Решение № 11774 от 20.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7557/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от "Моник 2012" ЕООД, гр. София, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение 16713/15.05.2025 г., постановено по адм. д. 9043/2024 г. по описа на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ Р-22221023004867-091-001/30.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 1002/23.07.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София. Касаторът поддържа, че атакуваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в цялата им съвкупност и взаимовръзка, поради което неправилно е приел, че липсват документи, въз основа на които да се приеме, че сумите, предоставени на управителя, са изразходвани в полза на дружеството. Подчертава, че още в хода на ревизията представляващата дружеството изрично е заявила, че паричните средства се съхраняват в наетия от нея трезор в БНБ и могат да бъдат предоставени за преброяване в удобен за ревизиращите момент, но актосъставителите не са се свързали с нея, с което са нарушили правото ѝ на защита и принципа на служебното начало. Относно осъщественото преобразуване на финансовия резултат за 2021 г. намира, че от представените оборотни ведомости, аналитични регистри и ГДД по чл. 92 ЗКПО за 2020г. се установява, че отчетените разходи в размер на 33 776,40 лв. за 2020г. и за 2021г. не са дублирани. Намира, че този извод се налага и от представените 4 бр. дубликати от община Обороще за дължимите и платени от дружеството данъци. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на оспореното решение и на РА, ведно с присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/, гр. София, чрез процесуален представител, в о.с.з. изразява становище за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд -София-град е обосноваността и законосъобразността на РА Р-22221023004867-091-001/30.04.2024 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение 1002/23.07.2024 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - гр. София, с който на "Моник" ЕООД за д.п. м. 2021г. е определен допълнителен корпоративен данък в размер на 3 377,64 лв. и лихви в размер на 749,61 лв. за 2021 г., и са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица в размер на 12 958,50 лв. и лихви за забава в размер на 3 868,96 лв. За да достигне до извод за неоснователност на предявената жалба първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: В хода на ревизията органите по приходите са констатирали, че по дебита на сметка 606 Разходи за данъци и такси и други подобни задълженото лице е осчетоводило разходи за главници за местни данъци и такси /МДТ/ в размер на 32 300 лв. и лихви в размер на 1 476,40 лв., платени през 2021 г., съгласно представени платежни нареждания. Според ревизиращите, независимо, че тези МДТ са платени през 2021г., същите са дължими за 2020г. и представляват разход за този данъчен период, както правилно са отчетени съгласно данните от оборотната ведомост и главната книга за 2020 г. Поради това счели, че отчитането на същите разходи повторно и през 2021 г. чрез отразяването по дебита на сметка 609 Други разходи и кредит на сметка 503 Банка в лева е незаконосъобразно, с оглед на което същите не следва да бъдат признати за данъчни цели за д.п. 2021г. След преобразуване на счетоводния финансов резултат на дружеството в посока увеличение и приспадане на внесения данък в размер на 7 321,83 лв., органите по приходите са определили допълнително дължим корпоративен данък в размер на 3 377,64 лв., ведно с лихва за забава в размер на 749,61 лв. Наред с горното ревизиращите са съобразили, че в хода на извършена от тях оперативна проверка на данъчно задълженото лице, са преброени наличните парични средства брой в неговата каса, в резултат на което е установено, че към 08.02.2023 г. същите са в размер на 2 435 лв. Според анализираните счетоводни данни за 2021г., от касата на дружеството и по банков път в полза на неговия управител е изплатена общо сумата от 259 170 лв., при липсата на представени първични счетоводни документи за какво е изразходвана същата. Поради това приходните органи са приели, че получените от управителката на дружеството суми, за които не е установено, че са използвани за дейността на дружеството, представляват скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5 от ДР ЗКПО и съгласно чл. 201, ал. 1 ЗКПО и чл. 55, ал. 1 ЗДДФЛ върху данъчната основа от 259 170 е дължим данък по чл. 38 ЗДДФЛ в размер на 12 958,50 лв. При тази фактическа установеност първостепенният съд е достигнал до извод за законосъобразно на оспорения РА в частта, с която е определен допълнително дължим корпоративен данък за 2021г. и следващата се лихва за забава. В тази връзка той е анализирал счетоводните записвания по дебита на с- ка 609 и кредита на с-ка 503 Разплащателна сметка в левове и с- ка 451 Разчети с общините, в резултат на което е приел, че сумата от 33 776,40 лв., представляваща платените МДТ и лихва за 2020 г., е отчетена като разход както за 2020 г., така и за 2021 г. Преценил е, че независимо от обстоятелството, че плащането на МДТ за 2020 г. е извършено през 2021 г., то следва да се съблюдава счетоводното законодателство за текущо начисляване на разходите. С оглед липсата и на първичен счетоводен документ, обосноваващ отчетения повторно през 2021г. разход в размер на 33 776.40 лв., решаващият състав е възприел доводите на ревизиращите, че същият не следва да бъде признат за данъчни цели и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с него следва да се увеличи счетоводния финансов резултат на ревизирания за 2021 г. и да се определи допълнително дължим корпоративен данък в точно установения с оспорения РА размер. Относно данъка по чл. 38, ал.3 ЗДДФЛ съдът е приел за безспорно, че предоставената пред 2021г. от ревизирания на управителката сума общо в размер на 259 170 лв. е част имуществото на предприятието на ДЗЛ. Съобразно приложимите счетоводните стандарти, тези средства е следвало да бъде отчетени в специална сметка, касаеща предоставени за съхранение средства или такава, която пояснява, че те са част от активите на дружеството. Тъй като това не сторено и липсват счетоводни записи, отразяващи изразходването на сумата за осъществяваната от дружеството дейност или пък нейното възстановяване, то се налага извод, че регулярното й изплащане в рамките на цялата година сочи към хипотеза на скрито разпределение на печалбата, представляващо дивидент съгласно легалната дефиниция по § 1, т. 5, б. "в" от ДР ЗДДФЛ. В този аспект решаващият състав е подчертал, че преди провеждане на инвентаризацията на наличностите в касата на дружеството, от управителя му е изискана информация за наличните парични средства на ДЗЛ, но независимо от това не е заявено, че парични средства на ревизирания се съхраняват в банков трезор за отговорно пазене. В обобщение е достигнал до заключението, че предоставените средства на управителя представляват дивидент, изплатен под формата на скрито разпределение на печалбата, с оглед на което законосъобразно с РА върху относимата данъчна основа е установен дължим данък по чл. 38, ал.3 ЗДДФЛ в размер на 12 958,50 лв. и са определени следващите се лихви за забава. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му са събрани и обсъдени всички относими доказателства, които са ценени съобразно доказателствената им сила, въз основа на която и предвид доказателствената тежест в процеса са формирани следващите се обосновани фактически изводи. Към тях правилно са приложени релевантните материално правни разпоредби, които са тълкувани стриктно и съобразно точния им смисъл. Съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО сочи, че документално обоснован е този счетоводен разход, който е обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската операция. От посочените разпоредби следва, че при спор относно непризнати за данъчни цели счетоводни разходи, определящи са наличието на първичен счетоводен документ и преценката доколко същият отразява вярно регистрираната за първи път чрез него стопанска операция. В тази връзка първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на събраните доказателства и правилно е приел, че дружеството не притежава счетоводен документ, който да обосновава отчетения през 2021г. разход за дължими МДТ за същия период. Наред с това, от счетоводните записвания по дебита на с- ка 609, по кредита на с-ка 503 Разплащателна сметка в левове и по с- ка 451 Разчети с общините, е установено, че сумата от 32 300 лв., представляваща дължимите МДТ за 2020 г., е отчетена като разход както за д.п. 2020 г., така и за д.п. 2021 г. При това дублиране на отчитането на един и същ разход в два отделни данъчни периода правомерно решаващият състав е счел, че повторно отчетеният през 2021г. разход за МДТ за 2020г. е документално необоснован, поради което и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО същият не следва да се признае за данъчни цели, а с него да се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат на ДЗЛ за 2021 г. Противно на доводите на касатора, дължимите за 2021г. МДТ в размер на 32 300 лв. са признати от приходните органи като разход за 2021г. , за което в РА се съдържат изрични доводи и правни изводи. Независимо, че първостепенният съд не е уточнил, че осчетоводеният през 2021г. разход за дължима и заплатена законна лихва за забава на плащането на главницата за МДТ за 2020г. не е дублиран, тъй като не е осчетоводен за 2020г., то този негов пропуск не рефлектира върху правилността на крайната му воля. Това следва пряко от разпоредбата на чл. 26, т.6 ЗКПО, според която не се признават за данъчни цели счетоводни разходи за начислени лихви за просрочие на публични държавни или общински задължения. Ето защо, като са увеличили финансовия резултат на дружеството за 2021г. и със сумата от 1476,40лв., осчетоводена като разход за лихви за просрочие, приходните органи точно са определили релевантната данъчна основа, както и размерите на допълнително дължимия върху нея КД и лихви за забава. В частта по чл.38, ал.3 ЗДДФЛ: Съгласно § 1, т. 8 ЗДДФЛ скрито разпределение на печалба по смисъла на този закон е понятието по § 1, т. 5, б. "а" от ДР на ЗКПО. Легалната дефиниция за скрито разпределение на печалбата сочи, че това са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви "а" и "б". По смисъла на ЗДДФЛ скритото разпределение на печалба е дивидент - § 1, т. 5, б. "в" от ДР на ЗДДФЛ, а по аргумент от чл. 38, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗДДФЛ дивидентите от източник в България в полза на местни лица, се облагат с окончателен данък. Според ал. 3 на чл. 38 от с.з., окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. В случая не е спорно, че при извършена на 08.02.2023г. оперативна проверка, документирана с Протокол серия АА, 0404088, приходните органи са установили, че в касата на дружеството се съхраняват 2 435 лв. Безспорно е още, че през 2021г. по счетоводни данни от касата на дружеството в полза на неговия управител са изплатени общо 259 170 лв. Неустановено е останало обаче как е разходвана тази сума поради липсата на представени първични счетоводни документи, хронологии на счетоводни сметки и разходни касови ордери, обвързващи я с дейността на дружеството. Обратното твърдение на касатора не е подкрепено от събраните доказателства, а наличието на изтъкнатото от него нарушение на правото му на защита се опровергава от обстоятелството, че органите по приходите изрично са изискали от управителя на дружеството информация за неговите налични парични средства с връчването на искане за представяне на документи преди провеждането на инвентаризацията. При получаването му обаче И. не е предоставила данни за парични средства, който са на отговорното пазене в нейния личен сейф. При тези констатации първостепенният съд правилно е приел, че сумите, изплатени на управителя, не са свързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, с оглед на което следва да се квалифицират като скрито разпределение на печалбата, респ. като дивидент. Именно брутният размер на разпределената сума е данъчна основа за облагане с окончателен данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, към която правомерно е отнесена данъчната ставка от 5% по чл. 46, ал. 3 ЗДДФЛ и точно е установено задължение за внасяне на данъка за платеца на дохода чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ. Достигайки до горепосочените изводи и отхвърляйки жалбата срещу РА решаващият състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконслутско възнаграждение за касационното производство, съобразено с фактическата и правна сложност на спора, както и с процесуалната активност на неговия пълномощник, възлизащо на сумата от 1000 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение