чл. 562, б. "в", тире трето, с изключение на други специални разпоредби, срокът, определен за погасяване на режима при превозни средства, използвани за лични нужди, е шест месеца. Така очертания нормативен статут сочи, че за да се приеме, че временният внос на процесния автомобил е разрешен при условията на чл. 558, респективно - да се приложи чл. 562, б. "в", тире трето от Регламента, е необходимо да се установи изпълнението на горепосочените условия за разрешаването на специалния режим. В случая, независимо, че съгласно удостоверението за собственост автомобилът е регистриран извън митническата територия на Общността, то не е установено, че същият се използва от лице, базирано извън тази територия по смисъла на чл. 558, б. "б" или пък, че спрямо него са налице изключенията по чл. 559, 560 и 561 от Регламента. По делото липсват доказателства, че седалището на касатора според устройствения акт, централно управление или трайно установяване е извън територията на Общността, но е установено, че дружеството е регистрирано в България, заплатило е с изходящ валутен превод покупната цена на автомобила, завело е същият в счетоводството си като ДМА и го е използвало за своите нужди. Същевременно, не са ангажирани доказателства, че използването на автомобила при търговска употреба е изключително за превоз или за лична употреба по смисъла на чл. 561, поради което не би могло да се приеме нито че е изпълнено условието на чл. 558, б. "в" от Регламента, нито че е налице предпоставката за приложението на чл. 562, б. "в", тире трето. То е обусловено от разрешаването на временен внос с цел ползване на превозното средство от физическо лице, установено извън територията на Общността по реда на чл. 558, § 1 или за лична употреба от физическо лице, установено на територията на Общността, а при липсата на доказателства в тази насока позоваването на срока по чл. 562 б. "в", трето тире е незаконосъобразно. Тъй като не са налице предпоставките за приложението на специалните срокове, установените в чл. 141 от МК, то по аргумент от общата разпоредба на чл. 140, т. 2 от МК следва, че максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос възлиза на 24 месеца. Съгласно чл. 138 от МК, разрешението за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на стоките, а от приложеното по делото писмо от WDS Antwerpen BVBA се установява, че при устното освобождаване са представени регистрационното удостоверение на автомобила и копие от паспорта на Мила Пройчева. Същата, наред с лицето Трайко Пройчев, са съдружници в "М§ Т- Пройчеви" ООД и негови законни представители, от което и съобразно чл. 204, § 3 от МК следва, че именно дружеството - касатор е длъжникът, който според обстоятелствата дължи изпълнение на задълженията, произтичащи по отношение на стоки, подлежащи на облагане с вносни сборове при ползване на митническия режим, под който са поставени или спазване на условията, определени за поставянето на стоките под този режим. Съгласно чл. 204, § 2 от МК митническото задължение възниква в момента, в който престава да се изпълнява задължението, чието неизпълнение поражда митническо задължение и в случая този момент е настъпил с изтичането на горепосочения 24 месечен срок, изтекъл на 23.09.2010 г. Независимо от събраните в хода на административното производство данни, че автомобилът е ползван от Трайко Пройчев, то с оглед качеството му на законен представител на дружеството - касатор и липсата на доказателства за противното, не би могло да се приеме, че в момент, предхождащ 24.09.2010 г. дружеството е преустановило ползването на автомобила. Ето защо, релевантният момент, в който за него е възникнало митническото задължение е 24.09.2010 г., който от своя страна определя и редакцията на ЗАДС, която следва да бъде приложена. Считано от 01.01.2010 г. разпоредбата на чл. 2, т. 5 от ЗАДС е отменена, поради което дружеството не дължи акциз и лихва за забава, считано от 25.03.2012 г. до окончателното заплащане на задължението. Ето защо, в тази си част оспореният индивидуален административен акт, както и обжалваното съдебно решение противоречат на материалния закон и следва да бъдат отменени. С оглед необходимостта от определяне на митническата стойност в лева към 24.09.2010 г. и обусловеният от нея размер на задължението за мито, ДДС и лихви, в останалата му обжалвана част решението на административния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При повторното му разглеждане следва да се постави допълнителна задача на вещото лице по назначената ССЕ за определяне на дължимите мито, ДДС и лихви въз основа на определената в лева към 24.09.2010 г. митническа стойност на процесния автомобил. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане на делото съдът дължи произнасяне и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 1 и ал. 2, т. 2, Върховният административен съд, състав на Първо отделение