Решение № 7825 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2008 г.

Решение № 7825 от 12.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8313/2008 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК . Образувано е по касационна жалба на юрк. М. Тошева, в качеството й на процесуален представител на НСП - МВР, срещу решение № 41 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 14/2008 г. от АС - Видин и по частна жалба на зам.-началника на ГПУ - Видин, чрез процесуалния му представител юрк. М. Тошева, срещу разпореждане от 30.05.2008 г., постановено в закрито заседание по същото дело, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на юрк. М. Тошева, вх. № 1014 от 28.05.2008 г., в качеството й на процесуален представител на НСП - МВР, срещу решение № 41 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 14/2008 г. от АС - Видин. В жалбите се обосновават твърдения за неправилност вследствие нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се отмяна на съдебните актове и решаване на спора по същество, алтернативно - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът - Александър Цветанов Динковски не взема становище по касационната и частната жалба. Процесуалният представител на ВАП пледира за основателност на касационната жалба по подробно изложени в пледоарията му съображения. Настоящата инстанция, като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Разпореждането от 30.05.2008 г., постановено в закрито заседание по адм. дело № 14/2008 г. на АС - Видин, с което съдът е оставил без разглеждане жалбата на юрк. М. Тошева, вх. № 1014 от 28.05.2008 г., в качеството й на процесуален представител на НСП - МВР, срещу решение № 41 от 14.05.2008 г., постановено по адм. дело № 14/2008 г. от АС - Видин, е неправилно. Съдът е постановил този съдебен акт ". . . с оглед правомощията му по чл. 215 от АПК за администриране на касационните жалби. . . ", както сам е изложил в мотивната част на разпореждането. Посоченият текст на закона се намира в глава ХII на АПК - "Касационно производство" и оставянето на жалбата (протеста без разглеждане по посочените в чл. 215 от АПК причини е правомощие на касационната инстанция, а не на съда от първата инстанция. Администрирането на касационните жалби включва действията по връчването на жалбата и приложенията към нея по чл. 213 от АПК на страните, както и изпращането на делото на касационната инстанция. По изложените съображения разпореждането следва да се отмени. По съществото на касационната жалба настоящата инстанция намери следното: С обжалваното решение АС - Видин е отменил заповед рег. № 621 от 28.12.2007 г. на зам.-началника на ГПУ - Видин, с която на Александър Динковски - граничен полицай на ГКПП - Видин в ГПУ - Видин при РГС - Русе, е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година на основание чл. 224, ал. 1 и ал. 2, т. 2, чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР вр. чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР за това, че на 29.07.2007 г. е пропуснал през трасе "изход" в зоната на граничен контрол на ГКПП Радослава Божинова Георгиева без лична карта или паспорт, като по този начин не е осъществил ГПВК на лицето и е нарушил чл. 23, ал. 2 от Закона за българските документи за самоличност и чл. 22, т. 1 и т. 2 от Инструкция № I-191 от 28.10.2004 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР . Приел е още, че по случая е била образувана и приключила, със справка рег. № 18425 от 28.11.2007 г., проверка. Заповедта е издадена от компетентния административен орган, но при постановяването й е допуснато съществено нарушение на процедурата и по-точно на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР . При изслушването на държавният служител не е бил съставен протокол съгласно изискванията на ППЗМВР. Приел е, че приложеният протокол от 28.12.2007 г. не съответства на изискванията на чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР, тъй като макар и подписан от жалбоподателя, от съдържанието му не може да се направи извод дали държавният служител е дал обяснения и какви. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че не е спазена процедурата при провеждане на дисциплинарно производство и само на това основание обжалваната заповед следва да се отмени, без да се разглеждат останалите доводи по същество. Въпреки този си извод обаче съдът се е произнесъл и по съществото на жалбата, като е посочил, че в процеса не са били събрани безспорни доказателства, които да сочат че жалбоподателя е извършил вмененото му дисциплинарно нарушение. Ето защо е отменил оспорения административен акт, като незаконосъобразен. Така постановеното решение е неправилно и следва да се отмени изцяло, а делото - да се реши на базата на събраните доказателства. Съдът е събрал всички относими и необходими за правилното решаване на спора доказателства, но ги е интерпретирал неправилно. При издаването на оспорения административен акт административният орган е спазил стриктно разпоредбите на ЗМВР и ППЗМВР досежно административното производство по налагане на дисциплинарно наказание. Дисциплинарното производство, съгласно чл. 223, ал. 2 от ППЗМВР, е отпочнато по оперативна информация за лицето Асен Олегов Денев от гр. Видин (л. 40), за което началникът на ГПУ - Видин е бил сигнализиран от зам. директорът на ОДП - Видин, че на 29.07.2007 г. ще изведе от страната три лица с наложени ограничения за напускане на РБ по смисъла на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Със заповед № 509 от 04.10.2007 г. на началника на ГПУ - Видин (л. 15) е разпоредена проверка във връзка с данни, че на 29.07.2007 г. трима български граждани с наложени принудителни административни мерки са пропуснати от служител на ГКПП - Видин без да са били проверени и обработени - двама от тях са пътували в микробус марка "Мерцедес" с ДКН ВН 8193 ВА и един - в лек автомобил марка "Ауди" с ДКН - ВН 66 04 ВН (л. 38, 44 и 45). На 14.11.2007 г. с тази заповед са били запознати срещу подпис всички служители от ГКПП, които са били на дежурство на посочената дата, включително и полицай Динковски и същите са дали писмени обяснения във връзка с конкретно зададени им въпроси, каквото е изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Обяснението на жалбоподателя Динковски е приложено по делото на л. 36 и заведено в РГС с рег. № 17847 от 14.11.2007 г. Видно от съдържанието му държавният служител не отрича, че за времето от 19 ч. на 29.07. до 03 ч. на 30.07.2007 г. е работел на платна вход и изход на ГКПП - Видин, а до 7.00 ч. на пост № 2. Това съвпада напълно с данните от приложените по делото обяснения на служителите Владиславов - началник смяна (л. 30); Иванов (л. 32); Генчев (л. 33); Тодоров (л. 34) и приложената справка (л. 64). При съпоставка на писмо № 33 от 10.10.2007 г. на началника на окръжния инспекторат на гранична полиция Долж, от Румънска страна, и данните от справката за пътувания с МПС е видно, че на 29.07.2007 г. в 19, 00 ч. през ГКПП - Видин са преминали два автомобила - микробус марка "Мерцедес" с ДКН ВН 8193 ВА и лек автомобил марка "Ауди" с ДКН - ВН 66 04 ВН, като в списъка на лицата не са били посочени от българска страна трима пътника, а именно Калин Николов, Радослав Коцев и Върбина Иванова, длъжници на суми в големи размери към Агенцията за държавни вземания и ТДД - София-град (л. 47, 48, 49). От телеграма № 1484 от 28.07.2007 г. (л. 52) е видно, че Върбина Иванова е направила опит да пресече границата на РБ през ГКПП - Видин и на 28.07.2007 г. около 22.30 ч., но не е била допусната, тъй като е било установено от дежурния полицай Томов, че е длъжник в големи размери на осн. чл. 182, ал. 1, т. 2, б. "а" от ДОПК, изп. дело № 10217/2005 г. на АДВ - ТД гр. София. При проверката са били разпитани и свидетелите Калин Николов, Емил Цветков, Огнян Асенов, Данаил Денев, Йордан Николов, Радослава Георгиева, Асен Денев и Костадин Костов, чиито показания са приложени по делото от л. 18 до л. 29. От данните на тези лица е видно, че и св. Радослава Божинова Георгиева е била пропусната без документ за самоличност през ГКПП на същата дата - 29.07.2007 г. и за времето от 19 до 19.30 ч. е била извън територията на страната (л. 26, 27). Данните от проверката са били обобщени от комисията, съгласно чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, в справка рег. № 18425 от 28.11.2007 г. и Динковски е бил запознат със същата на 28.12.2007 г., за което е бил съставен протокол, подписан от него и от зам.-началника на ГПУ - Видин. На същата дата - 28.12.2007 г. е издадена заповедта, с която е наложено дисциплинарно наказание на служителя Динковски и същата му е била връчена. При тази фактическа установеност настоящият съдебен състав намира, че при постановяване на административния акт не са допуснати нарушения на материалния закон и на процедурата по налагане на дисциплинарните наказания. Заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 186, ал. 1 вр. чл. 228, т. 2 от ЗМВР , в предписаната от закона форма и е мотивирана. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя за нарушаване правото му на защита. Не кореспондират с доказателствата по делото твърденията му, че когато е давал обясненията си не е бил запознат с наличието на заповед за извършване на проверка. Заповедта № 509 е издадена на 04.10.2007 г. и както се посочи по-горе е била доведена до знанието на всички служители на 14.11.2007 г., включително и на Динковски. Неоснователно е и твърдението за нарушаване на текста на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР . Дисциплинарно-наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. В конкретния случай административния орган е направил и двете действия - приел е писмени обяснения от 14.11.2007 г. (л. 36) и е изслушал служителя, след изготвяне на справката с предложението за налагане на дисциплинарно наказание, за което е съставен нарочен протокол, подписан от него без възражения (л. 7). При налагане на наказанието административно-наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, като е взел предвид тежестта на нарушението, настъпилите последици, обстоятелствата при които е било извършено, формата на вината и цялостното поведение на служителя по време на службата. Неоснователно е и твърдението, че административният орган не е посочил (в заповедта) конкретните закононарушения, извършени от Динковски. Ясно са мотивирани нарушенията на чл. 23, ал. 2 от ЗБДС и чл. 22, т. 1 и т. 2 от Инструкция № I-191 от 28.10.2004 г., ангажиращи дисциплинарната отговорност на служителя по чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР - неизпълнение на служебните задължения. По изложените съображения настоящият състав намира жалбата на Александър Динковски за неоснователна, а оспореният административен акт - за правилен и законосъобразен, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,